Аварийна комуникация

Аварийната комуникация (на английски: Emergency traffic) е обмен на електронни съобщения, най-често гласови данни чрез радиовръзка, за излъчване и приемане на сигнали за бедствие.

Използването на технически средства и честоти, предназначени за аварийна комуникация, е допустимо само когато животът на хората се намира под непосредствена и неизбежна опасност и те се нуждаят от незабавна помощ или предупреждение. Използването на технически средства и честоти за аварийна комуникация при всички други обстоятелства е грубо нарушение на международните закони, както и на повечето местни такива.

Радиочестоти за аварийна комуникация

Радиочестоти за аварийна комуникация

служба		честоти
гражданска		9-и канал (на 27,065 MHz)
морска		2182 KHz	156,800 MHz
авиационна	гражданска	121,500 MHz
	военна	243,000 MHz
любителска	VHF (само в България)	R1	145,025/145,625 MHz
		R2	145,050/145,650 MHz
	HF (международни)	3,760 MHz 7,060 MHz 14,300 MHz 18,160 MHz 21,360 MHz

Процедура за аварийна комуникация

Започване на нова радиовръзка

1. Сигнал за бедствие – радиостанцията се настройва на необходимата аварийна честота и се повтаря три пъти думата MAYDAY: „Мейдей, мейдей, мейдей!“
2. Идентификация – обявява се повиквателния знак, името на кораба, ИКАО-кода на самолета или името на лицето и се потвърждвава искането за помощ: „Тук е... (позивна или име). Моля за незабавна помощ! (на английски: This is... asking for help!)“
3. Аварийна ситуация – съобщава се характера на аварийната ситуация, например: „Пожар на борда“! или „Пострадахме от свлачище“!
4. Местоположение – съобщават се точните географски координати. Когато те са неизвестни, се обявява последното точно известно местоположение и приблизителното отстояние от него:
   1. Намирам се в точка с координати... (северна ширина)... (източна дължина) – на английски: My location is... North... East.;
   2. Намирам се на... (километра)... (посоката – източно, западно, северно, южно) от... (последното точно известно местоположение).
5. Брой и състояние на пострадалите – съобщава се броят на хората и дали могат да се придвижват самостоятелно: „На борда има... души, няма ранени и трудноподвижни лица“. или „С мен има още... души,... от тях не могат да се придвижват самостоятелно“.

Намеса в съществуваща радиовръзка

Когато животът на хората се намира в непосредствена и неизбежна опасност, е допустима намеса в радиоразговори на други кореспонденти, за искане на помощ, на всякакви честоти. Изчаква се пауза в разговора, когато единият кореспондент е завършил репликата си, а другият още не е отговорил, и се съобщава:

1. Искане за прекъсване на връзката – повтаря се три пъти думата BREAK: „Брек, брек, брек!“
2. Идентификация и причина за прекъсване на връзката – обявяват се повиквателния знак и искането за аварийна комуникация: „Тук е... (позивна или име), авариен трафик! (на английски: This is... declaring emergency!)“
3. Аварийна ситуация, местоположение, брой и състояние на пострадалите – както в предишния раздел.

Обявяването на „авариен трафик“ (на английски: declaring emergency) е равнозначно на искане за помощ със сигнала MAYDAY.