Аванти!

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аванти!
Avanti!
Режисьор Били Уайлдър
Сценарий Били Уайлдър
И.А.Л. Даймънд
Самюъл А. Тейлър
В ролите Джак Лемън
Джулиет Милс
Клайв Ревил
Едуард Андрюс
Разпространител United Artists
Жанр Комедия
Романтика
Премиера 17 декември 1972
Времетраене 140 мин.[1]
Страна Италия, САЩ
Език английски
Цветност цветен
Външни препратки
Страница в IMDb
Страница в Allmovie

Аванти! (на английски: Avanti!) е американско-италиански игрален филм - романтична комедия, режисиран от Били Уайлдър. Актьорският състав включва Джулиет Милс и Джак Лемън, който получава Златен глобус за най-добро изпълнение през 1973.[2]

Успешен бизнесмен отива в Италия, за да организира връщането на тялото на баща му - богат магнат - в родната Америка. Там той открива, че покойника от доста време има любовница, в чиято дъщеря бизнесмена се влюбва.[3]

Сюжет[редактиране | edit source]

Бизнесменът от Балтимор Уендъл Армбръстър заминава в Италия, курортното градче Иския, да разпознае тялото на загиналия в автомобилна катастрофа негов баща. През последните десет години възрастният мъж е прекарвал лятната си почивка, състояща се от един месец, в провинциалното италианско градче.

По пътя Уендъл неочаквано се натъква на красива, но странна, лондончанка, която знае доста неща за него. Пристигайки в курорта бизнесмена научава името й - Памела Пигот, както и че тя е дъщеря на дългогодишната любовница на покойния му баща, загинала заедно с него в катастрофата. Уендъл не знае нищо за тази афера и докато урежда всичко за пренасянето на тялото в Америка, той се опитва да прикрие пикантната история около нещастния случай. Службите занимаващи се с документацията по прехвърлянето на ковчега непрекъснато създават проблеми със своята бюрокрация. Още повече, че в трите дни, с които Уендъл разполага, за да управи цялата процедура, един ден – недела – в Италия не работи нищо.

На американския бизнесмен не му остава друго освен да прекарва повече време с Памела, която не се притеснява от любовната афера на майка си. Дори възнамерява да прекара една приятна ваканция. Така двамата решават да почетат паметта на родителите си, като правят това, което покойниците най-много са обичали. Увлечени в странната ваканция Уендъл и лондонското момиче се влюбват.

Критика към филма[редактиране | edit source]

В полската кино енциклопедия „Video ’90“ (излязла на българския пазар под заглавието „Енциклопедия за Кино, Видео и Телевизионни филми“) филмът е оценен с две звезди, което го класифицира като „добър филм, няма да съжалявате ако го гледате“. Критиките са главно към провлаченото действие, безкрайно скучните диалози и операторската работа. Филмът е препоръчан на зрители със специфично чувство за хумор.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  • Slawomir Polak, Roman Poznanski, Andrei Skarus, Tadeusz Szudrawski (1989) Video ’90 – Comfort – Oficyna Widawnicza, Warczawa

Бележки[редактиране | edit source]

  1. В сайтовете cinefish.bg и imdb.comе e посочен 140 минути. В енциклопедията Video ’90 е отчетен 144 мин.
  2. Списък с награди и номинации в официалния сайт на наградите Златен глобус
  3. Текстът е обединена от рецензиите във Video ’90 и сайта cinefish.bg, както и анотацията в imdb.comе
  4. Polak, Poznanski и Skarus

Външни препратки[редактиране | edit source]