Фьодор Достоевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: kaa:Fyodor Dostoevskiy
Ред 85: Ред 85:
{{commons|Фёдор Михайлович Достоевский}}
{{commons|Фёдор Михайлович Достоевский}}
* [http://www.FyodorDostoevsky.com FyodorDostoevsky.com]
* [http://www.FyodorDostoevsky.com FyodorDostoevsky.com]
* [[Венцеслав Константинов]]: [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/mann.htm ''„Достоевски през погледа на Томас Ман“''], В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
* [[Венцеслав Константинов]]: [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/mann.htm ''„Достоевски през погледа на Томас Ман“''], В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
* [http://www.suvenirograd.ru/sights.php?lang=1&id=1982&filtr_s=1982 Достоевски в Сибир]
* [http://www.vaelostudio.org/voronsky/index.php?option=com_content&task=view&id=99&Itemid=107 Текстът на Ф.М. Достоевски – мимезис на безмълвието, Владимир Воронски]
* [http://www.vaelostudio.org/voronsky/index.php?option=com_content&task=view&id=99&Itemid=107 Текстът на Ф.М. Достоевски – мимезис на безмълвието, Владимир Воронски]
* [http://www.dostoevskiy.net.ru/lib/sa/author/100002 Великий русский писатель Федор Достоевский (Биография)]
* [http://www.dostoevskiy.net.ru/lib/sa/author/100002 Великий русский писатель Федор Достоевский (Биография)]

Версия от 14:00, 15 юни 2011

Фьодор Достоевски
Фёдор Миха́йлович Достое́вский
Портрет от Василий Перов (1872)
Портрет от Василий Перов (1872)
Роден11 ноември 1821
Починал9 февруари 1881
(на 59 години)
Професияновелист, писател на къси разкази, есеист


Подпис
Уебсайт

бележки
Фьодор Достоевски
Фёдор Миха́йлович Достое́вский
в Общомедия

Фьодор Михайлович Достоевски (Шаблон:Lang-ru, [ˈfʲodər mʲɪˈxajləvʲɪtɕ dəstɐˈjɛfskʲɪj]) е руски писател и публицист, най-известен със своите романи „Престъпление и наказание“ и „Братя Карамазови“.

Литературното творчество на Достоевски изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век. Смятан от мнозина за основоположник или пряк предшественик на европейския екзистенциализъм, неговите „Записки от подземието“ са определяни като „най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога“.[4] Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература.[5]

Биография

Ранни години

Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 г. в Москва, Русия. Той е второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Баща му е лекар, който през 1828 г. получава званието потомствен дворянин. Майка му умира от туберкулоза когато той е 15-годишен. От 1833 до 1837 г. учи в частни полупансион и пансион, след което заминава за Петербург, където учи една година в подготвителен пансион и от 1838 г. продължава обучението си в Петербургското военно-инженерно училище до 1843 г. Баща му също умира през 1838 г. при неясни обстоятелства, вероятно убит от крепостни селяни.

Това е периодът, през който Достоевски влиза в контакт с различни личности от областта на културата и изкуството, увлича се по религиозни и философски теми, участва в литературен кръжок и самият той започва да пише. На 16 февруари 1841 г., по време на приятелска вечеря, се осмелява да представи откъси от две свои драматични произведения: Мария Стюарт и Борис Годунов.

В края на 1843 г. е зачислен като полеви инженер в армията, но още в началото на следващата година Достоевски подава рапорт за уволнение и решава да се отдаде изключително на писателското поприще.

Първата публикуваната работа на Достоевски е преводът на “Йожени Гранде” от Оноре дьо Балзак (януари 1844 г.). Още през същата година той започва да пише и завършва през 1845 г. първия си роман "Бедни хора".

През 1845-1846 г. Достоевски дружи с бележитите си съвременници Висарион Белински, Николай Некрасов и Иван Тургенев и пише няколко разказа и повести с психологически елемент, които са непонятни като маниер и не намират добър отзив дори сред приятелите му. Това е и периодът, когато у Достоевски започват първите симптоми на епилепсията.

Каторга

През 1847 г. Достоевски се движи в средата на интелектуалци с революционно мислене и взема участие в организацията на нелегално печатане на призиви към селяните и войниците за борба срещу властта. Междувременно през 1849 г. публикува Бели нощи. Арестуван е на 23 април 1849 г., прекарва 8 месеца като следствен в Петропавловската крепост. Присъдата му включва инсценировка на осъждане на смърт, завеждане до мястото за екзекуция и обявяване в последния момент, че присъдата му е заменена с доживотна каторга. Прекарва там 10 години. Каторжния живот по-късно той описва в „Записки от мъртвия дом“. Докато е в Омск симптомите на епилепсия се усилват. През 1854 г. е освободен и изпратен да служи като редник в седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. Семей, Казахстан), след смъртта на Николай I е произведен в чин подофицер, през 1857 г. му е възвърнато дворянското звание и правото да публикува, но едва през 1875 г. е преустановен полицейският надзор над него. Там среща бъдещата си жена Мария Исаева (през 1857 се женят), а убежденията му в периода се променят към консерватизъм и религиозност.

Творчество

През 1859 г. Достоевски е уволнен като подпоручик от армията поради болест и заминава за гр. Твер. През 1860 г. Достоевски се завръща в Санкт Петербург заедно със съпругата си Мария Дмитриевна и заедно с брат си Михаил започва да издава литературни списания, пише „Унижените и оскърбените“.

Достоевски през 1863 г.

През 1862 г. Достоевски за първи път пътува в чужбина, посещава Германия, Франция, Швейцария, Италия и Англия.

В началото на 1864 г. жена му умира, последвана от брат му и Достоевски остава в незавидно финансово положение, което се утежнява от хазартните му страсти. По това време пише най-известния си роман „Престъпление и наказание“.

През следващата година писателят поема ангажимент да напише нов роман до 1866 г., за да покрие финансови загуби. Той възприема подхода да пише два романа едновременно и наема стенографката Ана Г. Сниткина, за която се жени през януари 1867 г., а от април с.г. до юли 1871 г. семейството пребивава в чужбина - (Берлин, Дрезден, Баден-Баден, Женева, Милано, Флоренция). Там се раждат и 3 от децата на Достоевски.

След завръщането си пише романа "Играчът на рулетка". Ана Сниткина поема финансите, а от 1871 г. писателят отказва рулетката.

През 1867 Достоевски написва „Идиот“ Следващото десетилетие е много продуктивно с „ Бесове“ (1873), „ Юноша“ (1874), „Кротката“ (1876), „Братя Карамазови“ (1879).

Признание

Той става все по-популярен като автор и през 1877 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а през 1879 г., по време на Международния литературен конгрес в Лондон – за член на Международната литературна асоциация. Поканен е да посети императорския двор, а през 1880 г. изнася реч пред паметника на Пушкин.

Умира на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881 г. в Санкт Петербург, Русия.

Библиография

Достоевски през 1879 г.

Романи

  • "Бедни хора" (1845)
  • "Записки от мъртвия дом" (1860-61)
  • "Унижените и оскърбените" (1861)
  • "Престъпление и наказание" (1866)
  • "Идиот" (1868)
  • "Бесове" (1872)
  • "Юноша" (1875)
  • "Братя Карамазови" (1880)
  • "Записки от подземието; Играч на рулетка"
  • "Двойник"
  • "Играчът"

Бележки

  1. Fambrough, Preston. Dostoevsky's other Quixote // Посетен на 22 февруари 2010.
  2. Pamuk, Orhan. Istanbul: Memories of a City. Vintage Books, 2006. ISBN 978-1400033881.
  3. Pamuk, Orhan. Other Colors: Essays and a Story. Vintage Books, 2008. ISBN 978-0307386236.
  4. Kaufmann, Walter. Existentialism from Dostoyevsky to Sartre. ISBN 0452009308. с. 12.
  5. Russian literature // Encyclopedia Britannica. Посетен на 2008-04-11.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA