Австралийска овчарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Австралийска овчарка
Австралийска овчарка
Характеристики
Ръст Мъжки: 51—58 см
Женски: 46-53 см[1]
Произход
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Класификация МФК
Група 1
Секция 1
Номер на стандарт 342
Австралийска овчарка в Общомедия

Австралийската овчарка е порода кучета, със страна на произход САЩ.

История на породата[редактиране | edit source]

През 1493 г. в Америка попадат първите мериносови овце, внос от Испания. Заедно с тях на новия континент се появяват средни на ръст кучета, между които се срещат екземпляри със сини очи. При по-късен импорт на мериносови овце от Австралия, в Америка също пристигат синеоки кучета. В тях обаче, вече тече кръв от Австралийско Келпи и Дългокосместо Коли. Чрез сложно възпроизводително кръстосване се обособява порода, на която дават названието Австралийско Овчарско Куче (Австралийска Овчарка). Тази порода е селектирана по изкуствен път. Селекцията се осъществява в САЩ. а не в Австралия, както предполага името ѝ. Резултатът надхвърля всички очаквания, породата получава повсеместна употреба, расте и славата й. Представителите на породата съчетават в себе си ума, разсъдливостта и работоспособността на Бордър Коли и Келпи. Притежават богатата и красива космена покривка на Дългокосместото Коли. В същото време имат и собствен чар, който ги отличава от породите, участвали в първоначалното създаване. Австралийската овчарка е на 10то място в една от класациите за най – умни кучета.

Стандарт на породата[редактиране | edit source]

Общ вид[редактиране | edit source]

Австралийската овчарка е средна на ръст порода кучета. Има здраво, мускулесто и пропорционално тяло, със среден кокал.Теглото на тялото и варира от 20 до 33 кг. Според класификацията на МФК се причислява към секцията на овчарските кучета (група 1 секция 1).

Характер[редактиране | edit source]

Австралийските овчарки са много трудолюбиви и отговорни, те винаги се стремят да угаждат на господаря си. Имат силно развито чувство за собственост, включително към своя собственик.Те са интелигентни, възхитителни , игриви, социални , лоялни и също така са добри компаньони. Тези кучета са много енергични и непрекъснато имат нужда да се занимават с нещо.Те са много здрави и издръжливи и не се отказват лесно. Техния овчарски инстинкт може да бъде проблематичен или досаден за тяхното семейство, защото тази порода ще се опитва да прилага тези си качества на всичко, което се движи. С непознат те са резервирани и предпазливи, докогато го преценят. Също така са смели и умеят да бранят. Общуването с хората е решаващо за тази порода. Те се разбират добре с активни и внимателни по- големи деца. Австралийската овчарка обикновено не е агресивна към други кучета. Тези кучета, лоялни и верни приятели, същевременно са изключително трудоспособни. Австралийската овчарка лесно се справя с координирането на стада от овце или крави. Освен като пазач на стада, тя подхожда чудесно за различни кучешки спортове, поради бързината и енергичността си, а може успешно да бъде използвана и като охрана. Продължителността на живота на австралийската овчарка е около 15 години.

Глава[редактиране | edit source]

Тя е силна,с правилни черти, пропорционална, със средно широка черепна част и умерено удължена муцуна.

Уши[редактиране | edit source]

Те са триъгълна форма, високо на главата, като са леко заоблени на върха.

Очи[редактиране | edit source]

Очите на Австралийската овчарка са средни по размер с бадемовидна форма.Те са изразителни , а погледът е мек и благороден. Могат да бъдат сини,кафяви,кехлибарени или пъстри. Не са редки случаите, когато едното око е кафяво, а другото - синьо.

Крайници[редактиране | edit source]

Има солидни широки лапи ,които осигуряват стабилност при стъпване.

Козина[редактиране | edit source]

Тази порода има забележителна и разнообразна козина със средна дължина, права към къдрава. Сменя се два пъти годишно, със умерена смяна между тези периоди. Устойчива е на вятър и предпазва кучето при лоши метеорологични условия (водоустойчива). Козината може да бъде няколко цвята: черно-синьо,черно, червено – черно или изцяло червено със или без оттенъци и/или светло кафяви точки. По муцуната може да има петна, разновидности на бяло и жълто-кафяво, могат да се появят и на гърдите, на предните и задните лапи. Гъстата козина на врата и гърдите образува грива. Около главата, ушите и на предните крайници е по-къса, а по врата и задните крайници по-дълга.

Опашка[редактиране | edit source]

Характерна особеност на Австралийската овчарка е нейната опашка. Тя е нормално поставена и висяща, но дължината й рядко превишава 10-12 см. При повечето кучета опашката напълно липсва.

Челюсти и зъби[редактиране | edit source]

Челюстите са здрави, с плътно прилепнали около тях устни. Зъбите са големи и здрави, с ножицоподобна захапка.

Грижи[редактиране | edit source]

Австралийската овчарка изисква минимална поддръжка. Поддръжката на козината е елементарна - достатъчно е сресване с твърда четка от време на време.По- голяма поддръжка е необходима по време на сезонната смяна на козината. Може да се къпят само когато е абсолютно необходимо. Трябва да и се осигуряват игри, разходки и упражнения за да развива и поддържа мускулатурата си. Тази порода е податлива на много болести. Могат да получат слепота или глухота. Тези, които са родени с къси/подрязани опашки може да получат сериозни гръбначни проблеми. Също са предразположени към епилепсия, тазобедрена дисплазия и катаракта.

Обучение[редактиране | edit source]

Австралийската овчарка е много интелигентно куче което се поддава обучение. То е особено податливо на дресиране , за да пази стада. Хубаво е да се социализират от малки и да се учат на послушание. Важно е да знаят кой е водачът, защото в противен случай ще се опитват да контролират. Австралийската овчарка изисква решителни, последователни и ефективни напътствия. Високата им интелигентност силната им способност да се учат прави стандартните упражнения скучни . Кучетата от тази порода се използват за пазачи от 19 век насам.

Активност[редактиране | edit source]

Австралийската овчарка изисква много и подвижни занимания. Обикновената разходка не е достатъчна. Те обожават да бягат, да играят и да участват във всички семейни игри. Те са в стихията си, когато им е дадена възможност да изпълнят някаква задача. Не е подходяща порода за отглеждане в апартамент, тъй като може да стане апатична, нервна и да се развият лоши черти от характера и. Те са средно активни и техният стопанин трябва да не води заседнал живот и е хубаво да се гледат в къща с голям двор и много пространство. Тази порода е изключително активна.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стандарт FCI № 342 от 5.06.2009