Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от АТИС)

Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) (на английски: Asia-Pacific Economic Cooperation) е регионална икономическа организация със седалище в Сингапур.

Създадена е през 1989 година в Канбера по предложение на министър-председателите на Австралия и Нова Зеландия. Целите на организацията са облекчаване на свободната търговия и развитие на регионалното сътрудничество. Първоначалният висш орган е ежегодна среща на ниво министри, но след промените през 1993 година взимат участие лидерите на държавите членки. Органи са: конференция на високо равнище, сесии на министрите на външните работи и на икономиката, Постоянен секретариат, Азиатско-тихоокеански парламентарен форум.

През 1994 година се приема за главна цел създаването до 2020 година на система за свободна и открита търговия и либерализация на инвестиционния режим. Най-развитите държави са длъжни да осъществят либерализацията до 2010 година. Всяка страна сама определя своя статут и срок за въвеждане на новия режим на основата на индивидуални действия.

Страните-членки на АТИС

История[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е основана през 1989 година в Канбера, Австралия, по инициатива на Австралия, Япония и САЩ. По онова време страните-членки на организацията са 12. В своето начало организацията представлява главно форум за провеждане на неформални разговори. С увеличаването на съвместната им работа отношенията им започват да се задълбочават и започват да организират всяка година срещи на върха, на които провеждат дискусии и взимат решения.

В резултат на това АТИС не се занимава само с проблемите на капиталовите пазари, премахването на бариерата за свободна търговия и презграничното икономическо сътрудничество, но и с икономически въпроси от общ характер, като нови технологии, образование, жени, младеж, проблеми с околната среда, устойчиво икономическо развитие, реформиране в АТИС, както и с борбата срещу международния тероризъм. По време на годишните срещи на върха често има демонстрации, придружени с насилие.

На среща, проведена през 1994 година в Богор, Индия, се поставя за цел добре развитите индустриални държави да влязат в зона за свободна търговия в азиатско-тихоокеанския регион до 2010 година, а за развиващите се страни срокът е до 2020 година. За постигането на тази цел държавите членки изготвят национални планове за действие. На годишните срещи на върха, под формата на годишни доклади, се следи докъде са стигнали държавите членки с постигането на тази цел. От 2002 година насам са подписани двустранни и многостранни споразумения между страните. Те трябва да отговарят на изискванията на Световната търговска организация. Членовете на АТИС са подписали над 40 такива споразумения. Тези 21 държави членки съставляват почти половината от населението на земята. АТИС е сред най-бързо развиващите се икономически региони в света.

Принципи[редактиране | редактиране на кода]

АТИС действа на принципа на необвързващи споразумения. Всички решения, които се взимат на форумите, се приемат с консенсус. С приемането на 3 страни през 1998 г. е обявен мораториум върху разширяването в продължение на 10 години с оглед да се заздрави сътрудничеството между страните-членки в организацията.

Бюджетът на АТИС е сравнително малък – около 3,5 милиона щатски долара на година, който се събира чрез членски внос от държавите членки. Само Япония е инвестирала повече пари (3 – 4 милиона щатски долара годишно) в специален фонд за либерализация на организацията.

Срещите на АТИС често са придружени от гости и наблюдатели. Сред тях са представители на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Съвета на тихоокеанско икономическо сътрудничество (Pacific Economic Cooperation Council, PECC), Форума на тихоокеанските острови (Pacific Islands Forum, PIF) и други заинтересовани лица от частния и обществения сектор. При закрити врати на форумите на АТИС също така се обсъжда проблемът със Северна Корея.

Държави членки[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на Южна Корея Но Му-хен с министър-председателя на Япония Шиндзо Абе и президента на САЩ Джордж Уокър Буш на срещата в Ханой през 2006 г.
Държава членка Присъединяване
 Австралия 1989 г.
 Бруней 1989 г.
 Канада 1989 г.
 Индонезия 1989 г.
 Япония 1989 г.
 Южна Корея 1989 г.
 Малайзия 1989 г.
 Нова Зеландия 1989 г.
 Филипини 1989 г.
 Сингапур 1989 г.
 Тайланд 1989 г.
 САЩ 1989 г.
 Тайван 1991 г.
 Хонконг 1991 г.
 Китай 1991 г.
 Мексико 1993 г.
 Папуа Нова Гвинея 1993 г.
 Чили 1994 г.
 Перу 1998 г.
 Русия 1998 г.
 Виетнам 1998 г.

Срещи[редактиране | редактиране на кода]

Годишни срещи на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество
Дата Домакин Място Снимка Интернет адрес
1-ва 6 – 7 ноември 1989  Австралия Канбера
2-ра 29 – 31 юли 1990  Сингапур Сингапур
3-та 12 – 14 ноември 1991  Южна Корея Сеул
4-та 10 – 11 септември 1992  Тайланд Бангкок
5-а 19 – 20 ноември 1993  САЩ Сиатъл
6-а 15 – 16 ноември 1994  Индонезия Богор
7-а 18 – 19 ноември 1995  Япония Осака
8-а 24 – 25 ноември 1996  Филипини Субик
9-а 24 – 25 ноември 1997  Канада Ванкувър
10-а 17 – 18 ноември 1998  Малайзия Куала Лумпур
11-а 12 – 13 септември 1999  Нова Зеландия Окланд
12-а 15 – 16 ноември 2000  Бруней Бандар Сери Бегаван www.apec2000.gov.bn Архив на оригинала от 2003-03-14 в Library of Congress Web Archives
13-а 20 – 21 октомври 2001  Китай Шанхай
14-а 26 – 27 октомври 2002  Мексико Лос Кабос
15-а 20 – 21 октомври 2003  Тайланд Бангкок
16-а 20 – 21 ноември 2004  Чили Сантяго www.apec2004.cl
17-а 18 – 19 ноември 2005  Южна Корея Бусан
18-а 18 – 19 ноември 2006  Виетнам Ханой www.apec2006.vn Архив на оригинала от 2006-02-25 в Wayback Machine.
19-а 8 – 9 септември 2007  Австралия Сидни www.apec2007.org Архив на оригинала от 2010-11-19 в Wayback Machine.
20-а 22 – 23 ноември 2008  Перу Лима www.apec2008.org.pe Архив на оригинала от 2007-10-13 в Wayback Machine.
21-ва 14 – 15 ноември 2009  Сингапур Сингапур www.apec2009.sg Архив на оригинала от 2011-04-09 в Wayback Machine.
22-ра 13 – 14 ноември 2010  Япония Йокохама
23-та 12 – 13 ноември 2011  САЩ Хонолулу
24-та 9 – 10 септември 2012  Русия Владивосток
25-а 5 – 7 октомври 2013  Индонезия Бали
26-а 10 – 11 ноември 2014  Китай Пекин
27-а 18 – 19 ноември 2015  Филипини Манила
28-а 19 – 20 ноември 2016  Перу Лима
29-а 10 – 11 ноември 2017  Виетнам Да Нанг
30-а 17 – 18 ноември 2018  Папуа Нова Гвинея Порт Морсби
Н/Д 16 – 17 ноември 2019 (Отменено)  Чили Сантяго
31-ва 20 ноември 2020  Малайзия Куала Лумпур (Онлайн)
32-ра 16 юли и 12 ноември 2021  Нова Зеландия Окланд (Онлайн)
33-та 18 – 19 ноември 2022  Тайланд Бангкок
34-та 15 – 17 ноември 2023  САЩ Сан Франциско

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]