Абнаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вигвам на племето абнаки

Абнаките (известни още като абенаки и уабанаки) са индианско племе, принадлежащо към алгонкинските народи в североизточната част на Северна Америка.

Абнаките населявали територии, които включвали части от провинцията Квебек в Канада, както и части от щатите Върмонт, Ню Хампшър и Мейн в САЩ. Езикът на абнаките е близък до този на съседните индиански племена микмаки, малисити, пасамакоди и други племена в Нова Англия. Въпреки това, племената от лигата на петте нации в днешния щат Ню Йорк имат коренни езикови различия с алгонкинските племена на североизток.

Разселване[редактиране | edit source]

Абнаките населявали земите между северната част на Нова Англия и южната част на канадските крайморски провинции. Те наричали родината си Ндакина, което означава „нашата земя“. Източните абнаки в по-голямата си част живеели в Мейн, на изток от Белите планини в Ню Хампшър. Западните пък населявали земите на запад от планините във Върмънт и Ню Хампшър до източните брегове на езерото Шамплейн. Южните граници на Ндакина били близо до днешната северна граница на Масачузетс с изключение на държавата на пенакоките по поречието на река Меримак в южната част на Ню Хампшър. Абнаките в крайморските провинции, наричани още крайморски абнаки, обитавали долините на реките Сен Круа и Сейнт Джон близо до границата между Мейн и Ню Брънзуик. Заселването в Нова Англия и войната принуждава много от абнаките да отстъпят на север в Квебек, където се образували две големи общности в Сен Франсоа и Беканкур, близо до Троа-Ривер. Тези общности съществуват и днес.

Има също така три резервата в Северен Мейн (на племената пенобскоти, пасамакоди и малисити) и седем малиситски резервата в Ню Брънзуик и Квебек. Има и други групи абнаки, които не живеят в резервати и обитават земите в Северен Ню Хампшър и Върмънт.

Население[редактиране | edit source]

Преди колонизацията абнаките (с изключение на пенакоките и микмаките, които въпреки че по-късно се обединили в конфедерацията на абнаките, били отделни племена) са били около 40 000. От тях около източните били 20 000, западните — 10 000, а крайморските — 10 000. Поради ранните контакти с европейски рибари поне две големи епидемии избухват сред абнаките през 16 век: неизвестна болест някъде между 1564 и 1570 и тиф през 1586. Най-голямите поражения обаче дошли едно десетилетие преди английската колонизация на Масачузетс през 1620, когато три отделни епидемии помитат Нова Англия и Канадските крайморски територии. Мейн е засегнат сериозно през 1617 (75% от населението измира), и населението на източните абнаки спада до около 5000. Западните абнаки са били по-изолирани и жертвите били по-малко, като вероятно половината от населението умира. Появили се нови болести, които взимали нови жертви:

Числеността на абнаките продължава да намалява, но след 1676 те приемат хиляди избягали от Южна Нова Англия, където се разразило въстанието на Метаком. В резултат на това наследниците на почти всяко южно новоанглийско алгонкинско племе (пенакоки, нарагансети, покумтуки, нипмуки) все още могат да бъдат открити сред абнаките и най-вече сред сококите (западните абнаки). След още един век войни и болести, абнаките, които останали след американската революция, били по-малко от 1 000. Днес абнаките, живеещи от двете страни на границата, наброяват около 12 000. В САЩ абнаките не са и никога не са били федерално признати като отделно племе. Три от племената на бившата конфедерация обаче имат този статут в щата Мейнпенобскотите, пасамакодите и малиситите по река Хултън.

Има резерват на пенобскотите на Индианския остров в Олд Таун, Мейн, като членовете на племето наброяват близо 2 000. Пасамакодите са около 2 500 и живеят в три резервата в Мейн — в Плезант Пойнт, в Питър Дана Пойнт и в Индианския град. Хултънските малисити са около 600 души. Има седем други малиситски родове в Канада (470 в Квебек и 2000 в Ню Брунсуик), като по този начин общият брой на малиситите е 3000. В споменатите вече Беканкур (Волинак) и Сен Франсоа (Одинак) живеят съответно 400 и 1500 абнаки. Останалите абнаки живеят заедно с разнородното население в Квебек , Ню Брънзуик и Северна Нова Англия. Днес има около 2500 „върмонтски абнаки“ във Върмонт и Ню Хампшър, като повечето живеят в северозападната част на Върмънт, близо до езерото Шамплейн. През 1976 в Суонтън, Върмънт е създаден племенен съвет на организираната абнакска група на сококи-Сен Франсоа. Федералните власти първоначално признали абнаките през тази година, но по-късно анулирали признаването. През 1982 те отново подали документи за федерално признаване, което все още не е получено.

Имена[редактиране | edit source]

Абнаките наричали себе си „алнанбал“, което означава „хора“. Името „абнаки“ (има варианти и като „абенаки“, „бенаки“, „уабанаки“, „вабанаки“, „убенаки“, „уипанапи“ и „випанапи“) идва от монтанската (алгонкинската дума за „хората на зората“ или „хората, дошли от изток“. Французите често наричали източните абнаки „вълци“ („Loup“) или „вълча нация“ („Nation Luporem“), като наричали „абнаки“ алгонкинските племена на юг от Сейнт Лорънс, например махиканите. Французите обаче наричали западните абнаки „сококи“. Англичаните първоначално наричали и абнаките, и микмаките „таратини“. По-късно те наричали само микмаките „таратини“, а абнаки — само племената в Северен Мейн. Сококите (западните абнаки) били известни в Нова Англия като индианците от Сен Франсоа.

Другите имена на абнаките били: анагонги, обуненго, онагунга, оногонги, опананго, овенагунги, овенунга и скасеваниломи (ирокези), акванаки (хурони), башаба, ганонгагехронони (мохавки), моасони, мавешеноки, наранкамигдоки и натсагани (конавага).

Език[редактиране | edit source]

Абнаките говорят алгонкински, но се различават от езика на микмаките на север и новоанглийските алгонкински племена на юг. В езика на абнаките има два диалекта — източен и западен, като езикът на западните абнаки е по-близък до този на пенакоките.

Малцина днес говорят на езика на племето абнаки, като всички те живеят в Канада. Въпреки че някои от членовете на племето живеят в малки общности в Квебек и Върмонт, повечето абнаки са се смесили с останалото население.

Племенни подразделения[редактиране | edit source]

Племена от конфедерацията на абнаките[редактиране | edit source]

Племената от конфедерацията на абнаките са амасеконти, андроскогини, кенебеки, малисити, уарастегуйаки, пасамакоди, патсуикети, пенобскоти, пигуакети, рокамеки, сокони и вевеноки. Микмаките и пенакоките са отделни племена, въпреки че влизат в конфедерацията.

Седем канадски нации[редактиране | edit source]

Седемте канадски нации представляват седем общности, основани по река Сейнт Лорънс през 1750: конавага и Сейнт Регис (мохавки), освигачи (онондага и онейда), Езерото на двете планини (ирокези и ниписинги), лорети (хурони), Сен Франсоа (сококи, пенакоки и новоанглийски алгонкински племена) и Беканкур (източни абнаки).

Източни абнаки[редактиране | edit source]

Източните абнаки включват:

Други имена, свързвани с източните абнаки, са арсикантегу и квапаг.

Западни абнаки[редактиране | edit source]

Първоначално включвали абнакски племена във Върмонт и Ню Хампшър на запад от Белите планини. Думата „сококи“ означава „отцепници“. Други варианти на същото име са: асоквекики, ондеаки, сакукиа, онегагеси, сокони, сокваки и зукагеси. Според някои източници, част от западните пенакоки са сококи: амоскеаг, наамкек, нашавай, сухеян и винипесоуки. Често сококите са бъркани със сако — група източни абнаки, живеещи близо до река Сако (смесено население от пигвакети, кенебеки и андроскогини).

Ковасуките (кахас, кус, кусук, кос) живеели в Ковас — „борово място“, което се намира на река Кънектикът в Северен Върмонт.

Хусаките живеели заедно с махиканите.

Мисискоите обитавали източния бряг на езерото Шамплейн. Името им означава „там, където е барутът“.

Шатикоките живеели заедно с махиканите и новоанглийските алгонкинци на река Хъдсън северно от Олбани, Ню Йорк.

Скокегите имали разнородно население.

Сен Франсоа (Оданак) обитавали земите на югозапад от Троа-Ривер в Квебек. Имали собствени селища по поречието на р. Сен Франсоа.

Крайморски абнаки[редактиране | edit source]

Племената малисити и пасамакоди са наричани абнаки по исторически причини, като те са по-близки по език и култура до микмаките. Французите наричали малиситите и пасамакодите с името „ечемин“.

Името на малиситите (арунстуки, индианците от Сейнт Джон) идва от микмакската дума „малисит“, която означава „неправилно говорещи“. Малиситите наричат себе си „уластенаки“, което означава „добър речен народ“. Обитавали земите около река Сейнт Джон в Североизточен Мейн и Западен Ню Брънзуик. Живеели в селищата Девън, Кингсклиър, Мадаваска, Мерис, Медоктек, Оромокто, Окпак, Сейнт Ана, Сейнт Бейсил, Тобик, Вигер, Удсток и Брадърс.

Пасамокидите (мачиаси, опананго, песмоканти, коди, скотуки, сен кроа, ункечоги), чието име означава „място, където се лови морска треска“. Селищата им били разположени на залива Пасамокиди, на р. Сен Кроа и около езеро Скудик. Имената на селищата им са: Гунаскамекук, Имнаркуан, Мачиас, Себаик и Сипаик. Други живеят на островите Луис и Кале в Мейн.

История и култура[редактиране | edit source]

Повечето източни племена, включително абнаките, не са признати федерално като племе от САЩ. Това се дължи на рязкото намаляване или асимилацията на племенното население доста преди американското правителство да започне да признава суверенитета на местните племена.

Абнаките са били управлявани от вождове, наречени сагамори, които обикновено изпълнявали тази функция до края на живота си. Те обаче можели да бъдат „свалени“ от власт, която всъщност била доста ограничена. Въпреки това европейските колонизатори се отнасяли към тях като към монарси, което станало причина за проблеми в комуникацията.