Август Чешковски
|
||||||||
Август Чешковски (на полски: August Cieszkowski, Аугуст Чешковски; на български се среща и като Тйежковски и Чиесковски) е полски философ, мистик, икономист и публицист.
С ранната си философия повлиява на младия Карл Маркс. Един от основоположниците на философия на действието и идеолог на полския месианизма. Известен като "Полският Хегел".
[редактиране] Биография
Граф Август Чешковски е роден на 12 септември 1814 г. в Сухей, близо до Варшава. Учи в Ягелонския университет в Краков, а след това от 1832 г. следва философия в Берлинския университет, където слуша лекции при ученика на Хегел Карл Лудвиг Мишле. През 1838 г. защитава докторат в Хайделбергския университет. Пътува из Европа и от 1840 г. живее в Познан. Участва в националноосвободителните движения на Полша и е съосновател и президент на Познанското общество на приятелите на науката. Умира на 12 март 1894 г.
[редактиране] Философия
Силно повлиян от философията на Хегел, Чешковски пише през 1838 г. в Берлин основното си философско произведение "Пролегомени към историософията" ("Prolegomena zur historiosophie"). В него той обявява философията на Хегел за връх на философията, но въпреки това насочва критиката си към неговата философия на историята, като констатира нейната затвореност към бъдещето и развива идеята за това философията да се разгърне от една теоретична система в практика. Хегеловата философия трябва да стане една философия на действието, която да е насочена към бъдещето. Чешковски въвежда и понятието "от себе си", като трета степен на Хегеловото деление на Духа "в себе си" и "за себе си". С тези си идеи Чешковски повлиява силно на младохегелианците и най-вече на Карл Маркс.
В по-късното си съчинение "Отче наш" ("Ojcze Nasz", в четири тома) Чешковски излага идеи сходни с процъфтяващия тогава полски месианизъм за мисията на славянството като обединяващ фактор на народите в Европа. За него славянството ще донесе необходимата синтеза на битието и мисленето в културното единение на древността и християнството.
[редактиране] Основни произведения
- "Пролегомени към историософията", 1838 ("Prolegomena zur historiosophie")
- "За кредита и неговата циркулация" (1839)
- "За перовете и съвременната аристокрация" (1840)
- "Бог и палингенеза", 1842 ("Gott und palingenesie")
- "Отче наш", 1848 ("Ojcze Nasz")
