Аварски хаганат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аварски хаганат
Независима държава
 
 
 
 
 
567 — 804  
 
 

Местоположение на Аварски хаганат

Балканите и Аварския хаганат около 680 г.
Континент Европа
Столица в района на Тимишоара
Официални езици тюрко-аварски, паноно-романски, славянски
Религия Тенгризъм
Форма на упр. Абсолютна монархия
Епоха Ранно Средновековие
 - Обсада на Сирмиум
562 г.
 - Балкански походи на Маврикий
582-602 г.
 - Обсада на Константинопол
626 г.
Днес част от
редактиране

Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от 562 до 803 година.

Хаганатът е основан през 562 година от владетеля Баян. През 578 година, в съюз с Източната Римска империя, аварите разгромяват живеещите в Дакия славяни. През 586 година аварите воюват с Империята и техни войски, в които участват славяни и прабългари, обсаждат град Солун. През 598 година е превзет Сингидунум, а през 626 година аварите обсаждат Константинопол. През 631-632 година възниква конфликт между аварите и живеещите под тяхна власт прабългари кутригури, в резултат на което значителна група куртигури (9000 души, според източниците) се изселва от Панония.[1]

От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от Франкското кралство на Карл Велики и през 803 година е окончателно разгромен. През следващите две години българският владетел Крум установява контрол над източните владения на аварите, достигайки на запад до река Дунав, която става българо-франкска граница в Панония.[1]

Според легендата, хан Крум издава законите си след споделеното от покорените авари за беззаконието, предизвикало упадъка и изчезването на тяхната държава. Крум, за да приобщи завладените авари и като първа крачка към изграждането на единна българска народност, наред със споменатите общи закони, заменящи традиционното племенно прабългарско и славянско правосъдие. Cъщо така формално обявява за задължителна аварската носия като общо облекло за българи, славяни, траки и други в държавата.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 11.