Аврен (Област Варна)
Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: съкращение, преформатиране, преразказ. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Аврен | |||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 796 (ГРАО, 2010-12-15)* | ||
| Землище | 58.364 km² | ||
| Надм. височина | 404 m | ||
| Пощ. код | 9135 | ||
| Тел. код | 05106 | ||
| МПС код | В (В) | ||
| ЕКАТТЕ | 00084 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Варна | ||
| Община - кмет |
Аврен Емануил Манолов (ГЕРБ) |
||
Аврен е село в Североизточна България. То е административен център на община Аврен, Област Варна и е на около 7 км от село Садово. Старото му име е Момино.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренското плато, на височина 360 метра на морското равнище. Климатът се характеризира като умереноконтинетален. Почвите са излужени черноземи.
[редактиране] История
При избухването на Балканската война, Георги Желев от Аврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Четвърта рота на Десета прилепска дружина и е награден с кръст „За храброст“ IV степен.[1]
[редактиране] Личности
- Тодор Ноев — земеделец, вероятно роден през 1880 година. Депутат от Петото Велико Народно събрание.
- Иван Арабаджиев, роден на 15 януари 1888 г. Участва в Първата и във Втората световна война. Кавалер е на пет ордена „За храброст“. Умира през 1968 г.
Йордан Тодоров Ноев. На 25 юни 1944 година изгасва в луковитската болница четиридесет и шест годишният Йордан Тодоров Ноев от село Аврен.
Участник в Първата световна война като офицер от 31 полк, в Септемврийското въстание 1923 година. През априлските събития на 1925 година е осъден на смърт, прекарва повече от дванадесет години в затвора. След затвора се оженва за смелата боркиня Рада Тодорова. По професия учител, владее пет езика. От 1937 година е сътрудник на Централния комитет, а по-късно и негов член. През 1942 година го затварят в лагера Еникьой, здравето му е попиляно. Преди да умре, го освобождават.
- професор Стоян Радев
- Павел Баев (учител)
- доцент Драган Вълков, началник на катедра геодезия ВАУ „Панайот Волов”, Шумен
[редактиране] Религии
Църквата в селото е построена през 1868 г. и е именувана на Св. Великомъченица Параскева-Петка.
[редактиране] Обществени институции
Народно читалище „Петко Рачев Славейков“.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В Аврен се намира базовата астрономическа обсерватория, прикрепена към НАОП „Николай Коперник“ - Варна. Там се провеждат редовни наблюдения от варненския астрономически клуб „Канопус“.
[редактиране] Други
| год. 1881-1888 - българи +2335 | год. 1888-1893 - българи +675 | год. 1893-1900 - българи +1351 | год. 1900-1905 - българи +1557 |
| год. 1881-1888 - турци -419 | год. 1888-1893 - турци -240 | год. 1893-1900 - турци -64 | год. 1900-1905 - турци -240 |
| год. 1881-1888 - роми -32 | год. 1888-1893 - роми -40 | год. 1893-1900 - роми -42 | год. 1900-1905 - роми -57 |
|---|---|---|---|
| год. 1881-1888 други - 9 | год. 1888-1893 други - -12,4 | год. 1893-1900 други - +31,5 | год. 1900-1905 други - -32,5 |
Според В.Маринов броят на българите е 15610 за 1926 г. От по-новите данни за Авренска община няма информация. Българското население, както в миналото, така и сега, е основният елемент на общината. По- време на Възраждането те са дали своя принос в построяването на църкви и училища.
[редактиране] Литература
- 1. МАРИНОВ, Васил “Авренското плато” 1938 г. София
- 2. СТЕФАНОВ, Ив. Акад., СУГАРЕВ, З. Проф., НАУМОВ, Н. Проф., ХРИСТОВ, Е., АТАНАСОВ,Ат., “ДЕМОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ”, Наука и изкуство, София 1974 г.
- 3. СТАТЕЛОВА, Елена проф., ГРЪНЧАРОВ, Ст., Том III “ИСТОРИЯ НА НОВА БЪЛГАРИЯ 1878 –1944”, изд.”Анибус” София 1999 г.
- 4. Приложение от сайта на Национален Статистически Институт
- 5. http://www.globalratings.bg/imagess/imgs/File/AVREN_07_korektsii(1).pdf
6. ТОНЕВ, ВЕЛКО БЕЛЕЖКИ ПО УЧЕБНО ДЕЛО В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО, 1967
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.317.