Направо към съдържанието

Дебелец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 188.126.17.15 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Изтрита невярна информация. Добавени исторически факти.
Ред 15: Ред 15:
| площ = 26 375
| площ = 26 375
}}
}}
'''Дебелѐц''' е град, разположен в близост до град [[Велико Търново]].
'''Дебелѐц''' е [[квартал]] на град [[Велико Търново (община)|Велико Търново]], [[Велико Търново (област)|област Велико Търново]]. Разположен е в южната част на град [[Велико Търново]], а в близост до него са градовете - [[Килифарево]] и [[Дряново]].


== География ==
== География ==
Квартал Дебелец се намира на 1.8 km южно от [[Велико Търново]] и на 225 km източно от [[София]]. Покрай него минава главният път [[Русе]] – [[Стара Загора]], а край него жп линията [[Русе]] – [[Подкова (село)|Подкова]].
Град Дебелец се намира на 6 km югозападно от [[Велико Търново]]. Разположен е в малка котловина оформена от предбалканската хълмиста зона. В близост до него са градовете [[Килифарево]] и [[Дряново]]. Дебелец е подход към старопланинските проходи [[Шипченски проход|Шипка]] и [[Проход на Републиката|Проход на републиката]] (Хаинбоаз). Покрай града минава и трасето на [[Железопътна линия 4 (България)|презбалканската железопътна линия]] [[Русе]] – [[Подкова (село)|Подкова]].


== История ==
== История ==
[[Файл:Old school in Debelets,Bulgaria.jpg|мини|]]
[[Файл:Old school in Debelets,Bulgaria.jpg|мини|]]


Вероятно Дебелец е съществувал още през времето на Второто българско царство. За пръв път населеното място се споменава в османски регистър от 80-те години на XV в. под името Дебелче като тимар на Юнус, син на Кара Хазър<ref>{{Цитат книга|last=Ковачев|first=Р|title=Опис на никополския санджак от 80-те години на XV век|year=1977|month=|publisher=Издателство НБ "Св. св. Кирил и Методий"|location=София|isbn=954-523-023-0|pages=113}}</ref>. В друг регистър от 1579 г. селото е споменато като дервентджийско. Жителите му са задължени да ремонтират и поддържат моста над р. Беличе ([[Белица (приток на Янтра)|Белица]]), както и да охраняват опасните места по пътя минаващ през него<ref>{{Cite journal|last=Каяпънар|first=А|date=|title=Дервентджийските села в Търновската каза/нахия през периода от 1515 до 1614 г. Набюдение върху тяхното социално и икономическо развитие|url=|journal=|volume=III, 2018|pages=192|via=Известия на ЦСИИ}}</ref>.
⚫
През 1951 г. е построен машиностроителен завод „Червена звезда“. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989 – 90 г. заводът, както много предприятия в България, запада. Наследник на МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш – 1“ ООД е „ТМКо“ ООД.<ref>[http://www.tmco-ltd.com „ТМКо“ ООД]</ref>


== Население ==
== Население ==
Ред 64: Ред 64:
|align="left"|Не отговорили || 213 || 5.28
|align="left"|Не отговорили || 213 || 5.28
|}
|}

== Промишленост ==
⚫
През 1951 г. е построен машиностроителен завод „Червена звезда“. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989 – 90 г. заводът, както много предприятия в България, запада. Наследник на МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш – 1“ ООД е „ТМКо“ ООД.<ref>[http://www.tmco-ltd.com „ТМКо“ ООД]</ref>


== Транспорт ==
== Транспорт ==

Версия от 00:31, 27 май 2020

Тази статия е за града в Северна България. За растението вижте Дебелец (растение). За селото в Североизточна България вижте Дебелец (село).
Дебелец
Главната улица на Дебелец
Главната улица на Дебелец
България
43.0446° с. ш. 25.6247° и. д.
Дебелец
Област Велико Търново
43.0446° с. ш. 25.6247° и. д.
Дебелец
Дебелец
43.0446° с. ш. 25.6247° и. д.
Дебелец
Общи данни
Население3557 души[1] (15 март 2024 г.)
0,135 души/km²
Землище26 375 km²
Надм. височина164 m
Пощ. код5030
Тел. код06117
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ20242
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   – кмет		Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   – кмет		Дебелец
Димитър Димитров
(БСП)
Дебелец в Общомедия

Дебелѐц е град, разположен в близост до град Велико Търново.

География

Град Дебелец се намира на 6 km югозападно от Велико Търново. Разположен е в малка котловина оформена от предбалканската хълмиста зона. В близост до него са градовете Килифарево и Дряново. Дебелец е подход към старопланинските проходи Шипка и Проход на републиката (Хаинбоаз). Покрай града минава и трасето на презбалканската железопътна линия Русе – Подкова.

История

Вероятно Дебелец е съществувал още през времето на Второто българско царство. За пръв път населеното място се споменава в османски регистър от 80-те години на XV в. под името Дебелче като тимар на Юнус, син на Кара Хазър[2]. В друг регистър от 1579 г. селото е споменато като дервентджийско. Жителите му са задължени да ремонтират и поддържат моста над р. Беличе (Белица), както и да охраняват опасните места по пътя минаващ през него[3].

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]


Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 4032 100.00
Българи 3668 90.97
Турци 57 1.41
Цигани 77 1.90
Други 6 0.14
Не се самоопределят 11 0.27
Не отговорили 213 5.28

Промишленост

През 1951 г. е построен машиностроителен завод „Червена звезда“. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989 – 90 г. заводът, както много предприятия в България, запада. Наследник на МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш – 1“ ООД е „ТМКо“ ООД.[7]

Транспорт

Дебелец има транспортни връзки с Велико Търново. Към 2016 е асфалтиран пряк вътрешен път (продължение на ул. Дълга лъка в промишлената зона на В. Търново) от моста на река Янтра в квартал Чолаковци на Велико Търново до разклона гр. Дебелец-ЖП гара (Дебелец) / ТМКО ООД иначе достъпа е през разклон на пътя за проходите Хаинбоаз и Шипка. Ежедневно на интервал от 30 мин. се движи автобусна линия №3 от 06:00 до 20:30 (последен автобус от Дебелец в 21:00). Работи и автобусна линия №33, която се движи по маршрут Велико Търново – Дебелец – Килифарево. Съществуват и други пътнически автобусни линии, пътуващи до Дебелец, които го свързват с Вонеща вода, Въглевци, Мишеморков хан, Плаково, Големани, Габровци и др. В град Дебелец има и жп гара, която го свързва с градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Трявна, Плачковци, Стара Загора, и Пловдив.

  • Кметството в Дебелец
    Кметството в Дебелец
  • ПК „Труд“
    ПК „Труд“
  • ТМКо ООД
    ТМКо ООД

Забележителности

Над река Белица е построен Старият мост преди повече от 300 години от неизвестен майстор. Легендата разказва, че след като мостът бил изкаран, реката придошла и го съборила. Беят се ядосал и казал на майстора, че ще му отреже главата, ако мостът пак бъде съборен.

През 1830 г. е открито първото килийно училище при църквата „Св. Марина“, в което учителства възрожденеца П. Р. Славейков.

1934 г. отваря врати новото училище „Д-р Петър Берон“, в което учат над 350 деца. Във връзка с развитието на машиностроенето през 1963 г. е открита ПГМ “Н. Й. Вапцаров”.

  • Старият мост
    Старият мост
  • Църквата Св. Марина
    Църквата Св. Марина

Редовни събития

Традиционният сбор на Дебелец е през първата неделя от месец август.

  • Сватбена церемония в Дебелец, преди 1945 г.
    Сватбена церемония в Дебелец, преди 1945 г.
  • Традиционен празник на града
    Традиционен празник на града

Личности

  • Никола Христов (Самоук) – роден 1844 г., майстор на първата веялка.
  • Дончо Момчев Хаджиев – роден 1855 г., основателят на дружеството и читалище „Съгласие“.
  • Никола Кузманов, роден в Лозенград през 1869 г. Директор на Дебелската смесена гиманзия.
  • Цоню Ганев – роден 28.10.1896 г. Генерал-майор, командир на шестнадесета пехотна дивизия, която под негово ръководство печели ключови битки по време на Втората световна война в сраженията край река Драва срещу хитлеристките окупатори. Награждаван с много ордени за бойни заслуги. Описал участието на 16-а пехотна дивизия в Дравската епопея в книгата "Сурови дни", София 1965 г., Държавно военно издателство.
  • Хаджи Никола Самоук
    Хаджи Никола Самоук
  • Дончо Хаджиев
    Дончо Хаджиев
  • Никола Кузманов
    Никола Кузманов

Кухня

Характерна за селището е туршия от дини – кисела. Избират се малки динчета и се слагат в каца или бидон. Заливат се със студена вода и се оставят да втасат. Арпаджикът също играе голяма роля в дебелчанската кухня.

Източници

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Ковачев, Р. Опис на никополския санджак от 80-те години на XV век. София, Издателство НБ "Св. св. Кирил и Методий", 1977. ISBN 954-523-023-0. с. 113.
  3. ↑ Каяпънар, А. Дервентджийските села в Търновската каза/нахия през периода от 1515 до 1614 г. Набюдение върху тяхното социално и икономическо развитие // III, 2018. с. 192.
  4. ↑ „Справка за населението на град Дебелец, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018. (на български)
  5. ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  6. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  7. ↑ „ТМКо“ ООД

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дебелец&oldid=10316449“.