Аврен (Област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.

Аврен
Герб на Аврен
Аврен (България)
Red pog.png
Аврен
43° с. ш. 27° и. д. / 43.117° с. ш. 27.667° и. д. (G)
Общи данни
Население 796 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 58.364 km²
Надм. височина 404 m
Пощ. код 9135
Тел. код 05106
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 00084
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аврен
Емануил Манолов
(ГЕРБ)

Аврен е село в Североизточна България. То е административен център на община Аврен, Област Варна и е на около 7 км от село Садово. Старото му име е Момино.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренското плато, на височина 360 метра на морското равнище. Климатът се характеризира като умереноконтинетален. Почвите са излужени черноземи.

[редактиране] История

При избухването на Балканската война, Георги Желев от Аврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Четвърта рота на Десета прилепска дружина и е награден с кръст „За храброст“ IV степен.[1]

[редактиране] Личности

  • Тодор Ноев — земеделец, вероятно роден през 1880 година. Депутат от Петото Велико Народно събрание.
  • Иван Арабаджиев, роден на 15 януари 1888 г. Участва в Първата и във Втората световна война. Кавалер е на пет ордена „За храброст“. Умира през 1968 г.

Йордан Тодоров Ноев. На 25 юни 1944 година изгасва в луковитската болница четиридесет и шест годишният Йордан Тодоров Ноев от село Аврен.

Участник в Първата световна война като офицер от 31 полк, в Септемврийското въстание 1923 година. През априлските събития на 1925 година е осъден на смърт, прекарва повече от дванадесет години в затвора. След затвора се оженва за смелата боркиня Рада Тодорова. По професия учител, владее пет езика. От 1937 година е сътрудник на Централния комитет, а по-късно и негов член. През 1942 година го затварят в лагера Еникьой, здравето му е попиляно. Преди да умре, го освобождават.

  • професор Стоян Радев
  • Павел Баев (учител)
  • доцент Драган Вълков, началник на катедра геодезия ВАУ „Панайот Волов”, Шумен

[редактиране] Религии

Църквата в селото е построена през 1868 г. и е именувана на Св. Великомъченица Параскева-Петка.  

[редактиране] Обществени институции

Народно читалище „Петко Рачев Славейков“.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В Аврен се намира базовата астрономическа обсерватория, прикрепена към НАОП „Николай Коперник“ - Варна. Там се провеждат редовни наблюдения от варненския астрономически клуб „Канопус“.


[редактиране] Други

БРОЙ И ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
год. 1881-1888 - българи +2335 год. 1888-1893 - българи +675 год. 1893-1900 - българи +1351 год. 1900-1905 - българи +1557
год. 1881-1888 - турци -419 год. 1888-1893 - турци -240 год. 1893-1900 - турци -64 год. 1900-1905 - турци -240
год. 1881-1888 - роми -32 год. 1888-1893 - роми -40 год. 1893-1900 - роми -42 год. 1900-1905 - роми -57
год. 1881-1888 други - 9 год. 1888-1893 други - -12,4 год. 1893-1900 други - +31,5 год. 1900-1905 други - -32,5
В центъра на село Аврен

Според В.Маринов броят на българите е 15610 за 1926 г. От по-новите данни за Авренска община няма информация. Българското население, както в миналото, така и сега, е основният елемент на общината. По- време на Възраждането те са дали своя принос в построяването на църкви и училища.

[редактиране] Литература

1. МАРИНОВ, Васил “Авренското плато” 1938 г. София
2. СТЕФАНОВ, Ив. Акад., СУГАРЕВ, З. Проф., НАУМОВ, Н. Проф., ХРИСТОВ, Е., АТАНАСОВ,Ат., “ДЕМОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ”, Наука и изкуство, София 1974 г.
3. СТАТЕЛОВА, Елена проф., ГРЪНЧАРОВ, Ст., Том III “ИСТОРИЯ НА НОВА БЪЛГАРИЯ 1878 –1944”, изд.”Анибус” София 1999 г.
4. Приложение от сайта на Национален Статистически Институт
5. http://www.globalratings.bg/imagess/imgs/File/AVREN_07_korektsii(1).pdf

6. ТОНЕВ, ВЕЛКО БЕЛЕЖКИ ПО УЧЕБНО ДЕЛО В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО, 1967

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.317.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици