Аблатив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аблати е името на редица падежи, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името "аблатив" произлиза от латинското ablatus, миналото (неправилно) причастие на auferre "отнасям".

В латински[редактиране | edit source]

Аблативът може да се окачестви като "централен" падеж в латинския. Изразява различни обстоятелствени отношения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив. Особено често използван е в латинския т. нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и минало страдателно причастие, съгласувано с името по род, число и падеж.

Примери за обсотятелствен падеж
Ablativus absolutus Ablativus absolutus без причастие
Duobus certanibus tertius gaudet. Me invito.; Hannibale vivo.
(Докато) двама се карат, трети печели. Против волята ми.; Докато Ханибал бе жив.

В дателен падеж стои непряко допълнение. То изразява лице или предмет,които са засегнати косвено от действието. В първо склонение окончанията са:

         dat.sg - AE пример: amicAE     dat.pl - IS пример: amicIS 

Второ склонение окончанията са:

         dat.sg.-O пример: amicO        dat.pl-  IS пример: amicIS