АК-47

АК-47 (на руски: Автомат Калашникова образца 1947 года) е автомат създаден през 1947 г. от Михаил Калашников и е произвеждан от заводите ИЖ. Използван е от целия източен блок по време на студената война. В сравнение с автоматите, използвани през втората световна война, е по-лек и компактен. Класическите боеприпаси са патрони 7,62 х 39 мм. АК-47 е предназначен за водене на автоматична и полуавтоматична (единична стрелба). Отличителни за него са лесната поддръжка, надеждност^[1] и простота на боравене. Служи като база на ред други модели автомати, карабини, картечници и др. Произведени са над 80 млн. броя в света, като производството продължава и до днес. Много разпространено и употребявано оръжие в държавите от третия свят и в голяма част от страните от бившия източен блок.

[редактиране] История

В началото на Втората Световна война немски оръжейни конструктори създали нов тип оръжие, способно на единична и автоматична стрелба, с приемлива бързина на стреляне и добър обхват. Истински сензационното при него било, че можело да стреля в автоматичен режим, но използвало патрони с калибър (7.92 х 33К), подобен на характерния за обикновените полуавтоматични и с ръчно действие на затвора пушки (Mauser K98k, Мосин-Нагант 91/30, Lee-Enfield, M1 Garand и др.), но по-слаб, намалявайки отката и теглото, но давайки приемлив обхват и смъртоносна сила — междинен патрон (т.е. между пистолетен патрон и такъв на винтовка/картечница). Хитлер не одобрил оръжието и забранил произвеждането му. Но пушката била толкова сензационна, че проектът бил продължен тайно, а оръжието било прекръстено на MP-43/44 (MP — Maschinenpistole — картечен пистолет на немски). Всички автоматични оръжия тогава били картечни пистолети (МP-40 Schmeisser, Thompson, ППШ-41 Шпагин и др.) и картечници (MG-34, MG-42, Browning 30 cal., Bren LMG и др.), но MP-43 не стрелял с пистолетни патрони, той бил нещо съвсем ново — първата щурмова пушка, наричана (на български) автомат. Всъщност, доста смятат, че винтовката на Федоров е първият автомат или щурмова пушка (той дори стрелял с „междинни патрони“ 6.5 x 50 мм, докато MP-43 по-скоро използва старият, мощен стандартен патрон, отрязан наполовина;Федоров автомат бил и доста по-лек от останалите ръчни картечници и автоматични пушки) но голямата стъпка била направена от Нацистка Германия. Това била първата щурмова винтовка да бъде произвеждана в значителнителен брой за бойното поле и продължила да се развива. MP-43/44 е прадядото на днешния автомат.

Sturmgewehr 44

По-късно през войната някои германски части в Съветския съюз започнали да използват новото оръжие срещу червеноармейците. Пушката била невероятна. Пратка по-въздуха била спусната на германска част, отрязана зад съветската линия, и с точно тази винтовка в ръка немците успели да си пробият път до другарите си. При едно негово посещение при обикновените войници на фронта, Хитлер попитал войниците от какво се нуждаят. Отговорът — „Още MP-44“. Фюрерът най-сетне забелязал пушката. На този нов вид оръжие било дадено името Щурмгевер 1944 (Sturmgewehr 1944, съкратено Stg-44), което буквално означава "щурмова пушка", откъдето и идва името на този тип огнестрелни оръжия.

За да спаси Германия от загуба вече било късно, но Щурмгевер дал основата на дизайна на най-известната, най-успешната и най-произвежданата пушка изобщо — АК-47. Две години след краха на нацистите в СССР било представено ново оръжие проектирано от Михаил Калашников. Идеята за пушката му дошла докато бил в болница и се възстановявал от раните си от шрапнел по време на войната. Все още танков командир, Калашников разбрал, че съветската армия има нужда от ново въоръжение. Докато бил в болницата, честа тема на разговорите била липсата на добра автоматична винтовка, която да се съревнова с немските. Скоро Калашников влязал в състезание за ново оръжие, което трябвало да работи в кални, мокри и студени условия. Руският войник харесал простотата на дизайна на картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев. Образът на Щурмгевер, всяващ страх и възхищение из руските редици, му направил силно впечатление. Немската шурмова винтовка оказала влияние на по-нататъшните автомати, включително и на бъдещия „Калашников“ (макар и самият Михаил Калашников да отрича,пушката доста прилича на немския автомат, въпреки това гениалният,прост механизъм на руснака е различен). Скоро той създал своя „Михтим“ и спечелил състезанието. В последствие били създадени поредица от пушки, като най-сетне се появил Автомат Калашников. АК-47 бързо бил възприет и скоро бил обявен за основната пушка на армията на СССР, а после и на всички държави от социалистическия блок.

AK-47

[редактиране] Дизайн

Съветското решение при избора на патрона било много просто. Взема се стария, тежък, но и мощен патрон, използван при обикновените пушки като Мосин-Нагант, и се скъсява. Така диаметърът на куршума от 7.62 милиметра си останал същия, а дължината от 54 милиметра се намалила на 39 милиметра. По този начин патронът станал по-лек и с по-малък откат, но с подобна мощ. Това, обаче, което е най-революционното при АК-47 е изразът "прост, точен и работи". Автоматът е изключително лесен за разглобяване, сглобяване и чистене. Употребата му е дори по-лесна. Повечето експерти твърдят, че са нужни по-малко от десет минути да обясниш на едно дете как се борави с него, а за чистенето и поддържането на прилежния вид на оръжието — най-много един час. "Калашников" е изключително издръжлив и може да работи при почти всички ситуации. Оръжейни експерти от САЩ са правили няколко екстремни тестове с оръжие с дизайна на Калашников: потапяне във вода, заравяне в пясък и прегазване от брониран военен джип 'Хъмвий' (Discovery Channel). След всички тестове автоматът работи безпроблемно. Поради тези свойства са правени безброй модификации на автомата, като: АКМ (М- Модернизиран), АК-74 (използващ 5.45 х 39 мм патрони), Сериите 100 (АК-101, АК-103 и др.) АКС-74U, картечница РПК и т.н. Има и други модели оръжия с друг или подобен дизайн (като сръбския М70), но "отвътре" — Калашников. След края на Студената война, въпреки негативни възгледи на Запада върху пушката, АК-47 има огромен успех. Според лична оценка на Михаил Калашников при посещението му в България, българските АК-47 са най-качествените образци на оръжието, по-качествени дори от тези произведени в СССР/Русия^{[източник?]}. Българската армия в момента закупува огромни броеве АР-М1 - почти същата версия като АК-47, но с подобрена цев, която увеличава ефективния обхват до 600 метра. Изключително опитен стрелец би могъл да обстрелва цел на 800 метра. Боеприпасите са същите. За днешното въоръжение точността и откатът на АК-47 не са особено задоволителни в сравнение с други по-леки западни пушки като М16, M4, G36, AUG и др., но "Калашников" компенсира като "бомбардира врага" със "смъртоносна стена" от олово. Обхватът на ефективната стрелба е 300 метра — като при някои картечни пистолети. Автомат Калашников запълва празнината между картечницата и щурмовата пушка (това си личи и от превключвателя на типа на стрелба — предпазител-автоматичен-единичен, тоест основното предназначение е воденето на автоматична стрелба). В момента има над 100 милиона АК-47 в оборот, а над 50 армии го използват като основна пушка. Генерал-лейтенант Михаил Калашников бил награден многократно, включително и два пъти с "Герой на социалистическия труд". Той твърди, че въпреки огромния брой на неговото оръжие в оборот по света, той не е получил никакво заплащане от тези продажби и дори съобщи, че му се искало да бил изобрети електрическата косачка за трева, вместо АК-47.

[редактиране] Боеприпаси

Югославски версии на 7.62 х 39 мм М43 боеприпаси

АК-47 разполага с бърза автоматична стрелба и неоспорима огнева мощ, поразяваща фатално камък, дърво и плът. Въпреки голямата си кинетична енергия и пробивна мощ в сравнение с други днешни щурмови винтовки, 7.62 х 39 милиметровият куршум не се преобръща напред при навлизане в целта, а бързо излиза, оставяйки малка огнестрелна рана. Ако куршумът не е поразил нещо жизненоважно, раната е относително лесна за лекуване. За това през 1974 бил създаден АК-74, използващ 5.45 мм боеприпаси. Те са по-малки, по-слаби, и с по-малък откат, но са по-бързи и имат по-голям обхват (виж АК-74). Подобно на западните 5.56 мм патрони, те се преобръщат при навлизане в човешкото тяло и по-този начин нанасят много повече шети. Някои смятат, че са дори по-ефективни от съответните американски междинни патрони 5.56 х 45 мм. Въпреки това 7.62 мм куршум се е доказал като мощно средство за убиване, пробивайки дърво и метал. Въпреки че няма обхвата, точността и балистичните ефекти на поразяване на днешните щурмови пушки, 7.62 х 39 мм има голяма кинетична енергия и събаря с един изстрел (проблемите с тази способност на 5.56 мм боеприпас водят до търсенето на нови куршуми за американските пушки, като 6.8 х 43 мм Remington SPC, който е нещо като междинен куршум между 5.56 х 45 мм и 7.62 х 39 мм). Куршумите, изстреляни от АК-47, имат малък обхват от приблизително 350 метра, но с оглед на военните действия от Втората Световна война насам, повечето пехотни схватки (особено в градска обстановка) се водят най-много от такова разстояние. Много е вероятно 7.62 мм куршуми, изстреляни от "Калашников", да са посели най-много смърт по-света и със сигурност ще продължат да го правят.

[редактиране] Символично значение

Гербът на Мозамбик, показващ "Калашников"

През периода на студената война АК-47 се налага като символ на лошия идеологически враг в холивудската филмова индустрия. Въпреки края на Студената война стереотипът за бандита с АК-47 продължава да се експлоатира. Факт е, обаче, че "Калашников" е навсякъде и все повече западняци предпочитат руското оръжие пред такива като М16, която трябва да се пази от вода, кал и други основни врагове на оръжието. Дори има доказателства, че американски войници във Виетнам са захвърляли техните "черни пушки"(М16) и са грабвали руската класика въпреки образа и на "оръжието на лошия". АК-47 се е превърнал в икона (има го дори на знамето на Мозамбик, като символ на революцията). АК-47 може да се представи като "символ на оръжието" като цяло. Светът признава, че Автомат Калашников Модел 1947 е една от най-добрите пушки, правени някога.

Milled/Stamped Receiver

"Milled" е направен от солидна стоманена отливка (блок), обработена и оформена чрез специални машини (фреза, струг). Те са яки, не се усукват и огъват и издържат на многогодишна експлоатация. По-скъпи и по-издръжливи, те имат някои специфични и индивидуални опции.

"Stamped" е направен от огънати, закалени стоманени пластини. Захванати посредством нитове. Те са много по-опростени. Лесни са за разглобяване и сглобяване. Могат да бъдат много яки. Но могат да се усучат или огънат при натиск. Нитовете и винтовете могат да се разхлабят от експлоатация.