Аврам Аврамов
| Аврам Аврамов | |
|---|---|
| 29 август 1859 - 1 декември 1927 | |
| Място на раждане | Калофер, днес България |
| Място на смърт | София, България |
| Служил на | |
| Години на служба | 1880 - 1913 |
| Звание | Полковник |
| Командвания | Командир на 5-ти резервен полк Командир на 8-ми пехотен приморски полк |
Аврам Николов Аврамов е български офицер (полковник), интендант на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война в периода от октомври 1912 до 1913, когато опълчението е изтеглено в София и разпуснато.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Аврам Николов Аврамов е роден на 29 август 1859 г. в Калофер. През 1880 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса, Русия, като на 8 октомври е произведен в чин подпоручик, почти по това време с Иван Сарафов, Георги Вазов, Димитър Гешов, Янко Драганов и др. Служил в: 19-ти пехотен Шуменски полк; като командир на 5-и резервен полк; 8-ми пехотен Приморски полк и др. За заслуги по време на Съединението е произведен в чин поручик на 9 септември 1885 г., а кап. Рачо Петров е назначен за началник-щаб на армията. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като доброволец, където за проявен героизъм е награден. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, а на 1 януари 1889 г. в чин майор. На 1 януари 1893 г. е произведен в чин подполковник по времето на подп. Никола Иванов. На 2 май 1902 г. е произведен в чин полковник по времето на полк. Стефан Ильев. През 1904 г. е уволнен от армията, преминал в запаса. През 1912 г. е доброволец в Балканската война, назначен за главен интендант на Македоно-Одринското опълчение. През 1921 г. е избран за благодетелен член на Калоферската дружба в София. От 1924 г. до смъртта в София през 1927 г. е пенсионер. Погребан на Централните софийски гробища с полагаемите му се почести.
[редактиране] Македоно-одринско опълчение (1912-1913)
Полковник Аврам Аврамов, назначен на 10 октомври 1912 г. за интендант на Македоно-одринското опълчение, с права и задължения на дивизионен интендант.[1] На 4 май 1913 г. след панихидата за падналите и последвалия тържествен молебен полк. Аврам Аврамов приема големия парад на опълчението в Гюмюрджина, в качеството си на заместник на началника на Македоно-Одринското опълчение генерал-майор Никола Генев.
[редактиране] Източници
- Сборник: Офицерският корпус в България, 1878-1944.
- Венедиков, Йордан. История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година. С., 1985.
- Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. Народна култура, София, 1993.
- Терекиев, Дончо. История на 29-и пехотен Ямболски полк.
- Дървингов, П. История на Македоно-Одринското опълчение, в две части. С., 1919.
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |