Годишни награди на Съюза на българските писатели

Годишните награди на Съюза на българските писатели са създадени през 1923 г. по идея на проф. Иван Шишманов, когато председател на СБП е проф. Михаил Арнаудов. През 100-годишната история на наградите те са връчвани на различен принцип спрямо решенията на избраното от УС на СБП жури. През някои години фигурират наградени книги и автори във всички жанрове: поезия, кратка проза, романистика, литературна критика, литературна история, есеистика, литература за деца и юноши, драматургия. Връчвани са и специални награди за цялостно творчество, както и са новоучредявани допълнителни награди на името на известни писатели. Статистиката за тях не е пълна поради липса на част от информацията в ползваните източници, а това са: „История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944“, „История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013“, теченията на в. „Литературен фронт“ (1945 – 1991), в. „Български писател“ (1994 – 2002), в. „Словото днес“ (2003-2023), публикации за церемониите по награждаване, налични в сайта „Съюз на българските писатели“, онлайн изданията на в. „Труд“, сайта „SofiaPress“ и др. Първоначално (през 1924 г.) наградите са били две – една в размер на 2000 лв. (за най-добър къс разказ) и една от 2000 лв. (за най-добро стихотворение или цикъл стихотворения). От наличните източници няма информация кои са били първите лауреати.

Наградени автори и книги по години

• 1930: За публикации в периода 1929 – 1930 г.

Наградени са Кирил Христов, Константин Константинов, Орлин Василев, Рачо Стоянов, Фани Попова-Мутафова.

• 1932: За книжна продукция 1931 – 1932 г.

Поезия: Георги Караиванов – „Хайдути“ (епична поема); Траян Тъмен – „Слепия гуслар“ (стихосб.);

Белетристика: Светослав Минков – „Къщата при последния фенер“ (сб. разкази);

Драматургия: Стефан Савов – „Йончови ханове“ (драма).

• 1939: За книжна продукция в периода 1935-1936 г.

Поезия: Елисавета Багряна – „Сърце човешко“; Иван Мирчев – „Златно и синьо“;

Белетристика: Светослав Минков – „Разкази в таралежова кожа“ (сб. разкази); Фани Попова-Мутафова – „Велики сенки“ (сб. разкази); Христо Миндов – „Товарът на хората“ (сб. разкази); Мирослав Минев – Когато палеха лулите с прахан“ (сб. разкази).

• 1939: За книжна продукция през 1937 г.

Поезия: Кирил Христов – „Вълнолом“ (стихосб.); Люба Касърова – „Гласове“ (стихосб.); Йордан Ветвинов – „Бачо Киро“ (поема).

• 1939: За книжна продукция през 1938 г.

Поезия: Петър Горянски – „Момичето, което беше сън“;

Проза: Константин Мутафов – „Прости души“ (сб. разкази); Христо Цанков-Дерижан – Аз бягам от една жена“ (роман); Георги Караславов – „Татул“ (роман).

• 1940: За книжна продукция през 1939 г.

Поезия: Емануил Попдимитров – „В страната на розите“ (поема);

Проза: Фани Попова-Мутафова – „Йоан Асен II“ (роман); Змей Горянин – „Бачо Киро“ (роман);

Новоучредена награда „Йордан Йовков“: Константин Петканов – „Кирпичената къща“ (роман).

• 1941: За книжна продукция през 1940 г.

Проза: Емилиян Станев – „Сами“ (сб. разкази);

Награда „Йордан Йовков“: Константин Константинов – „Седем часа заранта“ (сб. разкази).

• 1942: За книжна продукция през 1941 г.

Поезия: Младен Исаев – „Човешка песен“;

Награди за книга на македонска тема: Стилиян Чилингиров – „През Македония“; Георги Константинов – „Душата на Македония“; Добри Немиров – „Вечна да е“;

Награда „Йордан Йовков“: Ангел Каралийчев – „Птичка от глина“ (сб. разкази);

Новоучредена награда „Вишневин“: Кирил Христов – „Св. Седмочисленици“ (балада);

Награда „Стилиян Чилингиров“: Асен Разцветников – за цикъл „Стихотворения“, отпечатани в кн. 10 на сп. „Златорог“;

Награда „Проф. Иван Д. Шишманов“: Стефан Станчев – „Разковниче на сърцето“.

• 1943: За книжна продукция през 1942 г.

Награда „Вишневин“: Иван Мирчев – „Кажете небеса“ (стихосб.).

• 1944: За книжна продукция през 1943 г.

Награда „Йордан Йовков“: Павел Спасов – „Шлеповете пътуват“;

Награда „Вишневин“: Димитър Гундов – „Под едно небе“ (стихосб.).

• 1945 -1946: Поради военната обстановка и смяната на политическата система не се присъждат награди

• 1947: За книжната продукция през 1946 г.

Награда „Изкуство“: Никола Вапцаров (посмъртно);

Поезия: Дора Габе – поемата „Вела“; Христо Радевски – „Към партията“ (стихосб.); Младен Исаев – „Огънят“ (стихосб.);

Проза: Константин Константинов – „Птица в пожарищата“ (мемоари); Георги Караславов – „Селски истории“ (повести и разкази).

• 1948: За книжната продукция през 1947 г.

Драматургия: Орлин Василев – „Тревога“ (пиеса);

Награда за цялостно творчество: Леда Милева.

• 1950: За книжната продукция през 1949 г.

Поезия: Веселин Андреев – „Партизански песни“; Елисавета Багряна – за цикъл стихове за Сталин, Георги Димитров и „На моя син“ (стихотворение); Ламар – за войнишки стихове и „Горан Горинов“ (поема);

Проза: Георги Караславов – „На пост“ (разкази), „Проходът на младежта“ (очерк за Хаинбоаз), „Танго“ (разказ); Людмил Стоянов – „Холера. Войнишки дневник“, „Мехмед Синап. Историята на един бунт“ (повест), „Сребърната сватба на полковник Матов“ (повест); Гьончо Белев – „Случки из живота на Минко Минин“ (роман); Крум Кюлявков – „Село Борово“ (роман); Павел Вежинов – „Втора рота“ (повест); Стоян Загорчинов – „Ден последен“ (роман); Ст. Ц. Даскалов – „Път“ (роман); Харалан Русев – „По стръмнините“ (роман);

Литературна критика: Пантелей Зарев – „Проблеми на развитието на българската литература“;

Драматургия: Камен Зидаров – „Царска милост“ (пиеса); Лозан Стрелков – „Разузнаване“ (драма); Андрей Гуляшки – „Блато“ (пиеса);

Хумор и сатира: Димитър Чавдаров-Челкаш;

Награда за цялостно творчество: Димитър Полянов; Крум Пенев; Христо Радевски – „Пулс“, „Към партията“, „Въздух не достигаше“ (стихосбирка); Николай Хрелков – „Среднощен конгрес“ (поема);

Литература за деца и юноши: Камен Калчев; Асен Босев – „Победители“, „Село Цветна светна“, „Димитровски огън“ (поезия);

Награда за антифашистко творчество: Крум Кюлявков, Кръстьо Белев, Мария Грубешлиева;

Награда за прогресивно творчество: Ангел Тодоров - писател, Марко Марчевски.

• 1951: За книжната продукция през 1950 г.

Поезия: Иван Бурин – „Пролетта и тракториста“ (стихосб.); Младен Исаев – „Звезди на мира“ (стихосб.); Никола Фурнаджиев – „Велики дни“; Христо Радевски – „Басни“; Божидар Божилов – „Агитатор“; Пантелей Карасимеонов – „Поеми за мира“;

Проза: Андрей Гуляшки – „МТСтанция“; Иван Бурин – „Пеню Генчев“ (очерк); Крум Григоров – „Председателят на селсъвета“; Павел Вежинов – „В полето“ (повест); Иван Мартинов – „Миньори“ (разказ);

Награда за цялостно творчество: Никола Ланков.

• 1952: За книжната продукция през 1951 г.

Поезия: Богомил Райнов – „Стихове за петилетката“; Ламар – „Утро над родината“ и „Строителни години“ (стихосбирки); Димитър Методиев – „Димитровско племе“ (роман в стихове); Иван Милчев – „Жътвен поход“ и „Бойци“ (поеми);

Проза: Димитър Димов – „Тютюн“ (роман); Емил Коралов – „Училище за смелите“ и „Септемврийци“ (романи); Петър Славински – „Последният щурм“.

• 1953 – 1959: Не се връчват награди на СБП. От 1953 г. започна връчването на Димитровски награди в литературата, изкуствата и науката. Това вероятно е причината да няма отделно присъждани награди от името на Съюза на българските писатели.

• 1959: Вестник Литературен фронт връчва Годишни награди за публикации:

Награди:

Веселин Андреев – за разказа „Братя“;

Христо Фотев – за стихотворението „Изпълкомът заседава“;

Петър Василев – за стихотворенията „Свобода“ и „Бригадирът и летният дъжд“;

Поощрения:

Цилия Лачева – за разказите ѝ „Селският ангел“ и „Смъртта на краваря“; Николай Кирилов – за разказите му „Сватба“ и „Шепа пръст“.

• 1960: За книжната продукция през 1959 г.

Поезия: Христо Радевски – „Те още живеят“ (сатирични стихотворения); Павел Матев – „С вярата на хората“ (лирика); Димитър Методиев – „Песен за комунизма“ (поема), Ламар – „Мъдростта на годините“ (стихосб.), Младен Исаев – „Ясни величини“ (стихосб.); Блага Димитрова – „До утре“ (стихосб.) и „Лиляна“ (поема); Димитър Пантелеев – „Косачът се връща от коситба“ (стихосб.);

Проза: Камен Калчев – „Семейството на тъкачите“ (роман); Андрей Гуляшки – „Контраразузнаване“ (повест); Крум Григоров – „Панчо от Гороцвет“ (повест); Челкаш – „Нежелани гости“ (фейлетон);

Литературна критика и теория: Петър Пондев – „Елин Пелин“; Любомир Тенев – „Драма и сцена“; Лозан Стрелков – „Златният запас“; Иван Руж – „Законът на литературните джунгли“.

• 1961: За книжната продукция през 1960 г.

Поезия: Веселин Ханчев – „Лирика“; Валери Петров – „В меката есен“; Александър Муратов – „Спасена светлина“; Иван Давидков – „Днепър под моя прозорец тече“;

Проза: Мария Грубешлиева – „Грижи и радости“ (сб. разкази); Богомил Райнов – „Както само ние умираме“ (повест);

Литературна критика: Георги Димитров-Гошкин – „Въпроси и книги на социалистическия реализъм“; Ефрем Каранфилов – „Сенки от миналото“.

• 1962: За книжната продукция през 1961 г.

Поезия: Александър Геров – „Стихотворения“; Иван Мирчев Хаджихристов– „Денят“; Христо Фотев – „Баладично пътуване“;

Проза: Георги Марков „Мъже“ (роман); Антон Дончев – „Сказание за Самуил“ (роман).

• 1963: За книжната продукция през 1962 г.

Проза: Емилиян Станев – „Иван Кондарев“ (роман); Стоян Загорчинов – „Ивайло“ (роман).

• 1964: За книжната продукция през 1963 г.

Поезия: Иван Мирчев – „Чудесно преображение“;

Литературна критика: Веселин Йосифов – „Съвременници“.

• 1965: За книжната продукция през 1964 г.

Поезия: Анастас Стоянов – „Малко е да те обичам“;

Проза: Андрей Гуляшки – „Седемте дни на нашия живот“ (роман); Илия Волен – „Йов“ (повест); Камен Калчев „При извора на живота“ (роман);

Документалистика: Лиляна Стефанова – „Една есен в Америка“.

• 1966: За книжната продукция през 1965 г.

Поезия: Павел Матев – „Чайките почиват на вълните“; Божидар Божилов – „Пролетна поезия“;

Проза: Йордан Радичков – „Горещо пладне“ (сб. новели); Генчо Стоев – „Цената на златото“ (роман);

Литература за деца и юноши: Ангел Каралийчев – „Най-скъпия подарък“;

Литературно изследване: Минко Николов – „Антон Страшимиров. Монографичен портрет“.

• 1967: За книжната продукция през 1966 г.

Проза: Богомил Райнов – „Пътища за никъде“ (повест); Димитър Талев (посмъртно) – „Гласовете ви чувам“ (роман); Йордан Радичков – „Неосветените дворове“ (роман-пътепис), Павел Вежинов – „Звездите над нас“ (роман);

Художествен превод: Христо Радевски за преводите му от руската и съветска поезия; Атанас Далчев – за превода на „Конармия“ от И. Бабел и „Сивата сова“ от М. Пришвин; Атанас Смирнов за превод на стихотворения от Константин Симонов; Първан Стефанов за „Сервус Мадона“ от Константи Галчински.

• 1968: За книжната продукция през 1967 г.

Поезия: Дора Габе – „Почакай, слънце“; Петър Караангов – „Зимни недели“; Владимир Башев (посмъртно) – „Ателие“;

Проза: Николай Хайтов – „Диви разкази“;

Литературна критика: Ефрем Каранфилов – „Творци“;

Есеистика: Илия Волен – „Мисъл и думи“, Атанас Далчев – „Фрагменти“.

• 1969: За книжната продукция през 1968 г.

Поезия: Венко Марковски – „Истината е жестока“; Димитър Пантелеев – „Тракийски видения“; Иван Давидков – „Тракийски могили“; Любомир Левчев – „Рецитал“;

Проза: Андрей Гуляшки – „Един ден и една нощ“ (роман); Богомил Райнов – „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (роман); Ст. Ц. Даскалов – „Република на дъждовете“ роман);

Литературна критика: Симеон Султанов – „Йовков и неговият свят“; Стоян Каролев – „Светът на прозата“; Юлиан Вучков – „Театрални светове“;

Литература за деца и юноши: Йордан Радичков – „Ние, врабчетата“; Николай Зидаров – „Легенди от бръшлян“.

• 1970: За книжната продукция през 1969 г.

Поезия: Владимир Голев –„Мироздание“; Иван Николов – „С дъх на пелин“ (поема);

Проза: Димитър Гулев – „Чудните нейни очи“ (сб. новели); Свобода Бъчварова – „Литургия за Илинден“ (роман); Литературна критика: Пантелей Зарев – „Преобразена литература“; Ефрем Каранфилов – „Съвременност и белетристика“; Васил Колевски – „Литература на свободата“; Стоян Илиев - литературен историк – „Спор за поезията и критиката“;

Есеистика: Серафим Северняк – „Между розата и лъва“;

Художествена публицистика: Богомил Райнов – „Пътищата на ционизма“ и „Художествено майсторство“;

Литература за деца и юноши: Цветан Ангелов – „Цветушка“.

• 1971: За книжната продукция през 1970 г.

Поезия: Андрей Германов – „Като въздишка“; Евтим Евтимов – „Пирински балади“; Станка Пенчева – „Моята власт“;

Проза: Атанас Наковски – „Без сенки“ (сб. новели); Кольо Георгиев - писател – „Възможни и невъзможни признания“ (сб. разкази); Иван Давидков – „Къшей хляб за пътника“ (повест);

Литературна критика: Пенчо Данчев – „Критика и есеистика“; Здравко Петров – „Личности и съдби“;

Драматургия: Драгомир Асенов – „Горещи нощи в Аркадия“.

• 1972: За книжната продукция през 1971 г.

Поезия: Младен Исаев – „Покой за тебе няма“; Димитър Пантелеев – „Най-хубавият празник“; Николай Зидаров – „Тези мигове да задържиш“;

Белетристика: Дончо Цончев – „Опасни типове“ (сб. разкази); Дико Фучеджиев – „Въздушни мостове“ (сб. разкази);

Литературна критика и теория: Боян Ничев – „Увод в славянския реализъм“; Тончо Жечев – „Критически погледи“.

• 1973: За книжната продукция през 1972 г.

Поезия: Елисавета Багряна – „Контрапункти“;

Белетристика и публицистика: Димитър Вълев – „Късни плодове“ (сб. разкази); Блага Димитрова – „Подземно небе“ (книга за Виетнам); Коста Странджев – „Водовъртежи“ (док. mовест и очерци);

Литературна критика: Симеон Султанов – „Насаме със Светослав Минков“;

Драматургия: Лозан Стрелков – „Човекът от досието“, „Разпаленият въглен“ и „Не подлежи на обжалване“ (драматургична трилогия);

Литература за деца и юноши: Стоян Ц. Даскалов – „Урок за България“ (сб. разкази).

• 1974: За книжната продукция през 1973 г.

Поезия: Любомир Левчев – „Дневник за изгаряне“; Първан Стефанов – „Арматура за барабани“;

Белетристика: Веселин Андреев – „Умираха безсмъртни“ (исторически роман); Добри Жотев – „Преживени разкази“ (сб. разкази); Атанас Наковски – „Светът вечер, светът сутрин“ (роман).

• 1975: За книжната продукция през 1974 г.

Поезия: Владимир Голев – „Късни признания“; Слав Хр. Караславов – „Гост на себе си“;

Проза: Йордан Радичков – „Всички и никой“ (роман); Костадин Кюлюмов – „Момъкът и планината“ (роман);

Литература за деца: Миле Марковски (посмъртно) – „Пясъчко“.

• 1976: За книжната продукция през 1975 г.

Поезия: Димитър Методиев – „И всичко пак ще се повтаря“;

Критика и публицистика: Богомил Райнов – „Масовата култура“;

Хумор и сатира: Марко Ганчев – „Огледало за обратно виждане”.

• 1977: За книжната продукция през 1976 г.

Поезия: Божидар Божилов – „Американска тетрадка“;

Мемоаристика: Младен Исаев – „Незабравимото“;

Литературно изследване: Ефрем Каранфилов – „Най-българското време. Книга за „Записките“;

Литературен портрет: Пенчо Данчев – „Чертите на гения“;

Литература за деца: Евтим Евтимов – „Училище на върха“.

• 1978: За книжната продукция през 1977 г.

Поезия: Андрей Германов – „Взривна зона“; Иван Давидков – „Молитва за длетото и камъка“, Калин Донков – „Риза за ближния“, Павел Матев – „Внезапни паузи“;

Проза: Васил Попов за „Низината“ (роман); Дико Фучеджиев – „Зелената трева на пустинята“ (роман); Марий Ягодов – „Древният път. Старо-нововремски повествования“, Росен Босев – „Небесен дом“ (сб. разкази);

Драматургия: Никола Русев – „От небето до земята“;

Литературна критика – Кръстю Куюмджиев – „Критика и литературен живот“; Симеон Султанов – „Незавършени разговори“.

• 1979: За книжната продукция през 1978 г.

Поезия: Анастас Стоянов – „На грешната земя“; Венко Марковски – „Предания заветни“; Георги Константинов – „Неграмотно сърце“, Лъчезар Еленков – „Безкрайни мостове“;

Проза: Вера Мутафчиева – „Книга за Софроний“ (исторически роман); Георги Марковски – „Хитър Петър“ (хумор); Герчо Атанасов – „Провинциална история“ (роман); Давид Овадия – „Леваневски“ (документална повест);

Литературна критика: Боян Ничев – „Съвременният български роман“, Светлозар Игов – „Хуманизъм и творчество“;

Литература за деца: Валери Петров – „Копче за сън“; Леда Милева – „Черно фламинго“.

• 1980: За книжната продукция през 1979 г.

Поезия: Марко Ганчев – „Драскотини“; Първан Стефанов – „Малки нашествия“;

Белетристика: Атанас Наковски – „Да достигнеш края“ (роман); Драгомир Асенов – „Най-тежкият грях“ (роман);

Художествено-документална проза: Владимир Голев – „Спомени за старата къща“;

Литература за деца и юноши: Дончо Цончев – „Случки в двора, край гората, из въздуха и под водата“.

• 1981: За книжната продукция през 1980 г.

Поезия: Димитър Методиев – „И мирис сладък“;

Белетристика: Костадин Кюлюмов – „Да дочакаш слънцето“ (роман);

Литературна критика: Здравко Петров – „Асоциативни пътувания“;

Есеистична литература: Кольо Георгиев – „Съвременна театрална теория и критика. Сборник статии“;

Публицистика: Климент Цачев – „Началото на пътя“ (спомени);

Литература за деца: Николай Зидаров – „Златен дом“.

• 1982: За книжната продукция през 1981 г.

Поезия: Борислав Геронтиев – „Спомен за вино“; Матей Шопкин – „До втората тръба“;

Проза: Екатерина Томова – „Забравени от небето“ (документални разкази);

Публицистика: Андрей Германов – „Шаячни момчета“ (посмъртно);

Литература за деца: Димитър Яръмов – „Чудни работи“;

Драматургия: Милко Милков – „Цялата истина за Свети Георги“.

• 1983: За книжната продукция през 1982 г.

Поезия: Георги Константинов – „Общителен самотник“, Лиляна Стефанова – „След полунощ“, Петър Анастасов – „Както те обичам“;

Проза: Александър Карасимеонов – „Еднодневни цветове“ (роман), Андрей Гуляшки – „Скитник броди по света“ (роман), Богомил Райнов – „Магичен фенер“ (роман); Павел Вежинов – „Везни“ (роман);

Литературна критика: Димитър Танев – „В литературния делник“, Чавдар Добрев – „Забравените плодове на познанието“;

Драматургия: Никола Русев – „Букетче сухи незабравки“;

Детска литература: Георги Струмски – „Димитров, пионерия, родина“; Иван Цанев – „Седем вятърчета“.

• 1984: За книжната продукция през 1983 г.

Поезия: Николай Стайков (посмъртно ) – „Поеми“; Елисавета Багряна – „На брега на времето“, Младен Исаев – „Звездни мигове“; Екатерина Йосифова – „Къща в полето“;

Белетристика и публицистика: Йордан Радичков – „Нежната спирала“ (сб. разкази); Ефрем Каранфилов – „Споменни есета“; Петър Андасаров – „Иде хубавото време“ (публицистика); Александър Томов – „Елегия за птици“ (новели);

Литературна критика: Иван Цветков – „Погледи към две литератури“;

Литература за деца: Станислав Стратиев – „Живот в небето“.

• 1985: За книжната продукция през 1984 г.

Поезия: Владимир Попов – „Страница“; Добромир Тонев – „Нежна машина“; Людмила Исаева – „Писма от бялата къща“; Иван Давидков – „Корида“; Матей Шопкин – „Нежност“;

Белетристика: Герчо Атанасов – „Греших докрай“ (роман); Димитър Коруджиев – „Градината с косовете. Из спомените на вечния редник“ (роман); Марий Ягодов – „Упокой за несретници“;

Литературна критика: Иван Пауновски – „Впечатления“; Пантелей Зарев – Теория, психология и техника на стила“;

Драматургия: Стефан Цанев – „Животът – това са две жени“.

• 1986: За книжната продукция през 1985 г.

Поезия: Божидар Божилов – „Нежност и ярост“; Николай Зидаров – „Пръстенът с капка от твоите очи“; Димитър Методиев – „Реките, от които пих вода“; Христо Радевски – „Нашата прамайка“;

Проза: Костадин Кюлюмов – „Душманин на империята“ (роман); Росен Босев – „Иронична проза“ (повест); Стоян Бойчев – „Иваново възшествие“ (разкази и новели);

Литературна критика: Васил Колевски – „Социалистическият реализъм – теория, творчество“; Иван Руж – „Художествената литература и работническата класа“; Кръстьо Куюмджиев – „Словото – творец“;

Художествена публицистика и документалистика: Иван Балабанов – „Мигове в света“; Михаил Василев – „Георги Бакалов“;

Литература за деца: Кирил Апостолов – „Да спечелиш, да загубиш“; Петя Йорданова – „Другарче – календарче“.

• 1987: За книжната продукция през 1986 г.

Поезия: Александър Геров – „Внезапни стихотворения“;

Проза: Ивайло Петров – „Хайка за вълци“ (роман); Валентин Караманчев – „Черешова задушница“;

Литературна критика: Иван Попиванов – „Съвременна поезия, естетически насоки“;

Публицистика: Богомил Нонев – „Строги нощи“;

Хумор и сатира: Петър Незнакомов – „Четиримата Дюма“;

Специална награда: Иван Пейчев (посмъртно) – „Далечно плаване“.

• 1988: За книжната продукция през 1987 г.

Проза: Виктор Пасков – „Балада за Георг Хених“ (повест);

Публицистика и есеистика: Серафим Северняк – „По острието на бръснача“;

Литературна теория и история: Кръстьо Куюмджиев – „Монография за Димитър Димов“.

• 1989: За книжната продукция през 1988 г.

Поезия: Радой Ралин – „Последен понеделник“;

Проза: Васил Акьов (посмъртно) – „Инфаркт“ (роман);

Литературна критика: Стоян Каролев – „Преображенията на поета“;

Публицистика и есеистика: Светлозар Игов – „Призори“;

Драматургия: Иван Радоев – „Сън“.

• 1990: За книжната продукция през 1989 г.

Поезия: Константин Павлов – „Появяване“;

Белетристика: Свобода Бъчварова – „Жребият“ (исторически роман; книга пета от поредицата „Земя за прицел“);

Литературна критика: Минко Бенчев – „Свидетелства“;

Литературна история: Боян Ничев – „Н. Й. Вапцаров, или нашият поетичен език със света“;

Есеистика: Иван Николов – „Требник. Приписки с върха на перото“;

Литература за деца и юноши: Величка Настрадинова – „Невероятната Марта“ (научно-фантастични разкази);

Специална награда на СБП : Григор Ленков (посмъртно) – „Понтийска елегия“.

• 1991: За книжната продукция през 1990 г.

Поезия: Блага Димитрова – „Между“;

Белетристика: Любен Дилов – „Впечатления от една планета. Записки на фантаста“;

Драматургия: Станислав Стратиев – „Мамут“;

Литература за деца и юноши: Иван Цанев – „Зарчета – Велизарчета“;

Специална награда на СБП: Владимир Василев (посмъртно) – „Бараж от литературни формули“.

• 1992 - 1993: Не са присъдени награди

• 1994: За книжната продукция през 1993 г.

Поезия: Екатерина Йосифова – „Подозрения“ и „Ненужно поведение“;

Проза: Константин Терзиев – „Чорбаджиите“ (роман) и „Стефан Стамболов“ (роман);

Литература за деца: Константин Павлов – „Фьони мъти кръгли речни камъни“;

Специална награда на СБП: Иван Пауновски (посмъртно) – за приноса му в Ботевознанието с книгата „Но защо?“.

• 1995: За книжната продукция през 1994 г.

Поезия: Велин Георгиев – „Душа на кръста“;

Проза: Любен Станев – „Необяснимо привличане“ (роман);

Литературна критика: Минко Бенчев – „Каквито сме“;

Публицистика: Румен Димитров – Безскандално“;

Литература за деца и юноши: Йордан Радичков – „Малки жабешки истории“;

Специална награда на СБП : Христо Радевски;

Награда на СБП и Агенцията за българите в чужбина : Мишо Хаджийски (посмъртно) – „Пуста чужда чужбина“.

• 1996: За книжната продукция през 1995 г.

Поезия: Андрей Андреев – „Докато трае утринния хлад“;

Проза: Борислав Бойчев – „Момчето и лисицата“ (сб. разкази);

Литературна критика: Димитър Танев – „Траектория на духа“;

Публицистика и есеистика: Здравко Чолаков – „Наблюдения“;

Художествена документалистика: Венцеслав Начев – „Български царски грамоти“;

Драматургия: Иван Голев – „Вавилонската кофа“;

Литература за деца и юноши: Николай Милчев – „Изневиделица“;

Драматургия за деца: Панчо Панчев – „Принцесата и свинарят“;

Хумор и сатира: Васил Цонев – „Вкусотиите на България“;

Принос в популяризиране на българската литература: Асен Кисимов и Ценко Минкин;

Специална награда за цялостно творчество: Леда Милева.

• 1997: За книжната продукция през 1996 г.

Поезия: Власо Власов – „Подарявам ви моето отсъствие“; Маргарита Петкова – „Окото на урагана“;

Проза: Атанас Наковски – „Спирала“ (роман)

Есеистика: Георги Марковски – „Христоматия за двама. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си“ (фрагменти);

Литературни портрети: Стоян Каролев – „Близки и непостижими“;

Литература за деца и юноши: Асен Босев (посмъртно) „Добърден и ясемахай“;

Специална награда за цялостно творчество: Валери Петров – „Живот в стихове“.

• 1998: За книжната продукция през 1997 г.

Поезия: Иван Арнаудов – „Проклятие за сбогом“; Стойчо Стойчев (посмъртно) – „Мечтата за Париж“;

Проза: Марин Халачев – „Дело № 1987“ (роман);

Литературна история и критика: Юлиан Вучков – „Кратка история на световната драматургия“;

Публицистика: Любен Георгиев – „Подло време“;

Документалистика: Нели Дечева – „Поздравете всички от мен“;

Есеистика: Валери Станков – „Сюита за мъртви българи“;

Литература за деца и юноши: Иван Кръстев - писател – „Игродумки“; Димитър Кралев“ – „Нощен лов“;

Специална награда за цялостно творчество: Найден Вълчев.

• 1999 – 2000: Няма информация

• 2001: За книжната продукция през 2000 г.

Поезия: Таньо Клисуров – „Втората половина от живота“;

Проза: Деян Енев – „Ези-тура“ (сб. разкази); Янко Станоев – „Изгонен от рая“;

Критическа есеистика: Минко Бенчев – „Чета и пиша“;

Мемоаристика и критическа проза: Йордан Янков – „Художниците“;

Литературно изследване: Николай Василев – „Смъртта на розата“;

Публицистика: Коста Андреев – „Греховно време“;

Литература за деца: Зоя Василева – „Кръгъл ъгъл“;

Национална литературна награда "Георги Братанов": Андрей Андреев – „Пътьом“.

• 2002: За книжната продукция през 2001 г.

Поезия: Петър Динчев – „Горчиви сонети“;

Проза: Никола Инджов – „Възнесени от Манастър“ (роман);

Документална проза: Бригита Йосифова – „Купено дете“;

Мемоаристика: Стоян Каролев – „Мигове от течащото време“;

Литературна критика: Любомир Стаматов – „В интимния свят на Иван Вазов“;

Есеистика: Кольо Георгиев – „Изповеди на захождащото слънце“;

Литература за деца: Братя Мормареви – „Дядо Коледа и седемте разбойника“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Велин Георгиев – „Шок“ и „Видовден“; Димитър Кирков – „Балкански грешник“ (роман).

• 2003: За книжната продукция през 2002 г.

Поезия: Димитър Стефанов – „Защо снегът?“; Станка Пенчева – „Старомодни стихове“;

Проза: Анжел Вагенщайн – „Далеч от Толедо“ (роман); Иван Кьосев – „Беглец“ (сб. с разкази);

Литературна критика: Чавдар Добрев – „Всекидневният Леон Даниел“;

Публицистика: Здравко Недков – „Реализация на метафората: Записки без дата“;

Документалистика: Мюмюн Тахир – „Ататюрк. България. Балканите“;

Литература за деца: Райна Пенева – „Фантазия с куче“;

Есеистика: Антон Дончев – „Николай Рьорих – ярило слънцето и бога Агни“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Валери Станков – „Няма такава България“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Никола Инджов за ярък принос към съвременната българска литература;

Награда на книгоиздателите: Петър Велчев – „Битие от пясък“ (стихосб.).

• 2004: За книжната продукция през 2003 г.

Поезия: Павел Матев – „Късна пощада“;

Проза: Здравка Евтимова – „Четвъртък“ (роман);

Литературна критика: Чавдар Добрев – „Еретичният Ерос“;

Публицистика: Григор Чернев – „Часовник“;

Детска литература: Златко Енев – „Паркът на призраците“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Стефан Поптонев – „Обител“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Ивайло Балабанов – „Песни за старо вино“.

• 2005: За книжната продукция през 2004 г.

Поезия: Анибал Радичев – „Бреговете на миража“;

Проза: Йордан Хаджиев – „Нататък“ (новели);

Мемоаристика: Тошо Тошев – „Лъжата: Жан, Иван и Величеството“;

Есеистика: Александър Спиридонов – „Последната страница“;

Драматургия: Яна Добрева – „Топлината през ноември“;

Литература за деца: Лиана Даскалова – „6 вълшебни приказки“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Евстати Бурнаски – „Рецитал пред ангели“.

• 2006: За книжната продукция през 2005 г.

Поезия: Маргарита Петкова – „Втори балкон“;

Проза: Петър Ангелов – „Чеда на Бога“ (роман);

Фантастика: Иван Робанов – „Хетерата“;

Публицистика: Никола Инджов – „Приписки към времето“;

Драматургия: Иван Странджев – „Навярно нежност (Три пиеси)“; Кънчо Атанасов – „Последният живот“ („Бенефис – пет пиеси за четене“);

Сатира: Атанас Звездинов – „Мъдрецът (101 басни)“;

Детска литература: Виктор Самуилов – „Опако дете“;

Специалната награда на Съюза на българските писатели за цялостно литературно творчество: Юлиан Вучков;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Александър Ангелов – „Моята Александрийска библиотека (немерена реч)“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Марко Семов – „Очите“; Гриша Трифонов – „По есенните улици на лятото“. [1]

• 2007: За книжната продукция през 2006 г.

Поезия: Валери Станков – „Автопортрет със светкавица“;

Проза: Димитър Томов – „Пътища“ (сб. разкази);

Литературна история: Иван Радев – „Другото лице на Възрожденската литература“;

Литературно изследване: Владимир Стоянов и Стефан Тинтеров – „Трилогия на сърцето“;

Документалистика: Иванко Маринов – „Градът-кръстопът“;

Есеистика: Георги Венин – „Великото езичество“;

Публицистика: Димитър Генчев – „Първоапостолите на идеала“;

Драматургия: Веселин Стоянов – „Истинската история на Мона Лиза“;

Лирическа сатира: Боян Ангелов – „Съзерцание“;

Литература за деца: Мария Маринова – „Атагорд чудовището“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Виолета Христова – „Другата стая“; Благовеста Касабова и Нина Андонова – „Неделна книга“.

• 2008: За книжната продукция през 2007 г.

Поезия: Камелия Кондова – „Малки смърти“;

Къса проза: Весела Люцканова – „Бай, бай, хепинес“;

Роман: Веселин Стоянов – „Аутопсия на тялото“;

Есеистика: Венцислав Начев: „Отвъд кръгозора“;

Мемоаристика: Найден Вълчев: „Попътни срещи. Книга първа“;

Документалистика: Панко Анчев – „Малкият народ: теория, история, състояние“;

Публицистика: Бойко Ламбовски – „Глупак в подлеза на света. Статии, есета, фейлетони“;

Драматургия: Димитър Атанасов – „Сметището“;

Литература за деца: Катя Воденичарова – „Следвай ме, бабо“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Кольо Георгиев – „Лека нощ на сънищата“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Александър Ангелов – „Сашови стихове“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Тенко Тенев – „Вечерен пейзаж“; Костадин Златков – „Хроника на изчезналото време“.

• 2009: За книжната продукция през 2008 г.

Поезия: Янислав Янков – „Влизане в Рим“;

Къса проза: Йордан Костурков – „Добри момчета, лоши момичета“;

Роман: Донка Петрунова – „Бели рози в черна ваза“;

Литературна критика: Благовеста Касабова – „Другата страна на медала“;

Литературна история: Владимир Янев – „Литературният Пловдив от 19 век до наши дни“;

Есеистика: Иван Гранитски – „Ловци на метафори“;

Публицистика: Чавдар Добрев – „Книга за Вапцаров“;

Мемоаристика: Георги Струмски – „Ангел златоуст“;

Литература за деца: Мая Дългъчева – „Коледни чудеса“ и „Пъстри приказалки“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Методи Георгиев - „Цензурирано след 10 ноември“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Петър Лозанов - „Квартална България“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Димитър Милов - „Сълза за ангела“; Илия Богданов - „Шапката на мадам 2“;

Специална награда за цялостно творчество: Христофор Тзавелла.

• 2010: За книжната продукция през 2009 г.

Поезия: Лиляна Стефанова – „Още и още“;

Къса проза: Йото Пацов – „Единаци“;

Роман: Николай Табаков – „Няма да е все така“;

Литературна критика: Никола Иванов – „Подреждане на балната зала“;

Литературна история: Румен Стоянов – „Чака ме светът“;

Публицистика: Любомир Котев – „Народопсихология“;

Документалистика: Асен Марчевски – „Шифърът на Марчевски“;

Литература за деца: Величка Настрадинова – „33 приказки и половина“;

Драматургия: Петър Анастасов – „Живите в мъртвата махала“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Георги Константинов за книгата „Премеждието, наречено живот. Шегите на Егенетов“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Драгомир Шопов за стихосбирката „Запази ни, любов“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Владимир Стоянов за стихосбирката „Притча за дървото“ и Бойко Беленски за романа „Да се довериш на дявола“;

Специална награда за цялостно творчество: Иван Кръстев и Пелин Пелинов.

• 2011: За книжната продукция през 2010 г.

Поезия: Петър Караангов – „Прах от песен“;

Къса проза: Румен Балабанов – „Един демократичен петък“; Георги Чаталбашев – „Светът на живите“;

Роман: Георги Николов – „Киноманът“;

Литературна критика: Любомир Котев – „Българинът според Йовков“;

Есеистика: Бойка Асиова – „Рецепта за камбана“;

Мемоаристика: Рангел Вълчанов – „Всички ще умрем, а сега наздраве!“;

Документалистика: Михаил Тошков – „Смъртта не е...“;

Хумор и сатира: Калин Калинов – „Хапчета против оглупяване“;

Литература за деца: Романьола Мирославова – „Подарък за Дядо Коледа“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Панко Анчев за книгата „Христо Ботев като мислител“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Атанас Звездинов за стихосбирката „Ангелът пазител“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Пенка Чернева за сборника с разкази „Невъзможна самота“ и Георги Драмбозов за стихосбирката „Кръстопът на музите“.

• 2012: За книжната продукция през 2011 г.

Поезия: Георги Константинов – „Врана в снега“; Петя Цолова – „Насаме с белия свят“;

Проза: Петър Искренов – „Да преплуваш океана“ (сб. разкази и новели); Виолета Станиславова – „Преди съня“ (сб. разкази);

Литературно-критически портрети: Христо Ганов – „Премълчани думи и похвални слова“;

Литературно-историческо изследване: Людмила Григорова – „Димитър Димов: La famme moderne. Български и европейски паралели“;

Мемоаристика: Анжел Вагенщайн – „Преди края на света“;

Народопсихология: Тодор Коруев – „Овньо льо вакъл, каматан...“;

Публицистика: Андрей Пантев – „Исторически паралели“;

Драматургия: Банко П. Банков – „Светът не е от днес“;

Литература за деца: Панчо Панчев – „Стихотворения с панделки и Стихотворения с мустаци“; Кирил Назъров – Чудесата на децата“;

Хумор и сатира: Георги К. Спасов – „Записки на потърпевшия“;

Поема: Румен Денев – „Люлка на Вселената“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Павел Писарев – за книгата „Подир изгубеното време“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Красимир Петров – за стихосбирката „Светлинки над ореоли“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Йордан Хаджиев – за сборника с разкази „Наоколо любов“.

• 2013: За книжната продукция през 2012 г.

Поезия: Боян Ангелов – „Ъндърграунд“; Иван Гранитски – „Начала“;

Къса проза: Вели Чаушев - „Кафе в Златоград“ (новела);

Роман: Красен Камбуров – „Пътят на ослепените“;

Литературна критика: Димитър Атанасов – „На предела“;

Есеистика и мемоаристика: Мария Динкова – „Vitaaktivia“;

Литературна история: Емилия Каменова – „Страсти и неволи“;

Публицистика: Борис Данков – „Гневни хроники“;

Литература за деца: Петя Александрова – „Детенце с изгубено ключенце“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Елена Алекова за книгата „Моята България“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Елка Няголова за стихосбирката „Слънчев кладенец“ и Димитър Милов за стихосбирката „Благовещение“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Мюмюн Тахир – „Високо, зелено и нежно“; Стоянка Митева-Балева – „Хоризонт за мечтатели“;

Специална награда на УС на Съюза на българските писатели за книга с висока художествена стойност: Лъчезар Еленков - „Звездно писмо“ (поема);

Специална награда за цялостно творчество: Костадин Златков и Никола Статков.

• 2014: За книжната продукция през 2013 г.

Поезия: Васил Сотиров – „Излизане от пейзажа“;

Къса проза: Любен Петков – „Отвътре и отвъд Обетованата земя“;

Роман: Мая Вапцарова – „Просяци“;

Литературна критика: Панко Анчев – „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“;

Мемоаристика: Атанас Теодоров – „Писатели от моя роден край“;

Публицистика: Борислав Бойчев – „Портрети отблизо“;

Документалистика: Кирил Божилов – „Първи българки“;

Драматургия: Петър Маринков – пиесата „Досието на една Ж“, сборник пиеси „1000 метра над морето“;

Литература за деца: Велин Георгиев – „Да пораснеш малък принц“;

Специална награда на УС на Съюза на българските писатели за книга с висока художествена стойност: Симеон Янев за книгата „Биография на отрепки“ – книга 1 и 2, том 3-ти от романовата тетралогия „Биографии на писатели, генерали и трети лица“; Атанас Звездинов за книгата „Баснослов – басни за нови времена“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Пею Богданов за книгата „Балонът се надува“.

• 2015: За книжната продукция през 2014 г.

Поезия: Евстати Бурнаски – „Майка майчице“;

Кратка проза: Величка Настрадинова – „Кой крепи света“;

Роман на годината: Христо Сл. Караславов – „Разпоредителите на смута“;

Литературна критика: Чавдар Добрев – два тома „Новият пулс“ – „Български писатели от втората половина на ХХ век“: първи том – „Поезия“ и втори том „Модерна проза“;

Народопсихология: Ивайло Христов – „Българският национален характер – ХІХ-ХХ век. Еволюция и трансформации“;

Публицистика: Григор Чернев (посмъртно) – „Къщата на думите“;

Литература за деца: Димитър Златев – „Ръководство за рицари, шампиони и други юнаци“;

Хумор и сатира: Петър Велчев – „И смехът е утеха“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Тодор Коруев за книгата „Животописи“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Георги Ангелов за стихосбирката „Друга свобода“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Николай Милчев отказва наградата.

• 2016: За книжната продукция през 2015 г.

Поезия: Драгомир Шопов – „В прозореца ми вечерта поглежда“;

Проза: Георги Чаталбашев – „Резерват за грешници. Сатирикон“ (роман);

Литературна критика: Панко Анчев – „Непрочетеният Тончо Жечев“;

Публицистика: Чавдар Добрев – „Власт и безвластие“;

Документалистика: Георги Стойков – „Мисия „Свобода“;

Мемоаристика: Георги Стоянов – „Паметта на сърцето“;

Фолклористика: Петър Динчев – „Потомка на Орфей“;

Литература за деца: Петя Александрова – „Хей, таралежите, що ми се ежите“;

Специална награда за цялостно творчество и принос към съвременната българска литература: Никола Инджов;

Специална награда в раздел „Критика“: Лалка Павлова за книгата „Жена. Слово. Космос“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Христо Черняев за книгата „Образи от слово“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Ели Видева за „Проекции върху сферична природа“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Неделчо Ганев – „Восъчен кодекс“.

• 2017: За книжната продукция през 2016 г.

Поезия: Андрей Андреев – „В този край на света“;

Проза: Златимир Коларов – „Безкрайни бели полета“ (роман);

Литературна критика: Иван Гранитски – „Образ и метафора“ и „Знаците на прехода“;

Публицистика: Симеон Янев – „1876“;

Документалистика и мемоаристика: Николай Димков – „Писма до мене“;

Хумор и сатира: Димитър Дънеков – „Питанки, чуденки, многоточия... и прочие“;

Литература за деца: Васил Сотиров – „Няма грешка, има смешка“;

Националната литературна награда „Богомил Нонев“: Методи Георгиев за цялостно творчество;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Ана Александрова за книгата „Дъждовен блус“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Владислав Кацарски за романа му „Коридорът“;

Национална литературна награда „Гео Крънзов“: Надя Попова за книгата „Дух над водите“;

Специална награда за изключителен принос в българската литература: Кольо Георгиев за книгата му „Нектар от спомена“ и Лиляна Стефанова за романа „Моят луд век“.

• 2018: За книжната продукция през 2017 г.

Поезия: Боян Ангелов – „Помръкнала е реката“ и „В сянката на хоругвите“;

Проза: Весела Люцканова – „Животът е другаде“ (роман);

Литературна критика: Чавдар Добрев – „Български разпятия“;

Публицистика, документалистика и мемоаристика: Благовеста Касабова – „Баба Тонка“;

Хумор и сатира: Анибал Радичев – „Да сме наясно!“;

Литература за деца: Тодор Каракашев – „Гора от приказки“;

Национална литературна награда „Богомил Нонев“: Сергей Комитски за цялостно творчество;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Петър Динчев за книгата му „Пътеки към изгрева“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Пламен Панчев за стихосбирката „Сърдечен дрибъл“;

Национална литературна награда „Гео Крънзов“: Людмила Григорова за книгата „Малка семейна сага“;

Специална награда за цялостно творчество и принос към съвременната българска литература: Петър Андасаров.

• 2019: За книжната продукция през 2018 г.

Поезия: Марина Матеева – „Шепотът зелен на необята“;

Къса проза: Петър Доневски – „Удавени очи“;

Литературна критика: Панко Анчев – „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“ и „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“;

Есеистика и публицистика: Борислав Геронтиев – „Село без черква“;

Документалистика и краезнание: Борис Данков – „Минало не отминало“;

Драматургия: Александър Гочев – „Далечни светлини. Седем пиеси“;

Хумор и сатира: Васил Иванов – „Златната ябълка и още нещо“;

Литература за деца: Николай Пенчев (Чичо Ники) – „Гошо и малката вещица“ – 2 част;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Велин Георгиев за „Висока цена“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Петя Цолова за стихосбирката „Градината на Ева“;

Национална литературна награда „Гео Крънзов“: Бойко Беленски за романа „Съзидателят Кан Омуртаг“;

Награда на издателство „Български писател“: Ангел Симеонов за антологичната книга „Душата ми“;

Специална награда за цялостно представяне през 2018 г.: Атанас Звездинов за три книги: „Басномонолози“, „Брани недобрани“ и „Духовна кръв“;

Специална награда „Плакет“ за изключителни заслуги и цялостно творчество: Благовеста Касабова.

• 2020: За книжната продукция през 2019 г.

Поезия: Боян Ангелов – „Реставрация на обелиска“;

Кратка проза: Христо Добротинов – „В търсене на холивудския прислужник“;

Роман на годината: Николай Табаков – „Нула време“;

Литературна критика: Благовеста Касабова - „В кадър“;

Публицистика, документалистика и мемоаристика: акад. Георги Марков – „Душесловие на историята“;

Хумор и сатира: Лозан Такев - „Спасена песен“;

Литература за деца: Ангелина Жекова – „Краят на магариите“ и „Слънчеви капчици“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“ – Светозар Казанджиев за книгата „Незабравимите забравени“; Национална литературна награда „Гео Крънзов“: Димитър Христов за „Остров за двама“;

Награди на издателство „Български писател“: Лъчезар Еленков („Птицата удариха в сърцето“), Петър Андасаров („Безсмъртничета“) и Анжела Димчева („Дубльор за Ада“);

Награда на вестник „Словото днес“ в Годишния литературен конкурс „Тончо Жечев“: Александър Гочев за поредица от статии, публикувани през 2019 г., Ники Комедвенска за есето „Задушница“ и Мария Гаралова за есето „Изковаването на живота“;

Специална награда на УС на СБП за заслуги към българската литература: Милена Цанева, Трендафил Василев и Иван Есенски;

Специална награда на УС на СБП за разпространение на българската литература в чужбина: Всеволод Кузнецов – руски поет, прозаик, преводач; Мирослав Биелик – председател на Съюза на словашките писатели; Радомир Андрич – сръбски поет, белетрист, есеист и критик;

Почетна грамота за подкрепа на съвременната българска литература: Никола Белишки – кмет на Община Панагюрище; Галина Матанова – зам.-кмет на Община Панагюрище, Иван Аспарухов – кмет на Община Мездра.

• 2021: За книжната продукция през 2020 г.

Поезия: Ахмет Емин Атасой – „Задъхани слова“;

Кратка проза: Мартен Калеев – „Всичко и нищо“;

Роман на годината: Ради Радев – „Две Българии за един град“;

Литературна критика: Пенчо Чернаев – „Есенни листа. Литературна критика“;

Публицистика: Енчо Господинов – „Сянката на петнистия кон“;

Документалистика: Боян Ангелов – „Марин Дринов“;

Мемоаристика: Валентин Караманчев – „Брашнен чувал“;

Драматургия: Банко П. Банков – „Прозорци в зида“ (пиеси);

Хумор и сатира: Георги Драмбозов – „Времето на Мамона. Стихове и епиграми“;

Литература за деца: Кирил Назъров – „Девет приказни поеми“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Красимир Власев – „Психология на дъжда“;

Национална литературна награда „Гео Крънзов“: Ангелина Шопова за книгата „Един живот за всичко. Литературна анкета с поета и публициста Драгомир Шопов“;

Специална награда за изключителни заслуги към българската литература и за цялостно творчество: Виктор Барух;

Почетна грамота за подкрепа на съвременната българска литература: Бойко Коцев.

• 2022: За книжната продукция през 2021 г.

Поезия: Елка Няголова – „Парапет за душата“;

Кратка проза: Красимир Димовски – „Момичето, което предсказваше миналото“;

Роман на годината: Павлина Павлова – „Орфей – Божественият. Исторически роман“;

Литературна критика: Анжела Димчева – „Под лазера на критика“;

Публицистика и есеистика: Минчо М. Минчев –„Молитва за България“;

Документалистика: Стоян Райчевски – „Екзарх Антим I“;

Драматургия: Златимир Коларов –„Сценарни вариации. Книга първа – сценарии за игрални филми“;

Хумор и сатира: Кирил Назъров – „Искри в тъмата“;

Литература за деца: Мария Панайотова – „Дневникът на един млад беладжия“;

Национална литературна награда „Гео Крънзов“: Благовеста Касабова за книгата „Знаци по пътя“;

Наградата на Издателство „Български писател“: Ирина Велева за книгата „Колекционер на мигове“ (поезия) и Светозар Казанджиев за книгата „Най-съкровеното“(публицистика);

Почетна грамота за подкрепа на съвременната българска литература: Владимир Москов – кмет на Община Гоце Делчев, Неда Станимирова Крънзова, Теодоси Гуджуков, доц. д-р Григорий Вазов.

• 2023: За книжната продукция през 2022 г.

Поезия: Ненчо Славчев – „Повикани от светлина“;

Кратка проза: Тодор Костадинов – „Ничия. Трите начина на Мариана. Пловдивски разкази“;

Роман на годината: Светозар Казанджиев – „Съдба“;

Литературна критика: Ваня Добрева – „Българската Възрожденска комедия“;

Публицистика и есеистика: Тотко Найденов – „Еврейският холокост, арменският геноцид и българското спасение“;

Документалистика: Владимир Талев, Андреас Талев – „Епохата Талев“;

Хумор и сатира: Александър Йотов – „Из записките на буля Ганьовица (вдовицата на Ганьо Балкански)“;

Литература за деца: Рени Митева – „Копривени въженца“;

Национална литературна награда „Божидар Божилов“: Ники Комедвенска – за книгата „Три молитви“;

Национална литературна награда „Георги Братанов“: Петко Каневски за книгата „Увеличи шрифта на любовта“;

Национална литературна награда „Гео Крънзов“: Милена Върбанова – за книгата „Еньов гердан. Песове. Агонията на България в две драми“;

Специална награда на УС на Съюза на българските писатели: Кирил Писарски, Панко Анчев, Иван Гранитски и Надя Попова;

Почетен плакет за подкрепа на съвременната българска литература от обществени личности: акад. Ристо Василевски – член на Сдружението на писателите в Сърбия, Любен Генов – председател на Съюза на българските художници, Атанас Фурнаджиев – изпълнителен директор на „Мото-Пфое“, инж. Бойко Недялков – бизнесмен.

[2]

[3]

[4]

[5]

Външни препратки

• пример.com