Абрам Петрович Ханибал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Абрам Петрович Ханибал, портрет
Неговият подпис

Абрам Петрович Ханибал (на руски: Абрам (Ибрагим) Петрович Ганнибал, («Арап Петра Великого»), на латински: Abraham Petrowitsch Hannibal, * 1696 в Логон Шеван в Еритрея или Логоне-Бирни, Камерун, † 25 май 1781 в Суйда при Санкт Петербург, Руска империя) е принц на Еритрея и руски генерал-майор, кръщелник на цар Петър Велики и прадядо (по майка) на поета Александър Пушкин.

Син е на африкански княз в "Логон". Той е руски генерал-майор и губернатор на Ревал, 1759 г. главнокомандващ (general-en-chef) за морските пристанища и строежи на канали.

На осем години той и брат му попадат в робство в Константинопол, откъдето през 1705 г. e купен от посланикът Сава Лукич Владиславич-Рагузински в Константинопол и кръстен на девет години на 13 юли 1705 г. във Вилнюс с кръстници Петър Велики и графиня Кристина Еберхардина, кралица на Полша, като Петър Петрович Петров (Пётр Петрович Петров). Той придружава царя при неговите походи. На 22 години го изпращат в Париж, за да учи. Той влиза във френската войска и през 1720 г. става лейтенант по време на похода в Испания, ранен е в главата и се връща в Париж, където учи в инженерното училище и го напуска като капитан. След това той се връща в Русия и постъпва на служба на царя. Той става лейтенант на артилерията, командвана от Петър. След смъртта на цар Петър, заради дворцови интриги, той е изпратен през 1727 г. в изгнание в Сибир и се връща след три години на руския двор. По време на управлението на цариците Елисавета I и Екатерина II той става голям собственик на земя. Ханибал умира в имението си в Суйда при Санкт Петербург. Той служил на осем царе или царици и на два османски султани (Мустафа II и Ахмед III).

Абрахам Петрович Ханибал е женен два пъти. В първи брак той е женен от 1731 г. за гъркинята Евдоксия Диопер, с която е разведен (1753), заради нейна изневяра, има една дъщеря. С втората си съпруга от 1736 г., немско-шведската благородничка Христина Регина фон Шеберг (1705–1781), той има десет деца.

Източници[редактиране | edit source]

  • Robin Edmonds: Pushkin: The Man and His Age. Macmillan, London 1994. ISBN 0333592093
  • Paul Debreczeny: Alexander Pushkin: Complete Prose Fiction. Stanford University Press 1983. ISBN 0804711429
  • Dieudonné Gnammankou: Abraham Hanibal. L'Aieul noir de Pouchkine. Présence Africaine, Paris 1996. ISBN 2708706098
  • Hugh Barnes: Gannibal: the Moor of Petersburg. Profile Books, London 2005. ISBN 1861973659 (Der Mohr des Zaren – Eine Spurensuche. Knaus, München 2007. ISBN 9783813502060)
  • Hugh Barnes: The Stolen Prince: Gannibal, Adopted Son of Peter the Great, Great-Grandfather of Alexander Pushkin, and Europe's First Black Intellectual. Ecco, New York 2006. ISBN 0066212650
  • Frances Somers Cocks: Abraham Hannibal and the Raiders of the Sands. Goldhawk Press, London 2003. ISBN 0954403401
  • Frances Somers Cocks: Abraham Hannibal and the Battle of the Throne. Goldhawk Press, London 2003. ISBN 9780954403416
  • Solomon Ghebre-Ghiorghis: The Eritrean Ancestry of Alexander Pushkin. University of Asmara Press, 2003.
  • Пушкин, „Арап Петра Великого“, новела

Филм[редактиране | edit source]

  • Сказ про то, как царь Пётр арапа женил, СССР 1976 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]