Направо към съдържанието

Писма до седемте църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Седем писма)

Писма до седемте църкви, също известен като Седемте църкви от Азия или Седемте църкви от Апокалипсиса e библейският текст от Откровение на Йоан, който е продиктуван на Йоан от Исус Христос като обръщение към ангелите на различни ранно-християнски общини [1]. Тези седем писма са част от Откровението на Йоан и се намират в глави 2 и 3.

Послание[редактиране | редактиране на кода]

Писма до седемте църкви са част от началото на Откровение като текст откриващ пророчество за бъдещи събития, отнасящи се до Земята, Християнската вяра и т.н. В този текст Бог се обръща към ангелите, които към момента на изпълняването на пророчеството са отговарящи за църквите, за тяхно наставление и ръководство.

Във вестите към 7-те църкви се открива нещо подобно на завета, който Бог дава чрез Моисей, описан в книгата Второзаконие и по-специално – благословението на завета. В писмата се разбира, че Господ знае и е наясно с делата на ангелите.

  • Към Ефес – Похвала за търпението и неуморната преданост към Христос, но упрек, че изоставя първата си любов, и наставление да се покае и върши предишните дела, като за награда ще получи плод на дървото на живота (Откровение 2:2 – 5, 2:7).
  • Към Смирна – Разбиране за тъгата и бедността, заедно с в същото време богатство (може да бъде в буквален или преносен смисъл), наставление да бъде вярна до смърт като за награда ще получи венеца на живота, наставление, че който победи няма да бъде поразен от втората смърт (Откровение 2:9 – 11).
  • Към Пергам – Похвала за придържането към вярата, упрек за участие в църквата на такива, които се придържат към „учението на Валаам“ (Валаам в християнската теология е наричан „учител в съгрешаването“ и неговото учение наричано най-позорно, историята е разказана в Числа 22 – 24, 25, 31.) и които ядат идоложертвено и блудстват. Предупреждение за покаяние на ангела на пергамската църква, защото в противен случай Бог ще воюва „против тях с меча, който излиза от устата“ Му или това е Божието слово (Откровение 2:13 – 16). Като в награда обещава: „На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава.“ (Откровение 2:17)
  • Към Тиатир – Похвала за делата и любовта, вярата, служенето и търпението, и че последните дела са повече от първите (Откровение 2:19). Упрек за търпимостта към лъжепророчицата Йезавел, която Бог ще накаже. Предупреждение за голяма скръб за онези, които прелюбодействат с нея. Обръщение към вярващите в Тиатир да се придържат към даденото. Обещание за власт над народите на този, който победи и който се пази докрай да са чисти неговите дела. Обещание да му даде звездата Зорница (Откровение 2:28).
  • Към Сарди – Бог казва за него „За теб говорят, че си жив, но в действителност си мъртъв.“, наставлява го да се събуди и укрепи живите, понеже има опасност да умрат, тъй като делата на ангела от Сарди не са достатъчно добри (Откровение 3:1 – 2). Изисква от него да се покае. Тези в Сарди, които не са се опетнили ще носят бели дрехи (Откровение 3:5). Който победи ще носи бели дрехи и името му ще остане записано в книгата на живота.
  • Към Филаделфия – Похвала, че запазва учението (Откровение 3:8). Филаделфийската църква ще бъде опазена от изпитанието на света, което идва (Откровение 3:10). Съвет да се придържа към даденото.
  • Към Лаодикия – Упрек, че не е нито горещ, нито студен, а „хладък“, упрек към високомерието и самодоволството му, че е успял да е богат и т.н., докато всъщност, казва Бог, той е беден – „окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“ (Откровение 3:17), съветът е следният:
„то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.“ (Откровение 2:18)
И финални думи

Тази финална част на писмата е в действителност част от думите към Лаодикия, но може да се приеме, че има отношение към целия предходен библейски текст на обръщението към седемте църкви.

И уточнение:

„Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.“ (Откровение 3:19)
„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ (Откровение 3:20)

Финалната част на обръщението към Лаодикия, както и на всяко от другите писма е „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.“

География[редактиране | редактиране на кода]

Седемте църкви в Западна Анатолия (Мала Азия) и Патмос – островът, където е заточен Йоан Богослов

Всички тези църковни общини се намират в римската провинция Азия, в територията на днешна Турция.

Седемте църкви са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „И така, напиши това, което си видял, и какво значи, и това, което има да стане след това, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.“ (Откровение 1:19, 1:20)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На немски
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Писма_до_седемте_църкви&oldid=12130879“.