Абордаж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Капитан Брок извършва абордаж на USS Chesapeake

Аборда́ж (на френски: abordage) е един от способите за водене на морски бой[1] по времето, когато корабите са с ветрила или гребла. Целта на абордажа е да залови или унищожи вражеския кораб в ръкопашен бой.[2] По-големите кораби имат на борда си специално обучени и екипирани моряци или морски пехотинци за целта.

Corvus-мостове (абордажен клюн) на буга на римските кораби

Днес такива акции обикновено се провеждат през нощта. Те може да включват използването на малки подводници, надуваеми лодки или леководолази. Когато стелт не е използван за тези атаки, хеликоптери могат да се използват за спускане на войски на палубата на кораба.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път в историята абордаж се споменава по време на Пуническите войни. Тази тактика е приложена от римляните срещу сръчните моряци – картагенците.[3] В пиратството се използва за залавяне на кораб и ограбване на товара и ценностите му. Пиратският кораб се доближава до другия, така че палубите са една до друга и след това използва куки, стълби, мостове, въжета и други приспособления, с които да прехвърли екипажа си на другия кораб, който предстои да бъде ограбен. В близък бой с използване на огнестрелно и хладно оръжие – брадви и мачете, корабът бива превзет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бакалов, Георги. Речник на чуждите думи. Трето издание. София, Хемус, 1948. с. 6.
  2. Абордаж в РБЕ
  3. Попов, Владимир. Римската флота // Списание „Българска наука“ брой 39. юли и август 2011 г. с. 92. Посетен на 25.11.2021.