Абланица (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Абланица
Ablanitsa Mosque.jpg
Центърът на Албаница
България
Red pog.png
Абланица
Област Благоевград
Red pog.png
Абланица
Общи данни
Население 2 699 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 33.663 km²
Надм. височина 500-650 m m
Пощ. код 2932
Тел. код 07524
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 00014
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ, СДС)
Кметство
   - кмет
Абланица
Адем Арнаудов
(ДПС)

А̀бланица е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово в Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Гледка към язовира

Абланица се намира на 22 km югоизточно от град Гоце Делчев и на 9 km източно от общинския център Хаджидимово, в полупланинската югозападна част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Землището му се намира между долините на реките Места от югозапад и левия ѝ приток Бистрица от изток, оформящи неговата естествена граница. Селото е част от историко-географската област Чеч, поделена между България и Гърция, съставена от 60 села, населени от помаци. Преобладават излужените канелени горски почви. В землището има находище от глина.[1]

Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияне с благоприятни условия за отглеждане на топлолюбиви култури - тютюн, лозя, смокини, бадеми, памук, царевица и други. Характеризира се с мека и дъждовна зима и топло и сухо лято.

През 1959 г. се съдава помпена станция за доставяне на вода за напояване на обработваемите площи като близо до селото е изграден и изкуствен язовир. Със своите 16 223 дка прилежаща площ, селището е най-голямото в общината.

История[редактиране | edit source]

Историческите извори показват, че Абланица е едно от най-древните селища по поречието на река Места в областта Чеч. Първите писмени извори, в които селото фигурира като населено място под наименованията Апланче, Абланиче и Аблание са османските регистри от края на XV в. В друг османски регистър от вилаета на Тимур хисаръ от края на 1617 г. селото фигурира като Абланиче.

За по-ранното развитие на населеното място свидетелстват археологическите разкопки и находки в селото и околността, изследвани и записани от български археолози, историци и изследователи. Допълнителна информация за образуването и развитието на селото ни дават и редицата други археологически находки от старинни селища и некрополи, намиращи се в близост до селото.Открити и проучени са както славянски, така и тракийски селища и светилища и намерените в тях предмети и инвентар свидетелстват както за ранно развитие на общността, така и за наличието на различни култури, оставили своите свидетелства за многовековното си съществуване. Обощавайки тези факти, се твърди, че началото на населеното място е поставено от траките с образуване на селище от няколко колиби в местността Балтачица. Тъй като това селище се намира на изключително стратегическо място, разположено е в непосродствена близост до една от най-развитите пътни артерии още от дълбока древност, това е пътят, свръзващ вътрешността на териториите на България, преминаващ през Пловдив, Пещера, Батак, Доспат, през селата Сатовча, Абланица, пресичащ река Места на местността Боналъка, през Възем, Белотинци, Сяр, Солун и Атина и използван за търговска и транспортна дейност, изграден и поддържан от римляните, чийто останки могат да се видят и днес в местността Кардалома, започва развитието си и се обособява като развито населено място още през ранното средновековие.

До 1944 година главен поминък били скотовъдството и земеделието — лозарство и овощарство. Тогава Абланица е била известна с лозовите си масиви, запазени в имената на местностите „Лозята“ и „Голямо Лозе“. Гроздоберът е бил голям празник. От цялата околия се стичали хора да помагат и накрая се правел пищен гуляй на местостта „Чевермето“.

Население[редактиране | edit source]

Част от Абланица

В 19 век Абланица е мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Цариград в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Абланица (Ablanitsa) е посочено като село с 150 домакинства и 370 жители помаци.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Абланица (Абланица) е турско селище. В него живеят 1030 турци[3] в 210 къщи.[4] Според Стефан Веркович към края на 19 век Абланица има мюсюлманско мъжко население 471 души, което живее в 150 къщи.[5]

През 1899 година селото има население 1300 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[6] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.[7]

В началото на 21 век селото наброява около 3000 души. Населението нараства от естествен прираст. Интензивна миграция има през 1959 г – 1960 г за гара Кричим (днешен град Стамболийски) и село Енина в района на град Казанлък. Данни от 20ти век:

  • 1920 – 940 жители;
  • 1926 – 1139 жители;
  • 1934 – 1191 жители;
  • 1946 – 1325 жители;
  • 1956 – 1450 жители;
  • 1965 – 1630 жители;
  • 1975 – 1969 жители;
  • 1985 – 2360 жители;
  • 1992 – 2569 жители

Икономика[редактиране | edit source]

Селското стопанство се характеризира с животновъдство и растениевъдство – отглеждане на тютюн. През 1957 година е основано ТКЗС (от 1970 към АПК в град Гоце Делчев, от 1979 към АПК в Хаджидимово, от 1990 – КЗС). В Абланица има шивашки цех за обувки (от 1984 г)и множество такива за дрехи. Търговското обслужване на населението се извършвало от ПК в Хаджидимово; търговски дом (от 1985 ) с ресторант, сладкарница и магазин. Всекидневни трудови пътувания за град Гоце Делчев, Хаджидимово, Копривлен и Гърмен. Селото е разположено купно. Има кадастрален и регулационен план. Жилищният фонд е напълно обновен. Запазените стари жилищни сгради съчетават особеностите на равнинната отворена къща и родопската къща; типични са масивните каменни зидове и в двата етажа и пещите на чердака. Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано; голяма част от уличната мрежа е асфалтирана.

Религии[редактиране | edit source]

В центъра на Абланица

Населението на селото е с мюсюлманско вероизповедание. Изключение правят няколко семейства. Но всички се разбират добре.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Основното през 1963 година училище „Отец Паисий“ (настоящо „Св. Паисий Хилендарски“ ) е открито през 1925 година като начално. Към читалище „Просвета“, основано през 1940 година, има библиотека, киносалон и мъжка фолклорна група. Читалищната сграда е построена през 1960 година. В Абланица са разкрити детска градина, детска ясла, селски здравен участък, аптечен филиал и ПТТ станция с АТЦ.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На няколко километра от селото, по течението на р. Бистрица, може да се види стоящ от векове римски мост. Той е свидетелство за нахлуването на Римската империя в нашите земи преди столетия.

Архитектура[редактиране | edit source]

В село Абланица има запазени Възрожденски къщи. Селото попада в т.нар. Неврокопски строително-зографски център, който в географски смисъл обединява културно и икономически дюлгерски селища от два планински масива: от Източните Родопи – между Дъбраш, Чеч и поречието на река Места, и в малка степен от южните части на Пирин, по-точно югозападните му склонове, покрай долината на река Места. Според историческите данни архитектурата в Абланица се е развивала благодарение на село Ковачевица, което било най-голямо в творческо отношение и от него ежегодно излизали от 350 до 450 строители.[8]

Археологически проучвания[редактиране | edit source]

Църква.

Землището на Абланица е богато на археологически паметници. В местността „Тумбата“ югозападно край селото са открити следи от селище, съществувало през късния период на бронзовата епоха (14-12 в. пр. н. е.). През следващите векове то се измества на около 5 км югозападно от селото в местността „Ставрак“. От 4 в. пр. н. е. в местността „Дрежно“ (около 6 км западно от Абланица)се развива голямо селище, съществувало и през средновековието. Край него са намерени гробове от късния период на желязната епоха, от античната и средновековната епоха с разнообразен гробен инвентар. Северно от „Дрежно“ е намерена колективна находка от бронзови монети от времето на македонския цар Филип(220-179 г. пр. н. е.). На около 4 км северно от селото, в местността „Шапрана“, има следи от антично селище (5-1 в. пр. н. е.); близо до него има надгробни могили. Останки от антично селище, с крепостна стена, са открити в местността „Миленаво“(около 7 км западно от Абланица). В местността „Мируле“(около 2 км южно от селото) некропол от античността и средновековието; близо до него има останки от селище. Гробове с много стари каменни плочи с ислямски надписи са намерени в двора на днешната джамия, където се и съхраняват. На около 7 км западно от селото в местността „Църквата“, са запазени руините на средновековна църква; югозападно от нея (около 1 км) има гробове, оградени с каменни плочи. Името на Абланица за пръв път се среща в откъс от Тимарския хас от 1482 г., където се споменава за няколко села, причислени към Нервокопска кааза, сред тях е и името на селото Абланиче, а в други османски документи се среща и като Апланче. Според регистри от 1611 - 1617 г. и 1623 - 1625 г. българските християнски домакинства намаляват от 76 на 31, а от документ от 1671 може да се предположи, че жителите на Абланица приемат исляма за своя религия. В края на 19 век селото има 1030 жители българи мюсюлмани (помаци). Поминък на населението са земеделието (тютюн, ръж, ечемик, овес) и животновъдство. През февруари 1912 г. селото е нападнато при опит за покръстване от три последователно нахлули чети на Муньо войвода, М. Марваков от град Гоце Делчев и Тикваров от град Батак. Десетки са избитите жители на селото след тези акции. Най-масовото клане е извършено от четниците на М. Марваков в местността „Раво ливаде“, където си избити повече от 30 души — мирни жители и в дере близо до село Гърмен, където намерили смъртта си още над 50 души, като дерето е наречено „Абланишко“ в памет на загиналите жители на селото. След разправата, селото е опожарено и разграбено от четниците. През пролетта на същата година, с цел да се избегне друга разправа с населението — оцелелите старейшини и първенци решават масова емиграция в съседна Гърция, село Расча, където прекарват една година в изгнание. След войната, в Абланица се заселват семейства от селата Бачево, Гърмен, Варвара и Кьоново (намиращо се в Бургаска област). След Първата световна война (1914 - 1918 г.) се заселват български бежански семейства от селата Каракьой (Катафито), Белотинци (Левкогия) и Възем (Ексохи) Драмско. През 1919 г. е образувана земеделска дружба. През 1942 г. в Абланица е учредена кредитна кооперация „Слатина“.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Интересно е да се посети вече станал традиционен за жителите на селото конкурс „Мис Пролет“, който се провежда в края на месец март. В него момичета от гимназията демонстрират въображение и финес, красота и оригиналност, с цел да се харесат на представителното жури и да доставят естетическа наслада на многобройната публика. Всяка година на 29 декември се чества празника Кортулуш байрям — връщане на имената на населението след Възродителния процес.

Неофициални уеб-сайтове[редактиране | edit source]

http://ablanica.eu

Личности[редактиране | edit source]

Хотел "Ханчето"

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 9.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  4. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  5. Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111-124. ISBN 954-9308-51-0
  6. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  8. Тулешков, Николай 2006. "Архитектурното изкуство на старите българи" том 2. стр. 332
  9. 39 народно събрание - АЛИОСМАН ИБРАИМ ИМАМОВ. // Народно събрание на Република България. Посетен на 29 ноември 2008.
  10. Христова, Елина. ЦИК утвърди имената на 10-мата пирински депутати в 41-то НС. // Darik News. 8 юли 2009.
  11. Мандати от избори за народни представители 12.05.2013 г. за МИР Благоевград. // ЦИК, 2013-05-15. Посетен на 2013-05-15.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.