Атлетик-Слава `23

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атлетик Слава 1923

Име на отбор	Атлетик Слава 1923
Прозвище	„Асистите“
Основан	1923
Стадион	„Стадион АС-23“
Капацитет	15000
Старши треньор	няма
Първенство	Първенство на България (от 1924 до 1944)
Място	1-ви през 1931
Домакин   Гост

←   ←   ← 1923 – 1944 →

Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС '23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923 - 1944. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина.

Клубните цветове са били бяло и черно, а емблемата - изправен хералдически надясно черен лъв.

Съдържание 1 Мото на клуба 2 Успехи 3 История 4 Стадион 5 Председатели 6 Известни футболисти 7 Противоречия 8 Бележки и източници 9 Външни препратки

[редактиране] Мото на клуба

"Атлетизъм и слава"

[редактиране] Успехи

• Шампион на България (1931)
• Носител на Националната купа (1931, 1941)
• Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г.,но тогава с ранг на Втора дивизия/.Носител на купата на столичната община - "Улпия Сердика" през 1933 г.

Единственият български клуб постигал двуцифрена победа над Левски - на 22 януари 1939 г., в среща от турнира за Коледната купа на вестник „Спорт“, АС-23 разгромява сините с 11:4 на игрищие Левски.

Едни от най-забележителните победи на АС`23 са :

• 13:3 над Бенковки (София) през 1940 г.
• 11:2 над Льо Ман (Франция) през 1936 г.
• 11:4 над Левски през 1939 г.
• 9:3 над Владислав (Варна) през 1931 г.
• 9:3 над Левски през 1939 г.
• 8:0 над Левски през 1935 г.
• 7:1 над ФК-13 през 1944 г.
• 6:1 над Левски през 1944 г.
• 6:2 над Левски през 1939 г.
• 6:2 над Левски през 1936 г.
• 5:2 над Войводина (Нови Сад)
• 5:3 над Славия през 1931 г.
• 5:3 над Олимпик (Марсилия) през 1936 г.
• 5:3 над Българския национален отбор през 1939 г.
• 4:0 над Славия през 1936 г.
• 4:2 над Арис (Солун) през 1928 г.
• 2:0 над CFR (Румъния) през 1932 г.
• 2:1 над Бейюглу Пераспорт (Турция) през 1939 г.

[редактиране] История

Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОФК, Слава (София) и Атлетик (София) след няколкодневни преговори на ръководствата. Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23. Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира от членският внос от който са осбоводени „сираците от войните и признатите за бедни“, както и от доброволни дарения. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което осигурява екипировката на клуба.

Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил - секция на Плиска София и Левски - секция на Спортист София обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г^[1]. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.

[редактиране] Стадион

Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и юнжна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. През 40-те години игрище „АС-23“ е затревено и е единственото затревено игрище през онези години в България. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

[редактиране] Председатели

• подполк. Никола Карагьозов - 1925-1935
• полк. Димитър Айранов - 1935-1937
• Стефан Танев - 1937-1940
• Асен Диков - 1940-1941
• Тодор Зъбов - 1941-1942
• генерал-майор Димитър Айранов - 1942-1944

[редактиране] Известни футболисти

• Борислав Футеков (Борсата)
• Любомир Ангелов (Старото)
• Борислав Габровски
• Димитър Григоров
• Вучко Йорданов
• Георги Балъкчиев
• Тодор Дермонски
• Ангел Петров (Лебеда)
• Кирил Богданов (Картофа)
• Панко Георгиев
• Ангел Зафиров
• Любомир Петров
• Георги Пачеджиев (Чугуна)
• Бенжамин Астург (Бенжо)
• Драган Георгиев (Драго)
• Иван Димчев (Бачин)
• Любомир Гюзумов
• Борислав Краев

[редактиране] Противоречия

В телевизионно интервю ^[2] известния български емигрант през тоталитаризма Дими Паница, привърженик на АС-23, и братовчед му Михаил Белов заявяват, че ЦСКА по никакъв начин не може да се нарече наследник на АС-23, тъй като според тях извършеното може да бъде квалифицирано единствено като „грабеж“.

Според Васил Рангелов Стоянов (роден 1935 г.) по думите му дългогодинеш приварженик на ЦСКА и АС-23 заявява, че Дими Паница и Мишо Белов не са фенове на АС23, а на Левски. В същото интервю той заявява, че категорично АС-23 и ЦСКА трябва да се приемат като един и същи отбор. ^[3]

Бивши футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенжамин Астург, Ангел Зафиров и др. в множество интервюта ^[4] заявават, че ЦСКА е пряк наследник на АС`23, като противопоставят своите твърдения на тезата на Дими Паница и Мишо Белов.

[редактиране] Бележки и източници

1. ↑ Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш, форуми "Бойна слава"
2. ↑ ТВ интервю с Дими Паница и Мишо Белов, качено в youtube.com
3. ↑ вестник „Червените“, брой 152 - в PDF вариант
4. ↑ Футболната романтика на България, автор Силвестър Милчев

[редактиране] Външни препратки

• AC-23.com