Аварска марка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аварската марка и Карантания по времето на Карл Велики

Аварската марка или Авария (на немски: Awarenmark, Avaria) е създадена от франкския крал Карл Велики след похода му през 791–796 г. на територията на днешните Долна Австрия, Бургенланд и Северозападна Унгария, за да пази границите на империята против аварите, които владеели Панония и Източнa Средна Европа. Другите наименования на тази територия били „plaga orientalis“, „Остланд“ или „Панонска марка“ („Pannonische Mark“).

Аварите нахлуват от около 560 г. от Централна Азия в Европа и най-късно от средата на 8 век заплашвали все повече интересите на франките в стратегически важни региони на Средна Европа.

Карл Велики създава през 791-803 г. тази гранична Марка като Маркграфство, чиито управители (графове) имали особени военни права и затова можели да искат данъци (Marchfutter).

В походите му 791–796 и 803 г. Карл Велики в съюз с българския хан Крум побеждава аварите и увеличава територията на Аварската марка до Панония.

Карл Велики поставя тъста си Геролд I († 795, Геролдони), след свалянето на Тасило III през 788 г. префект в Бавария, за маркграф на Марка Авария.

През ранния 9 век Карловата Авария (марката на Дунав от река Енс до Балатон) е обеденена през 976 г. с Марка Каринтия (Карантания) (обхващала територии също и в днешна Словения) в общо Маркграфство Австрия (или Източна марка, Marchia orientalis, Остланде, Остмарк) от Херцогство Бавария, с Остланд-префект в Лорх (в района на днешен Линц).

Те образували страна на територията на днешна Долна Австрия, която през средата на Средновековието става Херцогство Австрия през 1156 г.

Литература[редактиране | edit source]

  • Manfred Scheuch: Historischer Atlas Österreich. Verlag Christian Brandstätter, Wien 1994. Lizenzausgabe: Österreich – Provinz, Weltreich, Republik. Ein historischer Atlas. Verlag Das Beste, Wien, ISBN 3-87070-588-4. Besiedlung durch die Slawen ca. 550–906. S. 20 f; Awarenherrschaft und Magyareneinfall 582–955 S. 22 f.

Източници[редактиране | edit source]

  • Rolf Bauer, Harald Knoll, Österreich. Ein Jahrtausend Geschichte im Herzen Europas Autoren. Heyne, München 1994 ISBN 3-453-08387-3, S. 23.