Аверкий Попстоянов
|
||||||||
Аверкий Попстоянов е български духовник, писател, автор на църковни песнопения и деец на българското просветно и национално Възраждане.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в Дупница в семейство на свещеник. Учи първо в родния си град, а после в Рилския манастир, Карловац, Сяр, Мелник и Букурещ на разноски на манастира. Учителства във Видин (1835-36), Казанлък (1836-38) и в Кюстендил като главен учител на класното училище (1850-58). Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и Царственик (Историята на Паисий). Въвежда в кюстендилското училище взаимоучителната метода. През време на учителстването в Кюстендил е и секретар на Авксентий Велешки. От 1858 до 1878 година е игумен на Осоговския манастир „Свети Йоаким Осоговски“. В 1872 година Аверкий поема председателството на революционния комитет, основан от Тодор Пеев. Помощници на игумен Аверкий са свещеник Филотей, учителят в Крива паланка Димитър Петров Любенов и Димитър Пчелински.[1]
Автор е на проучения и проповоди. Превежда съчинения от гръцки език. Автор на „Житие светаго Григория“ (1852), „Оглашение кратко за българските деца“ и „Пособие за просвещение“ (1852) и други. Игумен на Жаблянския манастир (1879-1881). Аверки Попстоянов е един от най-известните представители на Рилската църковна певческа школа от първата половина на XIX век, неговите произведения, записани с помощта на Хрисантовата невмена нотация се съхраняват в Рилския манастир. Включва се в националноосвободителната борба, като поддържа връзки с Васил Левски, Тодор Пеев и Христо Македонски. Аверкий Попстоянов умира в 1881 година в Жаблянския манастир.[2]
[редактиране] Библиография
- "Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина, именуемаго Ервана, собрано и составлено на словенобългарский язык от Аверкиа П. С. монаха Рилскаго". Београд, 1852
- "Оглашение кратко за българските деца" Београд, 1852.
- "Пособие за просвещение" (1852)
[редактиране] Източници
- Стефанов И. Аверкий Поп Стоянов като писател и обществен деец - В: сп.Училищен преглед. София, 1906. № 7. С. 729-743;
- Меджидов А. Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. София, 1940. С. 143-156;
- Динев П. Рилската църковно-певческа школа в началото на 19 век и нейните представители, В : Изв. Инст. музика. София, 1957. Кн. 4. С. 3-88;
- Куюмджиева Св. Музикалните ръкописи в библиотеката на Рилския манастир В : Славянска палеография и дипломатика. София, 1980. Т. 1. С. 266-272;
- Атанасов А. Авторските песнопения на рилските музикални дейци (по изворови данни от църковнославянсите ръкописни певчески сборници от XIX век от Националния музей «Рилски манастир») В : Бълг. музикознание. 1990. № 3. с. 88-113;
- Атанасов А. Преводните песнопения на рилските музикални дейци (по данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX век от националния музей «Рилски манастир») В : Бълг. музикознание. 1990. № 4. с. 97-104;
- Българска възрожденска интелигенция: Енциклопедия. София, 1988. с. 27 [библиогр.].
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, стр. 9.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 4.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 11.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |