Абатство Монте Касино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Монте Касино“ (на италиански: Montecassino или Monte Cassino) е католическо бенедиктинско абатство в Италия, един най-значителните духовни центрове през Средновековието.

Намира се на скалистия хълм Монте Касино, висок 516 м, западно от селището Касино в регион Лацио, Централна Италия.

История[редактиране | edit source]

Абатството е основано през 529 г. от Свети Бенедикт Нурсийски (на когото е наречен Бенедиктинският орден) на мястото на римската крепост Municipium Casium, чиито останки лежат в манастирската крипта.

Свети Бенедикт остава в абатството до смъртта си през 547 г. В Монте Касино около 540 г. той написва своя монашески устав Regula Benedicti, който става основополагащ документ на западното монашество.

През 542 г. Бенедикт Нурсийски е посетен в манастира от Тотила, крал на остготите. През 580 г. при нашествието на лангобардите манастирът е опустошен, а монасите намират спасение в Рим. Манастирът е възстановен в началото на VIII век. През VIII век в манастира е монах Павел Дякон (Paulus Diaconus), известен теолог и историк на лангобардите.

След разцвета на Монте Касино по време на Каролингския Ренесанс, той отново е опустошен от сарацините през 883 г. Впоследствие манастирът многократно е опустошаван и опожаряван по време на различни нашествия. През X век манастирът е завзет от норманите, а през 1230 г. монасите са прогонени от император Фридрих II.

През ХІV век абатството преживява нов разцвет. Монте Касино става собственик на една от най-големите в Западна Европа библиотеки с антична и раннохристиянска литература, към манастира са създадени скрипторий и училище. Известно време в Монте Касино работи Тома Аквински. Тима абати на Монте Касино впоследствие стават римски папи - Стефан IX, Виктор III и Лъв X. Абатството притежава големи поземлени владения и активно поддържа папството в неговата политика за установяване на господство в Европа.

По време на Втората световна война в района на абатството се води една от най-ожесточените битки между нацистките и съюзническите войски. От януари до май 1944 г. тук се водят непрекъснати сражения. Загиват повече от 20000 войници и офицери от съюзническите войски. На 15 февруари 1944 г. по време на въздушни бомбардировки от британската авиация абатството е превърнато в руини. Намиращите се в него културни ценности обаче се предварително евакуирани във Ватикана.

Абатството е възстановено изцяло след края на войната от италианското правителство и отново осветено през 1964 г. Днес Монте Касино е действащ бенедиктински манастир със статут на териториално абатство, подчинено на Светия Престол.

Литература[редактиране | edit source]

  • Giovanni Carbonara, Iussu Desiderii. Montecassino e l'architettura campano-abruzzese nell'undicesimo secolo, Roma, Università degli studi - Istituto di fondamenti dell'architettura, 1979.
  • Mariano Dell'Omo, Montecassino. Un'abbazia nella storia, Montecassino, Biblioteca della Miscellanea Cassinese 6, 1999.
  • Mariano Dell'Omo, Storia del monachesimo occidentale dal medioevo all'età contemporanea. Il carisma di san Benedetto tra VI e XX secolo, Jaca Book, Milano, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]