Абецедар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Абецедар“
Abecedar
Корица на книгата
корица на изданието от 1925 година
Оригинален език български
(македонски диалект)
с латинска азбука
Първо издание 1925 г.
Гърция
Издателство П. Д. Сакелариу
Жанр буквар

Абецедар е буквар, който е публикуван за първи път в Атина, Гърция през 1925 г. Използвана от Гърция като доказателство за изпълняването на международни задължения към славяноговорещото малцинство, книгата става обект на спорове с България и Сърбия. Причината е, че е напечатана на латиница, а не на кирилица, която е използвана от славянските езици в южните части на Балканите. През 1926 година „Абецедар“ е преиздаден на кирилица[1][2], конкретно с българската азбука.

Първо публикуване и спорове[редактиране | edit source]

След Букурещкия договор от 1913 г. Егейският дял на историческата област Македония е присъединена към Кралство Гърция. Според официалните гръцки източници по това време там се населяват 10% българско (славянско) малцинство,[3], докато според редица български и чуждестранни източници малцинството е значително по-голямо. Този регион съдържа също и 10% от общото население на гръцката държава. Според Севърския договор от 1920 Гърция отваря училища за деца от малцинствата и през септември 1924 г. се съгласява с протокол да постави всяко славяноговорещо малцинство под защитата на Обществото на народите. Гръцкият парламент обаче отхвърля ратифицирането на протокола поради възраженията от Сърбия, която разглежда славяноговорещото население в района по-скоро като сърби, отколкото като българи, а от страна на гърците, които смятат славяноговорещи повече като славянизирани гърци, отколкото като етнически славяни.[4]

Гръцкото правителство продължава с публикация на „Абецедар“ през май 1925 г., описван от съвременни гръцки автори като буквар за „децата на славяноговорещите в Гърция... напечатана на латиница и съставена на македонски диалект“.[5] Книгата излиза под нареждането на Департамента за обучение на говорещите чужди езици към Гръцкото министерство на образованието. Отпечатана е в печатница П. Д. Сакелариу (Π. Δ. Σακελλαρίου). Книгата е предоставена от гръцкото правителство на Обществото на народите, за да подкрепи твърденията си, че изпълнява задълженията си към славяноговорещото малцинство.[4]

Публикацията на книгата предизвиква дискусии в гръцка Македония, България и Сърбия. Българите и сърбите протестират, че книгата е написана на латиница, въпреки че българският и сръбският езици използват главно кирилица. Българският представител в Обществото на народите критикува книгата като „неразбираема“.[6] Макар някои книги да достигат до селата в гръцка Македония, те никога не са използвани в училищата. В едно село, заплахи от местната полиция кара населението да изхвърли копията си в езерото[4] През януари 1926 година в региона на Лерин има интензивни протести от гърци и прогръцки настроени славяноговорещи срещу публикацията на буквара и те изискват правителството да смени политиката си към образованието на малцинствата.[7]

Първият научен преглед на Абецедар е направен от професор Любомир Милетич през 1925 година, който разглежда тази книга като опит да създаде нова латинска азбука за българите в гръцка Македония.[8]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Најважната македонска читанка, в. Утрински весник, 23.07.2007
  2. Откриен нов буквар во Грција печатен на македонски во 1926 година, в. Утрински весник, 22.07.2007
  3. A. Angelopoulos, Population Distribution of Greece Today according to Language, National Consciousness and Religion, Balkan Studies, 20 (1979), pp.123-132, "When Greek Macedonia was liberated in 1913 43% of the population was Greek, 40% Moslem and 10% Bulgarian"
  4. а б в Danforth, Loring M. The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, p. 70. Princeton University Press, 1995. ISBN 0691043566
  5. Andonovski, Hristo. "The First Macedonian Primer between the Two World Wars - The Abecedar". Macedonian Review. 6:64-69
  6. Poulton, Hugh. Who are the Macedonians?, pp. 88-89. C. Hurst & Co, 2000. ISBN 1850655340
  7. Roudometof, Victor. Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflict: Greece, Bulgaria, and the Macedonian Question, p. 102. Greenwood Publishing Group, 2002. ISBN 0275976483
  8. Милетич, Любомир. Нова латинска писменост за македонските българи под Гърция. - Македонски преглед, С., 1925, г. I, кн. 5 и 6, с. 229-233.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.