Атлетик-Слава `23

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от АС-23)
Направо към: навигация, търсене
Атлетик Слава 1923
Име на отбор Атлетик Слава 1923
Прозвище „Асистите“
Основан 1923
Стадион Стадион АС-23
Капацитет 15000
Старши треньор няма
Първенство Първенство на България (от 1924 до 1944)
Място 1-ви през 1931
Цветове на отбора Цветове на отбора Цветове на отбора
Цветове на отбора
Цветове на отбора
 
Домакин
Цветове на отбора Цветове на отбора Цветове на отбора
Цветове на отбора
Цветове на отбора
 
Гост

 

 

1923 – 1944


Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС '23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923 - 1944. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина.

Клубните цветове са били бяло и черно, а емблемата - изправен хералдически надясно черен лъв.

Съдържание

[редактиране] Мото на клуба

"Атлетизъм и слава"

[редактиране] Успехи

  • Шампион на България (1931)
  • Носител на Националната купа (1931, 1941)
  • Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г.,но тогава с ранг на Втора дивизия/.Носител на купата на столичната община - "Улпия Сердика" през 1933 г.

Единственият български клуб постигал двуцифрена победа над Левски - на 22 януари 1939 г., в среща от турнира за Коледната купа на вестник „Спорт“, АС-23 разгромява сините с 11:4 на игрищие Левски.

Едни от най-забележителните победи на АС`23 са :

[редактиране] История

Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА

Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОФК, Слава (София) и Атлетик (София) след няколкодневни преговори на ръководствата. Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23. Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.

Първата страница от устава на АС-23

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира от членският внос от който са осбоводени „сираците от войните и признатите за бедни“, както и от доброволни дарения. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което осигурява екипировката на клуба.

Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил - секция на Плиска София и Левски - секция на Спортист София обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г[1]. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.

[редактиране] Стадион

Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и юнжна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. През 40-те години игрище „АС-23“ е затревено и е единственото затревено игрище през онези години в България. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

[редактиране] Председатели

[редактиране] Известни футболисти

[редактиране] Противоречия

В телевизионно интервю [2] известния български емигрант през тоталитаризма Дими Паница, привърженик на АС-23, и братовчед му Михаил Белов заявяват, че ЦСКА по никакъв начин не може да се нарече наследник на АС-23, тъй като според тях извършеното може да бъде квалифицирано единствено като „грабеж“.

Според Васил Рангелов Стоянов (роден 1935 г.) по думите му дългогодинеш приварженик на ЦСКА и АС-23 заявява, че Дими Паница и Мишо Белов не са фенове на АС23, а на Левски. В същото интервю той заявява, че категорично АС-23 и ЦСКА трябва да се приемат като един и същи отбор. [3]

Бивши футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенжамин Астург, Ангел Зафиров и др. в множество интервюта [4] заявават, че ЦСКА е пряк наследник на АС`23, като противопоставят своите твърдения на тезата на Дими Паница и Мишо Белов.

[редактиране] Бележки и източници

  1. Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш, форуми "Бойна слава"
  2. ТВ интервю с Дими Паница и Мишо Белов, качено в youtube.com
  3. вестник „Червените“, брой 152 - в PDF вариант
  4. Футболната романтика на България, автор Силвестър Милчев

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
На други езици