ІYІ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съвременно изписване на символа ıYı

Ипсилон с две хасти (ıYı) е древен символ, използван в тюркски, вкл. хазарски и прабългарски археологически паметници. Смята се, че е изписан с прабългарски руни.

Основните предположения за значението му са:

  • че представлява свещеното за прабългарите число (7)[1];
  • че знакът олицетворява предполагаемия върховен бог на прабългарите Тангра.[2];
  • че се е използвал като герб на владетелската династия Дуло[3].
  • че символът се е използвал за кратко след покръстването наравно с християнския кръст[4];

Съвременна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с други древни знаци от българската история (като например вече излезлите от употреба кирилически букви ѣ (е-двойно) и ѫ (голям юс; голяма носовка), днес ıYı се среща използван в различни рекламни съобщения и емблеми.

Символът ıYı днес се използва (заедно с Розетата от Плиска и с буквата Азъ () от глаголицата) от някои националистически партии и движения в България.

Сходни знаци[редактиране | редактиране на кода]

Сходен с прабългарския ипсилон с две хасти е знакът на племето кайъ, от което води началото си Османската империя: IVI.

Партия на доброто, (на турски: İYİ Parti) използва същите символи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ
  2. Бешевлиев, В., Значението на първобългарския знак IYI, Известия на Народния музей – Варна, XV, 1979, с. 17—24.
  3. Какво означава знакът на Българския национален съюз, архив на оригинала от 30 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081230073134/http://bg.bgns.net/Istoriya/IYI.html, посетен на 30 декември 2008 
  4. Някои прабългарски (древнобългарски) символи