Направо към съдържанието

Коперниций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Унунбий)
Коперниций
РьонтгенийКоперницийНихоний
Hg

Cn

(Uhh)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZКоперниций, Cn, 112
Група, период, блок127d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d10 7s2 (вероятно)
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 18, 2 (вероятно)
CAS номер54084-26-3
Свойства на атома
Атомна маса[285] u
Атомен радиус147  pm (вероятно)
Ковалентен радиус122 pm (вероятно)
Степен на окисление(4), 2, (1) (в скобите са вероятности)
Йонизационна енергияI: 1154,9 kJ/mol
II: 2170 kJ/mol
III: 3164,7 kJ/mol
IV: 4245,4 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниегаз (вероятно)
Кристална структура
(вероятно)
шестоъгълна плътноопакована
Плътност23700 kg/m3течна фаза) (вероятно)
История
Наименуванна Николай Коперник
ОткритиеЦентър за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1996 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
277Cn синт. 6,9×10-4 сек. СД разни
281Cn синт. 0,13 сек. СД разни
282Cn синт. 9,1×10-4 сек. СД разни
283Cn синт. 4,2 сек. α (90 %) 279Ds
СД (10 %) разни
284Cn синт. 0,098 сек. СД разни
285Cn синт. 28 сек. α 281Ds

Коперниций е синтетичен химичен елемент, означаван със символа Cn. Открит е на 9 февруари 1996 г. в 22:37 в центъра за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ Дармщат, Германия. Поредният му номер в периодичната система на елементите е 112. Елементът спада към преходните метали.[1]

Най-стабилният му изотоп е 285Cn с период на полуразпад около 28 сек. Центърът за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ предлага за постоянно името „Копернеций“ – на полския астроном Николай Коперник. Името е официално одобрено от Международния съюз за чиста и приложна химия на 19 февруари 2010 г.,[1] след седем месеца разискване. Преди това елементът бил наречен временно унунбий и се е означавал със символа Uub.

История[редактиране | редактиране на кода]

Коперницият е открит от Зигурд Хофман и българина Виктор Нинов.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Copernicum // ENCYCLOPAEDIA BRITANNICA. Посетен на 07.03.2018. (на английски)
  2. Charles Seife. More Elemental Fraud? // Science, 17.07.2002. Посетен на 07.03.2018. (на английски)