АК-47

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Автомат Калашников
Автомат Калашников АК-47.jpg
Руски АК-47
Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Russia.svg Русия
Тип Автомат (Щурмова пушка)
История на производство и служба
Изобретател Михаил Калашников
Създадена на 19461949
Производител Ижевски машиностроителен завод
Ижмаш
Производство 1949 г. - до сега г.
На въоръжение 1949 г. - до сега,
заменен от АК-74 в СССР.
Конфликти Корейска война, Китайско-руски конфилкт, Виетнамска война, Руска война в Афганистан, конфликти в Югославия, Първа Чеченска война, Война в Косово, Втора Чеченска война, Война в Ирак, Американска война в Афганистан, Руско-грузинска война, Гражданската война в Либия и др. конфликти, продължаващи на територията на бившия СССР, близкия Изток и средния Изток.
Произведени броя над 100 млн.
Варианти АК, АКС, АКМ, АКМС, АКМН, АКМСН, АКМСУ.
Габаритни характеристики
Маса 3,8 (без патрони и щик)
0,33 (празен пълнител); 0,82 (зареден пълнител)
Дължина 870 мм, 645 мм на АКС
Дължина на цевта 415 мм
Работни характеристики
Действие газово-възвратно
Пълнител 30 патрона (стандартен пълнител)
Боеприпаси 7,62x39 мм
Мерни прибори железен мерник/допълнителни оптически мерници, изискващи специална рама
Скорострелност 600 изстр./мин
Начална скорост 715 м/сек
Ефективна стрелба 400 м

АК-47 (на руски: Автомат Калашникова образца 1947 года) е автомат, създаден през 1947 г. от Михаил Калашников и произвеждан от заводите ТОЗ и ИЖ. Използван е от целия Източен блок по време на Студената война.

В сравнение с автоматите, използвани през Втората световна война, е по-лек и компактен. Класическите боеприпаси са патрони 7,62 х 39 мм. АК-47 е предназначен за водене на автоматична и полуавтоматична (единична стрелба). Отличителни за него са лесната поддръжка, надеждност[1] и простота на боравене.

Служи като база на ред други модели автомати, карабини, картечници и др. Произведени са над 100 млн. броя в света, като производството продължава и до днес. Много разпространено и употребявано оръжие в държавите от Третия свят и в голяма част от страните от бившия Източен блок. Китай го произвежда като „Тип 56“. В разговорната реч често бива наричан само „калашник“.

История[редактиране | edit source]

В началото на Втората световна война германски оръжейни конструктори създават нов тип оръжие, способно на единична и автоматична стрелба, с приемлива бързина на стрелбата и добър обхват. Истински сензационното при него било, че можело да стреля в автоматичен режим, но използвало патрони с калибър 7,92 х 33, подобен на характерния за обикновените полуавтоматични и с ръчно действие на затвора пушки (Mauser K98, „Мосин-Нагант 91/30“, Lee-Enfield, M1 Garand и др.), но по-слаб, намалявайки отката и теглото, но давайки приемлив обхват и смъртоносна сила — междинен патрон (т.е. между пистолетен патрон и такъв на винтовка/картечница). Хитлер не одобрява оръжието и забранява произвеждането му.

Пушката обаче била толкова сензационна, че проектът е продължен тайно, а оръжието е преименувано на MP-43/44 (MP — Maschinenpistole, картечен пистолет на немски). Всички автоматични оръжия тогава били картечни пистолети (MP-40 Schmeisser, Thompson, „ППШ-41 Шпагин“ и др.) и картечници (MG-34, MG-42, Browning 30 cal., Bren LMG и др.), но MP-43 не стрелял с пистолетни патрони, бил нещо съвсем ново — първата щурмова пушка, наричана (на руски) автомат. Всъщност автоматът на В. Г. Фёдоров е първият автомат или щурмова пушка (той стрелял с „междинни патрони“ 6,5 x 50 мм, докато MP-43 по-скоро използва стария мощен стандартен патрон, отрязан наполовина; автоматът на Фьодоров бил и доста по-лек от останалите ръчни картечници и автоматични пушки), но голямата стъпка е направена от Нацистка Германия. Това била първата щурмова винтовка, произвеждана в значителнителен брой за бойното поле.

Sturmgewehr 44

По-късно през войната някои германски части в СССР започнали да използват новото оръжие срещу червеноармейците. Пушката показала отлични качества. Пратка по въздуха била спусната на германска част, отрязана зад съветската линия, и с тях немците успели да си пробият път. При едно негово посещение при обикновените войници на фронта, Хитлер попитал войниците от какво се нуждаят. Отговорът — „Още MP-44“. Фюрерът най-сетне забелязал пушката. На този нов вид оръжие било дадено името Щурмгевер 1944 (Sturmgewehr 1944, съкратено Stg-44), което буквално означава "щурмова пушка", откъдето и идва името на този тип огнестрелни оръжия.

Две години след края на нацистите, в Русия било представено ново оръжие, проектирано от Михаил Калашников. Идеята за пушката му дошла, докато бил в болница и се възстановявал от раните си от шрапнел по време на войната. Все още танков командир, Калашников разбрал, че руската армия има нужда от ново въоръжение. Докато бил в болницата, честа тема на разговорите била липсата на добра автоматична винтовка, която да се съревновава с немските. Скоро Калашников влязъл в състезание за ново оръжие, което трябвало да работи в кални, мокри и студени условия. Руският войник харесал простотата на дизайна на картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев. Немската шурмова винтовка оказала влияние на по-нататъшните автомати, включително и на бъдещия „Калашников“, но скоро след войната потънала в складовете за неприкосновен запас. Калашников създал своя „Михтим“ и спечелил състезанието. Впоследствие били създадени поредица от пушки, като най-сетне се появил автоматът Калашников. АК-47 бързо бил възприет и скоро бил обявен за основната пушка на армията на СССР, а после и на всички държави от социалистическия блок.

Модели[редактиране | edit source]

АКМ[редактиране | edit source]

АКМ

Автомат Калашникова Модернизированный (Бълг.: Автомат Калашников Модернизиран) е версия на руския автомат на Михаил Калашников АК-47. Разликите помежду им са съвсем малки и включват опростяване на дизайна, щампована цевна кутия за олекотяване на щурмовата винтовка, малък огнекомпенсатор и повдигане на приклада с няколко градуса, за да се справи с част от "скачането" при стрелба. Механизмът е същият като при АК-47, въведен е забавител на сработването на автоматичния спусък. Цевта е удължена с 5 мм. Използва и същите руски боеприпаси 7.62 х 39 мм. АКМ е бил приет на въоръжение през 1959 година в СССР/Русия.

АКС[редактиране | edit source]

АК със сгъваем приклад (АКС)

АКС е версия на Автомат Калашников, с железен сгъваем приклад. АКС е бил предназначен за въздушно-десантните войски (ВДВ).

Дизайн[редактиране | edit source]

Руското решение при избора на патрона било много просто. Взема се стария, тежък, но и мощен патрон, използван при обикновените пушки като Мосин-Наган, и се скъсява. Така диаметърът на куршума от 7.62 милиметра си останал същият, а дължината от 54 милиметра се намалила на 39 милиметра. По този начин патронът станал по-лек и с по-малък откат, но с подобна мощ. Това, обаче, което е най-революционното при АК-47 е изразът "прост, точен и работи". Автоматът е изключително лесен за разглобяване, сглобяване и чистене. Употребата му е дори по-лесна. Повечето експерти твърдят, че са нужни по-малко от десет минути, да обясниш на едно дете как се борави с него, а за чистенето и поддържането на прилежния вид на оръжието — най-много един час. "Калашников" е изключително издръжлив и може да работи при почти всички ситуации. Оръжейни експерти от САЩ са правили няколко екстремни тестове с оръжие с дизайна на Калашников: потапяне във вода, заравяне в пясък и прегазване от брониран военен джип 'Хъмвий' (Discovery Channel). След всички тестове автоматът работи безпроблемно. Поради тези свойства са правени безброй модификации на автомата, като: АКМ (М — Модернизиран), АК-74 (използващ 5.45 х 39 мм патрони), Сериите 100 (АК-101, АК-103, АК-105 и др.) АКС-74U, картечница РПК и т.н. Има и други модели оръжия с друг или подобен дизайн (като сръбския М70), но "отвътре" — Калашников. След края на Студената война, въпреки негативни възгледи на Запада върху пушката, АК-47 има огромен успех. Българската армия в момента закупува огромни броеве АР-М1 - почти същата версия като АК-47, но с подобрена цев, която увеличава ефективния обхват до 600 метра, а по-опитен стрелец би могъл да обстрелва цел на 800 метра. В днешни дни пътя който изминава патрона му достига 2100-2300 метра. Боеприпасите са същите.

За днешното въоръжение точността и откатът на АК-47 не са особено задоволителни в сравнение с други по-леки западни пушки като М16, M4, G36, AUG и др., но "Калашников" компенсира като "бомбардира врага" със "смъртоносна стена" от олово. Обхватът на ефективната стрелба е 300 метра — като при някои картечни пистолети. Автомат Калашников запълва празнината между картечницата и щурмовата пушка (това си личи и от превключвателя на типа на стрелба — предпазител-автоматичен-единичен, тоест основното предназначение е воденето на автоматична стрелба).

В момента има над 100 милиона АК-47 в оборот, а над 50 армии го използват като основна пушка. Генерал-лейтенант Михаил Калашников бил награден многократно, включително с орден "Герой на Руската Федерация" и два пъти с орден "Герой на социалистическия труд". Той твърди, че въпреки огромния брой на неговото оръжие в оборот по света, той не е получил никакво заплащане от тези продажби и дори съобщи, че му се иска да беше изобретил електрическата косачка за трева, вместо АК-47.

Боеприпаси[редактиране | edit source]

Югославски версии на 7.62 х 39 мм М43 боеприпаси

АК-47 разполага с бърза автоматична стрелба и неоспорима огнева мощ, поразяваща фатално камък, дърво и плът. Въпреки голямата си кинетична енергия и пробивна мощ в сравнение с други днешни щурмови винтовки, 7.62 х 39 милиметровият куршум не се преобръща напред при навлизане в целта, а бързо излиза, оставяйки малка огнестрелна рана. Ако куршумът не е поразил нещо жизненоважно, раната е относително лесна за лекуване. За това през 1974 г. бил създаден АК-74, използващ 5.45 мм боеприпаси. Те са по-малки, по-слаби, и с по-малък откат, но са по-бързи и имат по-голям обхват, но имат по- добри балестични показатели. 5.45 х 39, при попадане в целта, поради голямата кинетична енергия, задната част на куршума, изпреварва предната и нанася големи разкъсвания и поражения в целта, в която е навлязал. Има случаи на простреляни войници от АК-74 в крака, а куршумът излязал от главата, като е причинил множество разкъсвания. Подобно на западните 5.56 мм патрони, те се преобръщат при навлизане в човешкото тяло и по-този начин нанасят много повече щети. Това са така известните куршуми с "изместен център" на тежестта.В действителност няма никакво изместване на Ц.Т.,просто куршумът е с недостатъчна жироскопична устойчивост,т.е. централната ротация придадена му от нарезите в канала на цевта е по-малка от необходимата. Това позволява при попадение в тялото (и не само в тялото -един голям недостатък са много лошите и непредвидими рикошети в условия на град и т.н.), задната по-тежка половина да се опита да изпревари предната, така се получава завъртане и проектилът поема по непредвидима траектория, което е последвано от множество разкъсвания и поражения.Някои смятат, че са дори по-ефективни от съответните американски междинни патрони 5.56 х 45 мм. Въпреки това 7.62 мм куршум се е доказал като мощно средство за убиване, пробивайки дърво и метал. Въпреки че няма обхвата, точността и балистичните ефекти на поразяване на днешните щурмови пушки, 7.62 х 39 мм има голяма кинетична енергия и събаря с един изстрел (проблемите с тази способност на 5.56 мм боеприпас водят до търсенето на нови куршуми за американските пушки, като 6.8 х 43 мм Remington SPC, който е нещо като междинен куршум между 5.56 х 45 мм и 7.62 х 39 мм). Куршумите, изстреляни от АК-47, имат малък обхват от приблизително 650 метра, но с оглед на военните действия от Втората Световна война насам, повечето пехотни схватки (особено в градска обстановка) се водят най-много от такова разстояние. Много е вероятно 7.62 мм куршуми, изстреляни от "Калашников", да са посели най-много смърт по света и със сигурност ще продължат да го правят.

Символично значение[редактиране | edit source]

През периода на студената война АК-47 се налага като символ на лошия идеологически враг в холивудската филмова индустрия. Въпреки края на Студената война стереотипът за бандита с АК-47 продължава да се експлоатира. Факт е, обаче, че "Калашников" е навсякъде и все повече западняци предпочитат руското оръжие пред такива като М16, която трябва да се пази от вода, кал и други основни врагове на оръжието. Дори има доказателства, че американски войници във Виетнам са захвърляли техните "черни пушки" (М16) и са грабвали руската класика въпреки образа и на "оръжието на лошия". АК-47 се е превърнал в икона (има го дори на знамето на Мозамбик, като символ на революцията). АК-47 може да се представи като "символ на оръжието" като цяло. Светът признава, че Автомат Калашников Модел 1947 е една от най-добрите пушки, правени някога.

Фрезована или щампована цевна кутия

Фрезованата цевна кутия ("Milled receiver") е направен от солидна стоманена изковка (блок), обработена и оформена чрез специални машини (фреза, струг). Те са здрави, не се усукват и огъват и издържат на многогодишна експлоатация. По-скъпи и по-издръжливи, те имат някои специфични и индивидуални опции.

Щампованата цевна кутия ("Stamped receiver") е направена от огънати, закалени стоманени пластини. Захванати са посредством нитове. Те са много по-опростени. Лесни са за разглобяване и сглобяване. Могат да бъдат много здрави. Но могат да се усучат или огънат при натиск. Нитовете и винтовете могат да се разхлабят от експлоатация.

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]