Света Петка (Църниче)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ „Света Петка“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Кисела вода | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скопие |
| Посветен на | Петка Българска |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Архиерейско наместничество | Скопие |
| Изграждане | 1923 година |
| Статут | действащ храм |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“) е православена храм в столицата на Северна Македония Скопие, част от Скопската епархия на Македонската православна църква.[1]
Църквата е разположена в скопската махала Църниче. Мястото е дарено от Антон и Горица Петрови-Дерибабови. Темелният камък на храма е положен в 1904 година, но е завършен и осветен едва на 3 септември 1923 година от митрополит Варнава Скопски, както свидетелства каменната плоча.[1] Храмът е от традиционен византийски тип – триконхален, с централен купол и купол над нартекса. Осмоъгълният централен купол е разположен на масивни пиластри. Масивните зидове на купола са разделени с полукръгли вертикални ниши с прозоречни отвори. На северната и южната страна фасадата е разделена с осмостранни конхи. В 1998 година при реставрация на фасадата на храма са отстранени стилизираните апликации.[1]
Църквата пострадва при Скопското земетресение от 1963 година и при реставрацията от южната и от северната страна е построен параклис „Св. св. Константин и Елена“. По-късно и от север е добавен параклис „Света Неделя“. Встрани от църквата има четириетажна осмостенна камбанария.[1]
Иконите и стенописите в темпера в църквата са дело на видния художник Димитър Папрадишки.[2][1] Иконостасът е дървен с флорална декорация.[1] Иконата на Исус Христос от 1882 година е дело на Николай Михайлов.[3]
-
Богослужение пред храма в 1911 г. -
Стенопис на Димитър Папрадишки
.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Лазова, Милева. Мачниот живот, потик да ѝ се посвети храм на големата спасителка Параскева // Македонско Сонце, 738. 22 август 2008. Архивиран от оригинала на 2011-01-25. Посетен на 8 април 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 207.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 359. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2015.
