Авраамий Български
|
||||||||
.jpg)
Авраамий Български (Аврам от България; починал 1 април 1229) е мюсюлманин приел християнската вяра, по-късно признат за мъченик и светец от Руската православна църква.)
Живял е във Волжка България (днешен Татарстан, Русия) на 12-ти и началото на 13-ти век. По професия е бил търговец. По народност е волжки българин. Пътувал до руските градове на изток, където се покръстил. Това станало в град Владимир, живял известно време там.
По-късно се връща в столицата на Волжка България - Болгар и започва активно да проповядва Христовата вяра сред сънародниците си. Заради което е арестуван и убит от своите сънародници около 1229.
Мощите му се пазят в град Владимир до река Клязма. Той се почита на 6 март, а пренасянето на мощите му се чества на първи април.
Руската православна църква го канонизира като светец.[1]
Източници[редактиране]
Ссилки[редактиране]
- Монахиня Друмева Валентина, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, част І, изд. Славянобългарски манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, 2005 г.
