Августа София
| Августа София | |
| византийска императрица | |
| Управление | |
|---|---|
| Период | 921 – 931 г. |
| Семейство | |
| Баща | Никита |
| Съпруг | Христофор Лакапин |
| Деца | Ирина Лакапина |
София е византийска императрица – августа, от 921 до 931.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
София е дъщеря на богатия патрикий Никита – славянин от Пелопонес.[1]
София е омъжена за Христофор Лакапин, още преди бащата на последния да се възкачи на византийския престол през декември 920 г. По-късно Христофор е обявен за кесар, а на 19 май 921 г. е коронован и за съимператор на баща си.[2][3][4] Оттогава нататък Христофор и София получават водеща роля в дворцовата йерархия, като по старшинство и почести в йерархията София изпреварва дори етърва си Елена Лакапина, съпругата на Константин VII Багренородни. След смъртта на августа Теодора, майката на Христофор, която умира през февруари 922 г., София получава титлата августа, която споделя с Елена Лакапина.[5] Роман Лакапин обаче избира София за ролята на първа дама в императорския дворец.[6]
Около 928 г. бащата на патрикия Никита неуспешно се опитва да убеди Христофор да участва в заговор за детронирането на баща му, поради което патрикий Никита е изгонен от столицата. Вероятен мотив за организиранирането на заговора е лошото здраве на Христофор, породило опасения у тъста му Никита и съпругата му София, че ще загубят влиянието си в двора след смъртта му.[3][7] Малко след като Христофор умира през 931 г., София се оттегля в манастир, където завършва живота си като монахиня.[8][9]
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От брака между Христофор и София се ражда дъщеря и двама синове:
- Ирина Лакапина, омъжена през 927 за Петър I, цар на България
- Роман
- Михаил
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Runciman 1029, с. 64.
- ↑ Grierson & Bellinger 1973, с. 528
- ↑ а б Kazhdan 1991, с. 442.
- ↑ Runciman 1029, с. 65 – 66.
- ↑ Runciman 1029, с. 67.
- ↑ Davids 2002, с. 73.
- ↑ Runciman 1029, с. 71 – 72.
- ↑ Runciman 1029, с. 78.
- ↑ Grierson & Bellinger 1973, с. 526
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Davids, Adelbert. The Empress Theophano: Byzantium and the West at the Turn of the First Millennium. Cambridge University Press., 2002.
- Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection, vol. 3: Leo III to Nicephorus III, 717 – 1081. Dumbarton Oaks, 1973. ISBN 978-0-88402-045-5.
- Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6.
- Runciman, Steven. The Emperor Romanus Lecapenus and His Reign: A Study of Tenth-Century Byzantium. Cambridge University Press, 1988, [1929]. ISBN 978-0-521-35722-7.
- Sophia (#27152) // Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Walter de Gruyter, 2013. Посетен на 16 октомври 2019. (на немски)