Абатство Мелк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абатство Мелк (на немски: Stift Melk) е бенедиктински манастир, разположен в град Мелк, Австрия, на скалисто възвишение над река Дунав.

История[редактиране | edit source]

Мелкското абатство е основано през 1089 година от австрийския маркграф Леополд II, който дарява един от своите замъци на бенедиктинските монаси от Ламбахското абатство. През 12 век в манастира е създадено училище, библиотеката му скоро става известна с голямата си колекция от ръкописи, а скрипторият се превръща във важно средище на тяхното производство. През 15 век абатството става център на Мелкската реформа, движение, довело до оживяване на монашеския живот в южните части на Централна Европа.

В началото на 18 век е построена днешната внушителна сграда на манастира. Поради своя авторитет и слава на научно средище, Мелкското абатство избягва закриването по време на кампанията по закриване на манастири, проведена от император Йозеф II през 1780-1790 година. То оцелява без особени поражиения и по време на Наполеоновите войни. След Аншлуса от 1938 година и установяването на националсоциалистическо управление в Австрия, голяма част от сградите на абатството, както и манастирското училище, са национализирани.

След края на Втората световна война те са върнати на манастира, а училището функционира и днес с около 900 ученици. Библиотеката му продължава да съхранява голямо количество средновековни паметници, включително известна колекция от музикални ръкописи.

Архитектура[редактиране | edit source]

Изглед от изток към вътрешния двор - в дъното се вижда централният купол на църквата
Интериор на зала в библиотеката

Мелкското абатство е разположено на възвишение над десния, югоизточен бряг на река Дунав. На юг и изток от него се намира градчето Мелк (около 5 хиляди жители). С високото си разположение то доминира над живописната долина Вахау, която продължава на север по течението на Дунав до град Кремс.

Днешната барокова сграда на Мелкското абатство е построена между 1702 и 1736 година по проект на Якоб Прандтауер (1660-1726). Първоначално той е нает да ремонтира част от старите сгради, но след проучване на състоянието им е решено те да бъдат разрушени и на тяхно място да се построи нова църква и манастирски сгради.[1]

Обучаван в младостта си за скулптор, Прандтауер създава композиционно решение на комплекса, което и днес е високо оценявано за неговата пропорционалност.[1] Необичайно за бароковите манастири, в Мелк църквата заема доминиращо положение в общата композиция.[1] Тя е разположена в западната част на комплекса и заема централно място в издигащата се над местността обща фасада на манастира. Църквата представлява кръстокуполна базилика с характерния за периода уширен притвор, над които се намират двете кули, оформящи западната фасада.

От двете страни на църквата започват двете външни крила, които продължават на запад и след нейната източна фасада. Южното крило е право и има дължина около 240 m, а северното следва начупената форма на скалното възвишение. Във вътрешността има още няколко по-малки крила, а източно от църквата е разположен голям вътрешен двор.

Мелкското абатство е забележително и с декоративното оформление на фасадите и интериора.[1] Основната заслуга за архитектурната декорация е на Йозеф Мунгенаст (1680-1741), племенник на Прандтауер, който ръководи строежа след неговата смърт.[1] Автор на стенописите в църквата е Йохан Михаел Ротмайр (1656-1730), а на тези във внушителната библиотека - Паул Трогер (1698-1762).

Други[редактиране | edit source]

  • В известния си роман „Името на розата“ италианският писател Умберто Еко нарича един от героите Адсон от Мелк в знак на уважение към абатството и неговата известна библиотека.
  • През 2007 година австрийското правителство отсича юбилейна евро монета, на която е изобразено Мелкското абатство.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Ървинг, Марк (гл. ред.). 1001 сгради, които непременно трябва да видите. София, Книгомания, 2008. ISBN 978-954-9817-46-1. с. 211.

Външни препратки[редактиране | edit source]