АК-74

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Автомат Калашников
образец 1974 година
АК-74
АК-74
Националност Flag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Тип Автомат(Щурмова пушка)
История на производство и служба
Изобретател Михаил Калашников
Създадена на 1974 г.
Производител Ижевски машиностроителен завод
Ижмаш
Производство АК-74 1974 г. - 1991 г.,
АК-74М 1991 г. - до днес
На въоръжение 1974 г. в СССР - 1991 г. в Русия, заменен от АК-74М
Конфликти Руска война в Афганистан, конфликти в Югославия, Първа Чеченска война, Война в Косово, Втора Чеченска война, Война в Ирак, Американска война в Афганистан, Руско-грузинска война, Гражданската война в Либия и др. конфликти, продължаващи на територията на бившия СССР, близкия Изток и средния Изток.
Произведени броя над 5 000 000 АК-74 и АК-74М, производството на АК-100 сериите продължава.
Варианти АК-74, АКС-74, АК-74Н, АКС-74Н, АКС-74У, АКС-74УН2, АК-74М, АК-74М3, А-60, РПК-74, АК-100 серии.
Габаритни характеристики
Маса 3,6 (АК-74)
3,5 (АКС-74)
5,9 (АК-74Н)
5,8 (АКС-74Н)
0,23 (пълнител);
3,3 (АК-74 незареден)
3,2 (АКС-74 незареден)
3,4 (AK-74M без пълнител)
5,6 (АК-74МН2 без пълнител)
5,5 (АК-74МН3 без пълнител)
Дължина 943 мм
Дължина на цевта 415 мм
Работни характеристики
Действие газово-възвратно
Пълнител 30 патрона (стандартен пълнител)
Боеприпаси 5,45 x 39 мм
Мерни прибори железен мерник/допълнителни оптически мерници, изискващи специална рама
Скорострелност 650 изстр./мин
Начална скорост 900 м/сек
Ефективна стрелба 650 м

АК-74 (на руски: Автомат Калашникова образца 1974 года) е руски автомат, разработен в началото на 1970-те години в СССР. Явява се нататъшно развитие на АКМ. Приет е на въоръжение през 1974 г. във Въоръжените сили на СССР. Разработката му е свързана с преминаването на новия нискоимпулсен патрон 5,45х39 мм. АК-74 за пръв път се използва през 1979 в Афганистанския конфликт.

История[редактиране | edit source]

Когато е била изобретена от Михаил Калашников, изглеждало, че това е версия с ограничено производство за специалните части в Руската армия, но СССР я пуснал в масово производство за да замени изцяло АКМ. За пръв път АК-74, е бил видян в действие по време на Руската война в Афганистан. Използва боеприпаси 5.45 х 39 мм и е стандартен автомат на Руската армия, и на някои държави от бившия Социалистически блок.

Особености[редактиране | edit source]

Нови функции[редактиране | edit source]

AK-74 е оборудван с нов приклад, нова ръкохватка и газова камера. Приклада има по-различна рамова подложка, която е назъбена за по-добро сцепление върху различни материи и е изработена от каучук. В допълнение, има намаляване на теглото и изрязвания от всяка страна на приклада. Прикладът и двете ръкохватки, за първи път са произведени от ламинирано дърво, това по-късно се променя на синтетичено тъмновиолетово, а след това черен полимер.

Газовата камера на AK-74 има пружини към задния си край, предназначени да я задържат по-сигурно. Приемникът остава почти идентичен с този на АКМ. Всички външни метални повърхности са покрити с гланциран черен емайл.

Пълнител[редактиране | edit source]

Оригиналният пълнител на АК-74 е идентичен с този на АКМ, с изключение на незначителните промени в размерите, които са наложими заради новия калибър. Тези оранжево-ръждиви пълнители (при АК-74) са често погрешно идентифицирани, че са направени от бакелит, в действителност те са произведени от от две части стъкло— подсилена полиетиленова пластмаса, която е пресована и сглобена с помощта на лепило от епоксидна смола. Известни с издръжливостта си, пълнителите отслабят камуфлажа на автомата. Нови тъмно-кафяви, 30-патронови пълнители са въведени в началото на 1980-те, състоящи се от ABS пластмаса. Всички пълнители на АК-74 имат повдигнати хоризонтални ребра от всяка страна, за да се предотврати тяхното използване в 7,62 мм-вия Калашников. Пълнителите бързо могат да бъдат заредени с патрони, с помощта на пачка. 45-патроновия пластмасов пълнител, както и 100-патроновия, барабанов пълнител на РПК-74, са взаимосменяеми с тези на АК-74. Най-новите пълнители са черни, използват се от АК-74М.

Аксесоари[редактиране | edit source]

Аксесоари, предоставени с автомата включват: 6H4 или 6H5 щик, устройство за бързо зареждане, три резервни пълнителя, четири 15-патронови пачки за бързо зареждане на пълнители, комплект за поддръжка, пръчка за почистване и ремък. При АК-74М се прибавят: гранатомети ГП-30, ГП-34, оптически прицел, както и нощен оптически прицел, поради наличието на релса от лявата страна, позволяваща монтажа им при АК-74М. Специални оптически прицели могат да бъдат монтирани и на по-старите: АК-74Н и АКС-74Н, но техните прицели са значително по-тежки и стари от стандартните за АК-74М.

Боеприпаси[редактиране | edit source]

5.45 х 39 мм патрони са стандартните боеприпаси при АК-74 и версиите му, както и на някои оръжия от сериите АК-100. Тези патрони са по-слаби от 7.62 х 39 милиметровите, с доста по-малка пробивна мощ, но с по-добри балистични показатели. Направен като аналог на западните 5.56 х 45 мм боеприпаси използвани при карабини като М16 и М4, куршумът започва да се преобръща при влизане в целта, като образува много повече разкъсвания в тъканта. В резултат афганистанските партизани, по време на Съветската окупация бързо го нарекли "отровният куршум". Някои смятат, че тези боеприпаси са дори по-ефективни от 5.56 милиметровите (често се случва при оръжия с по къса цев, т.е. по-малка скорост, 5.56 мм куршум изобщо не се преобръща, и резултатите от статистиките за смъртност при първия изстрел са намалили във вреда на 5.56 мм). Западни изследвания, обаче, показват че техният куршум се разчупва при няколко преобръщания (още по-опасни рани), докато руският такъв не достига правилно разграждане. Руският 5.45х39, прави по- голямо разкъсване при влизане в целта. Има случаи, на жертва, простреляна в крака, а куршума излиза през главата, това се дължи на голямата кинетична енергия, като прави множество разкъсвания на тъкънта. Поради лекотата и скоростта си, 5.45 мм куршум удължава обхватът от 300 до повече от 500 метра, и намалява откатът (на дулото на автомата е сложен и огнекомпенсатор). Огнекомпенсатор, има и АК-103, който използва старият руски патрон- 7.62х39мм.

Варианти и модернизации[редактиране | edit source]

АК-74[редактиране | edit source]

AK-74

Автоматът за пръв път е бил видян в дейстиве, като основно оръжие на руските войски, участващи в конфликта в Афганистан през 1979 година.[1] В момента, автоматът продължава да се използва от по-голямата част от страните на бившия СССР. Нелицензирани копия са произведени в България (АК-74, АКS-74U), бившата ГДР (MPI-AK-74N, MPI-AKS-74N, MPI-AKS-74NK) и Румъния (PA MD 86).[1][2][3]

  • Flag of Armenia.svg Армения АК-74 е основен автомат на Арменската армия. Армения, произвежда лицензирано от Русия АК-74
  • Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан Азербайджан, произвежда АК-74 с лиценз под името "Khazri". Използва се от Министерството на вътрешните работи.
  • Flag of Bulgaria.svg България България произвежда легално AR-M1 (вариант на АК-74) и АКС-74У.
  • Flag of Vietnam.svg Виетнам СССР/Русия, продаде на Виетнам няколко хиляди автомата АК-74. АК-74 е стандартен автомат на Виетнамските пехотни части.
  • Flag of Georgia.svg Грузия АК-74 и М4А1, са основните щурмови карабини на Грузинската армия.
  • Flag of Greece.svg Гърция Русия, продаде незнайна бройка АК-74 на Гърция. АК-74 е основен автомат на сухопътните Гръцки войски.
  • Flag of Poland.svg Полша Полша, продаде Kbk wz. 1988 Tantal (нелицензирана Полска модификация на АКС-74) на Афганистан.
  • Flag of the Soviet Union.svg СССР За пръв път използван по време на Съветската война в Афганистан в началото на 80-те.
  • Flag of Ukraine.svg Украйна АК-74 е основен автомат на Украинските въоръжени сили. Украйна спря производството си на лицензирания от Русия АК-74.

АК-74Н[редактиране | edit source]

АК-74Н е версия на АК-74, която има универсална планка за монтаж на дневни и нощни прицели.

АКС-74[редактиране | edit source]

АКС-74

АКС-74 е версия на AK-74, със сгъваем в страни, метален приклад. Бил е предназначен за въздушно-десантните руски войски. Руските войски, са го предпочитали във войната в Афганистан пред стандартния кашишки АК-74, с дървен приклад. АКС-74, е заменен през 1996 година от АК-74М, поради това, че е по- лек, ръкохватката и сгъваемият му в страни приклад са направени от полимер.

АКС-74Н[редактиране | edit source]

АКС-74Н е версия на АК-74Н. Единствената разлика между двата автомата е, че АКС-74Н е със сгъваем метален приклад. АКС-74Н също разполага с метална пластина, позволяваща монтажа на нощни прицели.

АКС-74У[редактиране | edit source]

AKC-74У (скъсен,със сгъваем приклад), направен в България

АКС-74У е скъсена модификация на АК-74, разработен е в края на 1970-те, началото на 1980-те. Бил е предназначен за въоръжаване, на екипажите на бойни превозни средства, самолети, както и за десантчици на територията на Русия/СССР. Използвал се е от Министерството на вътрешните работи (МВД) и други служби за сигурност, поради малките си и компактни размери. АКС-74У, е заместен от нов автомат- АК-105.

АК-74М[редактиране | edit source]

АК74М с гранатомет ГП-25(30)

АК-74 Модернизиран. Оборудван със сгъваем пластмасов (полимерен) приклад и универсална планка (релса) - „лястовична опашка“ (на руски: "ласточкин хвост"). Предназначена за оптични, нощни и други сподпомагащи за точност уреди, монтиращи се в лявата страна. Така AK-74M заменя незабавно четири модела автомати: AK-74, AKС-74, AK-74Н и AKС-74Н. Цевта и газовата тръба, са изработени от устойчив на удари и натиск материал- АГ-4В. Промени са направени при: дулната спирачка, АК-74М, получава и отворена камера, която дава възможност да се почиства без да се сваля. За да се намали риска от механично увреждане на капака, той е бил значително подсилен. В конструкцията, направляваща възвратна пружина се появява фиксатор, който позволява стрелба с гранатомети ГП-25, ГП-30 и ГП-34 без допълнително закрепване за капака. Това е било необходимо при стандартния АК-74. При новите автомати, е възможно използването на ПК-А и ПК-01. През 1991 година, АК-74М е бил приет на въоръжение като стандартна шурмова карабина на Руската армия и е заполчнало серийното му производство в Ижевският машиностроителен завод в Русия, Ижевск.

АК-101[редактиране | edit source]

AK-101

АК-101, е предназначен за износ на световния пазар, използвайки 5,56 х 45 мм боеприпаси, които са стандарт на всички НАТО-вски армии. АК-101 се предлага на пазара на тези, които търсят оръжие, което съчетава логистична съвместимост в кръга на 5,56 х 45НАТО, с легендарната надеждност на Калашников. Той е проектиран с модерни и композитни материали, включително пластмаси за подобряване на точността и намаляване на теглото. Много от подобренията, намирани в АК-101, присъстват и в АК-103, AK-107, АК-108. АК-101, е оръжие, което позволява избор на стрелба- единична или автоматична. Също така АК-101, притежава релса, (която притежава и АК-74М), разположена от лявата страна за допълнителна оптика с опция за нощно виждане и други оптически прицели. Често срещани тези са, че АК-101 е основна щурмова карабина на Руската Федерация, но това не е вярно, все още основния автомат на Руската армия е АК-74М

AK-102[редактиране | edit source]

AK-102

АК-102 е карабинна, по-къса (съкратена) версия на АК-101, която на свой ред произлиза от оригиналния дизайн АК-47 и наследник на АК-74. АК-102, АК-104 и АК-105 са много сходни по дизайн, с единствената разлика- калибър и съответнито пълнител. В сравнение с АК-101 и АК-103, които са в пълен размер автомати от подобен тип, АК-102, АК-104 и АК-105 са със скъсени цеви. Приемника на автомата е направен от щампована стомана, пълнителят е по-лек и по-издръжлив от старите модели пълнители.

  • Flag of Indonesia.svg Индонезия Русия, продаде 9 000 автомата АК-102 на Индонезия.

AK-103[редактиране | edit source]

AK-103

АК-103 е модернизирана версия, на известния автомат АКМ, използващ старият руски патрон 7,62 x 39 мм. Дизайна е комбиниран от АКМ, с разработки от и AK-74M, с използването на пластмаси, за да заменят метални или дървени елементи, с цел цялостно олекотяване. AK-103, може да бъде оборудван с различни оптики, мерници, плюс гранатомет ГП-25, той също така има огнекомпенсатор, който увеличава точността и намалява отката при автоматична стрелба.

  • Flag of Russia.svg Русия В Русия, АК-103 се използва от Министерството на вътрешните работи (МВД)- полицията, специалните полицейски части и групи, и други полицейски части.
  • Flag of Venezuela.svg Венецуела През 2006 г., Русия доставя в рамките на договора във Венецуела 100 000 AK-103, на стойност около $ 40 млн. Освен това, по искане на президента Уго Чавес, Венецуела е готова да купи още 920 000 автомата и е в преговори да се лицензира производството на автомат АК-103 във Венецуела.
  • Flag of Ethiopia.svg Етиопия The Gafat Armament Engineering Complex в Етиопия, произвеждат АК-103, лицензиран от Русия. АК-103, допълва АКМ в Етиопските въоръжени сили.
  • Flag of India.svg Индия Ижевският машиностроителен завод в Русия, е издал лиценз на частна индийска компания за производството на АК-103.

AK-104[редактиране | edit source]

AK-104 Отдолу

АК-104 е карабинна, скъсена версия на автомат АК-103. АК-102, AK-105 и АК-104 са много сходни по дизайн, с единствената разлика, калибър и съответно пълнител. АК-104 е пригоден за стрелба под калибър 7,62 х 39 мм, който е старият руски калибър, известен от АКМ. Автомата е направен от лек и издръжлив на удари и натиск материал, който замества дървото от по-старите модели. Новият полимерен приклад, не позволява ръждясване, прави оръжието значително по-леко от дървените модели. Пълнителят също така е по-лек, по-издръжлив, тъй като е подсилен.

AK-105[редактиране | edit source]

AK-105

АК-105 е карабинна, скъсена версия на автомат АК-74М. АК-105 е пригоден за стрелба под стандартния за Руската армия калибър 5,45 х 39 мм. Приемника на автомата е направен от щампована стомана. Пълнителят е също така по-лек и по-издръжлив от тези на по-старите модели, тъй като е подсилен. Приклада също е направен от олекотен материал. През 1996 година, АК-105 заменя въоръжението на АКС-74У. На въоръжение е на екипажите на бойни машини (танкове, БТР-и и др.), десантчици, специални щурмови отряди и други.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Woźniak, Ryszard: Encyklopedia najnowszej broni palnej—tom 1 A-F, page 25. Bellona, 2001.
  2. Cutshaw, Charlie: The New World of Russian Small Arms & Ammo, page 92. Paladin Press, 1998.
  3. McNab, Chris: The AK47 (Weapons of War), page 25. Spellmount Publishers, 2001.