Абисално дъно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абисалното дъно (от гръцки ἄβυσσος със значение бездънен) е самостоятелна морфоструктура, част от океанското дъно, разположена непосредствено след континенталното подножие. Разположено е на дълбочина от 3000 m до 6000 m и заема около 77% от площта на океанското дъно. Областите, с дълбочина повече от 6000 m обикновено се определят като ултраабисални.[1] Изградено е от базалтови скали, припокрити с дълбоководни морски утайки. Характеризира се със слаба сеизмичност и ниска скорост на вертикалните движения на земната кора. Абисалните морски утайки включват предимно карбонатни тини (главно глобигеринови на дълбочина до 4500 m), кремъчни тини (радиоларийни) и червени глинести тини. В релефа преобладават обширни абисални равнини, котловини, плата, средноокеански хребети, прорязани от дълбоководни ровове (падини).

Водите в тази зона се характеризират с относително слаба подвижност, постоянни ниски температури (1-2°C, в полярните области — под 0°C), постоянна соленост (34,7‰ - 34,9‰) и постоянна плътност. Напълно отсъства слънчева светлина. Тези условия, както и огромното налягане, свойствено за абисалното дъно (20-110 Мн/м2 или 200-1100 кгс/см2), определят своеобразието на органичния свят.[1]

  • Абисална флора — представена е главно от някои бактериални форми.[1]
  • Абисална фауна — дълбоководни животни, обитаващи най-големите морски дълбочини. Някои са със светещи органи, а други имат огромни очи.[1] Хранят се с животински или гниещи отпадъци. Включват различни групи безгръбначни и някои риби.
  • Субабисална фауна — отличава се с рязко изразен ендемизъм и древност.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д ((ru)) Российские универсальные энциклопедии Брокгауз-Ефрон и Большая Советская Энциклопедия объединенный словник/Абиссаль

Вижте още[редактиране | edit source]