Да пробудиш драконче
| Да пробудиш драконче | |
|
|
| Други имена | Драконче |
|---|---|
| Оригинален език | Български |
| Автор | Николай Теллалов |
| Първо издание | 1998; 2001; 2009 г. |
| Издателство | Светра; Квазар; Човешката библиотека |
| Произведения | роман-приказка |
| ISBN | ISBN 954-8826-08-9 |
| Поредица | Библиотека Фантастика XXI, номер 3 |
| Следваща | Царска заръка |
"ДА ПРОБУДИШ ДРАКОНЧЕ" е първата издадена книга на българския писател Николай Теллалов.
Писана през 1996 г., през 1998 г. книжката вижда бял свят, с помощта и подкрепата на Николай Светлев и Издателство "Светра".
- През 2000 г. на книгата е отредено II-ро място в класацията "Фантастична книга на десетилетието 1990-1999".
- През 2001 г. е преиздадена от ИК "Квазар".
- През 2009 г. излиза третото издание на Драконче от Фондация Човешката библиотека.
С "Драконче" Николай Теллалов започва поредицата за змейовете и хората, чийто истории са развити и в следващите му романи Царска заръка и Пълноземие, както и в предстоящия да излезе четвърти роман Слънце недосегаемо.
Жанрът на книгата е определян като фентъзи, фолклорно фентъзи и дори криминале. Самият автор я нарича Истинска Приказка.
Във второто издание на романа Николай Теллалов пише:
| „ | ЗА ПРОДЪЛЖЕНИЯТА на "Драконче", които изобщо не се предвиждаха, но изкушението взе връх и доведе до появата на "Царска заръка" и "Пълноземие", които за себе си определям като първа ВТОРА книга и втора ВТОРА книга. Логиката на тези чудати подзаглавия е, че действието в двата романа е успоредно и почти независимо от гледна точка на развитието на сюжета - всеки от тях е пряко продължение на "Да пробудиш драконче". И накрая, последната, ТРЕТА книга, ще се казва "Слънце недосегаемо" и може би завършването ѝ ще ме убеди, че змейската тема е окончателно изчерпана... но нека не се заричам. | “ |
| „ | Някога змейовете живеели на земята сред нас - знаем от народните приказки. Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето. Ходели дори по седенки и там се задявали с момите. Имало ли война, змейовете ставали невидими и също тръгвали да се бият. На която страна помагали, тя побеждавала.
Но с появата на барута змейове, самодви и таласъми един по един се изгубили. Може и да са оцелели нейде, ала много надалеч, и до наши дни никой не ги бе срещал, ни виждал... ...до 19 май 1996 година, когато едно змейско дете... |
“ |
