Аббас ибн ал-Ахнаф
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Абу ал-Фадл Аббас ибн-Ахнаф (750 в Басра - 809),(араб. عباس بن الأحنف) е арабски абасидски поет от рода Ханифа. Творбите му се състоят само от любовни поеми (ghazal). Съсредоточени са "основно върху безнадежността на любовта, и персонажите в неговите творби сякаш са отдадени на връзка, изпълнена с лишение".[1]. Използваната лексика в съчиненията му е разбираема, а стилът му - лесен за четене.
Израства в Багдад, където се сприятелява с абасидския халиф Харун ар-Рашид, който го наема като придворен поет. Творбите му оказват влияние върху Абдуллах ибн ал-Му'тазз и Абу ал-Атахия[2].
[редактиране] Източници
- ↑ Roger Allen. (2000). An Introduction to Arabic Literature. p. 106.
- ↑ Bird Through A Ceiling of Alabaster; Three Abbasid Poets, translated by Abdullah Al-Udhari and George Wightman (Penguin, 1975) ISBN 0-14-044305-3
преведено от английски: http://en.wikipedia.org/wiki/Abbas_Ibn_al-Ahnaf
