Телефонна централа

Телефонен оператор, който ръчно свързва разговори с двойки от кабели на телефонно табло за превключване.

Телефонна централа (Nortel ДМС)

Телефонната централа е телекомуникационно устройство, предаващо телефонен сигнал от един телефонен апарат на друг и осигуряващо връзката между тях. Процесът на свръзка на двата телефонни поста е превключване и се нарича комутация.

Телефонните централи се появяват в началото на 20 век, след като абонатите на телефонните мрежи в големите градове нарастват като брой и се налага организация на свръзката между тях. Първи се появяват ръчните телефонни централи (РТЦ) (още наричани номератори).

В България ръчни централи се ползват масово чак до края на 70-те години, когато постепенно биват изместени (но не напълно)^{[източник?]} от автоматичните телефонни централи (АТЦ).

Различаваме няколко поколения АТЦ в зависимост от технологията, която употребяват:

• Електромеханични АТЦ (все още най разпространени в България) - от началото на 20 век
• Полупроводникови и хибридни АТЦ (от 60те години на 20 век до днес)
• Цифрови АТЦ (от 80те години на 20 век до днес)

Външни препратки

• Хиляди изображения на телефонни централи
• История и изображения на телефонните централи