АС Монако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
АС Монако ФК
Име на отбор АС Монако ФК
Оригинално име Association Sportive
de Monaco Football Club
Прозвище Червено-белите
(Les Rouge et Blanc)
Основан 1 август 1919 г. (1919-08-01) (94 г.)
Стадион Стад Луи II
Капацитет 18,523
Президент Flag of Russia.svg Дмитри Риболовлев
Старши треньор Италия Клаудио Раниери
Първенство Лига 1 Франция
2012/13 Лига 2 1во (промоция)
Домакин
Гост

Асосиатион Спортив дьо Монако Футбол Клюб, кратка форма Монако (на френски: Association Sportive de Monaco Football Club) , е футболен клуб основан през 1919 г. Той се превръща в професионален клуб, през 1948 г. Въпреки, че клуба е от Княжество Монако, той е регистриран и винаги се е състезавал във френския футболен шампионат. Това се дължи на факта, че Монако е прекалено малка по територия, и не притежава други футболни клубове. Той е един от най-успешните футболни клубове във френската Лига 1 със седем титли и пет Купи на Френската лига. В Европейските клубни турнири също има няколко успешни кампании, включително и два финала, но не печели нито един.

История[редактиране | edit source]

Монако е създаден на 1 август 1919 година след сливането на няколко клуба от региона. През 1933 г., отборът е поканен от френската лига да се присъедини към професионалните клубове. Първият сезон в елита е неуспешен и клуба от Княжеството се връща при аматьорите. През 1948 г. Монако се класира във френската Лига 2 и отново придобива своя професионален статус. Следват доста добри резултати, като клуба заема винаги едно от челните места. През 1953 г., печели промоция за френската Първа лига.

През 1960 г. Монако печели първия си професионален трофей – Купата на Франция. Следващата година става шампион, а през 1963 г. за първи път в своята история печели дубъл.

През следващото десетилетие, Монако завършва в средата на Лигата. В периода от 1969 до 1975 г. отбора се лута между Лига 1 и Лига 2 на френското първенство.

През 1975 г., президентът Жан-Луи Кампора, син на бившия президент на клуба от 1950 г. Чарлз Кампора, за своя втори сезон на управление, връща треньора и легенда Люсиен Ледук в клуба. Резултатите не закъсняват и още същата година Монако се връща в елита, а на следващата става шампион.

През управлението на Кампора младши червено-белите печелят 5 шампионски титли, няколко национални купи и постоянно присъствие в Европейските клубни турнири. През годините до 2000 г. през клуба преминават редица известни треньори и футболисти. През този период трътват и слухове за управленски грешки и финансови злоупотреби.

Жан-Луи Кампора напуска клуба през 2003 година, след като не успява да привлече нови инвеститори, а клуба е застрашен от отнемане на професионалния лиценз, поради огромен финансов дефицит.

За сезон 2003-04 Пиер Свар е избран за нов президент в тежкия за клуба преход. Въпреки финансовата криза, Монако достига финал на Шампионската лига, а в отбора се състезават известни имена в световния футбол като Фернандо Мориентес, Людовик Жули, Джером Ротен и Дадо Пършо. Въпреки че резултатите са на лице, в края на годината Мишел Пастор заменя Пиер Свар.

Първата стъпка на новоизбрания президент е да се опита да задържи играчите, извели клуба до върха на Европа, но не успява да ги убеди да останат. След 4 годишно управление, подложено на многократни критики относно начина му на работа и смяна на 6 треньори, Мишел Пастор подава оставка.

През декември 2011 г. руският милиардер Дмитри Риболовлев купува 2/3 от изпадналия във втора дивизия след сезон 2010/2011 отбор.

Евротурнири[редактиране | edit source]

Стадион Луи II

През 2004 г., Монако достига до крайната фаза в турнира на Шампионската лига, след впечатляващи победи над Реал Мадрид и Челси по пътя към финала, но там губи от Порто с 3:0. Това е и най-голямото постижение на клуба в Европа. През 2005 г., Монако е елиминиран в III-тия квалификационен кръг на най-комерсиалния футболен турнир от испанския Бетис, но продължават в 1/16 финалите за Купата на УЕФА. Там отстраняват швейцарския Базел и попадат в груповата фаза на турнира заедно с отборите на Хамбургер, ЦСКА София, Славия Прага и норвежкия ФК Викинг. Завършват като крайни победители в групата, но в директните елиминации на 1/8 финалите са отстранени от холандския Вилем II.

Следващите години са много разочароващи за фенове и ръководство. През април 2008 г., президента Мишел Пастор подава оставка. На неговия пост е избран досегашния администратор на клуба - Джером Бонтин. Новият президент залага на съвсем нова политика, която включва съкращаване на щата от административни служители, налагане на млади кадри от клубната школа, както и привличане на чуждестранни инвеститори. За първи път от доста време отбора започва новия сезон със стария си треньор.

Стадион[редактиране | edit source]

Стад Луи II

Стад Луи II приема домакинските мачове на Монако от своето откриване на 25 януари 1985 година. Също така е бил домакин на няколко турнира по лека атлетика, както и на 12 финални срещи за Суперкупата на УЕФА. Първият през 1986 година (Стяуа - Динамо Киев 1:0). От 1998 г. до 2008 всичките останали 11 срещи за трофея се играят на стадион Луи II.

Тревното покритие на терена е едно от най-добрите по качество в Европа. През последните няколко години е бил променен няколко пъти.

В началото на сезон 2008-09 са монтирани две големи електронни табла. Единият екран заменя старото табло, а другият е монтиран на външната част на стадиона.

Монако разполага и с няколко тренировъчни бази и възстановителни центрове, най-модерен от които е La Turbie. Новоизградения център за обучение предлага нови модерни фитнес зали, басейн, както и салони за конферентни срещи.

Успехи[редактиране | edit source]

1992* (Срутване на временна трибуна на стадиона в Бастия на мача срещу Олимпик Марсилия причинява смъртта на 12 души, а над 300 са ранени.)

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Вратари
1 Flag of France.svg Йоан Тюрам Юлиен
16 Flag of France.svg Стефан Рюфие
30 Flag of Italy.svg Флавио Рома Капитан
Защитници
2 Flag of France.svg Седрик Монгонгю
3 Flag of Cameroon.svg Никола Н’Кулу
4 Flag of France.svg Франсоа Модесто
8 Flag of Switzerland.svg Патрик Мюлер
12 Flag of Brazil.svg Адриано Перейра
13 Flag of France.svg Венсан Мюратори
14 Flag of Croatia.svg Дарио Шимич
15 Flag of France.svg Тома Мангани
25 Flag of Argentina.svg Леандро Куфре
32 Flag of Italy.svg Елия Легати
под наем от Милан
34 Flag of Germany.svg Торбен Йонелайт
Полузащитници
5 Flag of Uruguay.svg Диего Перес
6 Flag of Croatia.svg Никола Покривач
7 Flag of Argentina.svg Италия Лукас Бернарди
10 Flag of Argentina.svg Алехандро Алонсо
19 Flag of Côte d'Ivoire.svg Жан-Жак Госо
21 Flag of France.svg Камел Мерием
22 Flag of France.svg Александър Ликата
23 Flag of Croatia.svg Йерко Леко
24 Flag of France.svg Лоик Дюфо
26 Flag of France.svg Йоан Моло
29 Flag of France.svg Дистел Зола
31 Flag of France.svg Кевин Диас
35 Flag of Nigeria.svg Сани Кайта
Нападатели
8 Flag of the United States.svg Фреди Аду
под наем от Бенфика
9 Flag of France.svg Яник Сагбо
10 Flag of South Korea.svg Чу-Юн Парк
17 Flag of France.svg Серж Гакпе
20 Flag of Colombia.svg Хуан Пабло Пино
27 Flag of France.svg Фредерик Нимани
9 Flag of Colombia.svg Радамел Фалкао
15 Flag of Bulgaria.svg Димитър Бербатов


Известни бивши футболисти[редактиране | edit source]

Бивши треньори[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]