Абисално дъно
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абисалното дъно е самостоятелна морфоструктура, част от океанското дъно, разположена непосредствено след континенталното подножие. Разположено е на дълбочина от 3000м. до 6000м. и заема около 77 % от площта на океанското дъно. Изградено е от базалтови скали припокрити с дълбоководни морски утайки. Характеризира се със слаба сеизмичност и ниска скорост на вертикалните движения на земната кора. Абисалните морски утайки включват предимно карбонатни тини (главно глобигеринови на дълбочина до 4500м.), кремъчни тини (радиоларийни) и червени глинести тини. В релефа преобладават абисалните равнини, котловини, плата, средноокеански хребети, прорязани от дълбоководни ровове (падини).
- Абисални животни - дълбоководни животни. Обитатели на най-големите морски дълбочини. Живеят в рядко населена среда, при вечен мрак, високо налягане, ниска температура. Някои са със светещи органи. Хранят се с животински или гниещи отпадъци. Включват различни групи безгръбначни и някои риби.
