Австралийски воден дракон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Австралийски воден дракон
Aust Gippsland Water Dragon, Physignathus lesueurii howittii, MRNP, jjron, 13.02.2012.jpg
Physignathus lesueurii howittii
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Agamidae Агамови
род: Physignathus Водни дракони
вид: P. lesueurii Австралийски воден дракон
Научно наименование
Уикивидове Physignathus lesueurii
(Gray, 1831)
Подвидове

Physignathus lesueurii lesueurii
Physignathus lesueurii howittii

Австралийски воден дракон (Physignathus lesueurii) е дървесен вид австралийски гущер от семейство Агамови, разпространен в източната част на континента.

Разпространение и подвидове[редактиране | edit source]

Гущерите от вида обитават Източна Австралия от Северна Виктория до Куинсланд. Има и малка популация в югоизточното крайбрежие на Южна Австралия. Обособени са два подвида - Източен (P.l. lesueurii) и Джипслендски (P.l. howittii).

Местообитание[редактиране | edit source]

Обитават скалисто-тревисти територии около езерца и поточета, където могат да намерят пряка или прозираща, през надвесените над водата клони на дърветата, слънчева светлина. Средата, която обитава му предлага както разнообразни храни, така и бързо укритие при възможна опасност. Обикновено денем се препича на надвиснал над водата клон. Това допълнително му осигурява бързо гмуркане при поява на недоброжелатели. Австралийският дракон изпада в хибернация.

Морфология[редактиране | edit source]

Австралийският воден дракон има дълги мощни крайници завършващи с нокти, които използва за да се катери. Притежава и дълга странично сплесната опашка която служи за плуване. От основата на главата и по цялото продължение на гърба има ред шипове, които стават все по-малки към основата на опашката. Женските достигат до 60 - 80 cm. включително и дължината на опашката, която заема две трети от тялото. Мъжките достигат до един метър и тежат около един килограм. Те се отличават с по-голяма глава и червено оцветено коремче.[1][2] Половият диморфизъм в по-млада възраст обаче не е толкова очевиден.[3]

Източният подвид е с бяло, жълто или червено гърло и тъмна лента зад очите. Тъмните ивици при джипслендския са от двете страни на гърлото което е петнисто жълто, оранжево или синьо. Оцветяването на тялото и при двата вида е светлозелено с напречни черни ленти по гърба, опашката и краката.

Поведение[редактиране | edit source]

Екземпляр заснет в ботаническата градина в Канбера
Плуващ воден дракон
Воден дракон в Сидни

В природата видът е изключително плашлив, но лесно представителите му се адаптират към човешкото присъствие. Бързи са и са перфектни катерачи. Когато са под заплаха се „сливат” с околната растителност или скачат в близкия водоем. Могат да издържат под вода като остават на дъното до 90 минути. Мъжките са териториални. При наличие на висока популация от мъжки екземпляри е възможно проява на агресия един към друг. Тя се изразява основно в перчене и стемеж да бъде изгонен противника.

Хранене[редактиране | edit source]

Видът е всеяден. Предпочита широк асортимент от дребни животни, но също така консумира и много видове плодове и листни зеленчуци. Храни се през деня като дебне за движения на евентуална плячка.

Размножаване[редактиране | edit source]

През пролетта женската изкопава дупка с размери около 10-15cm. В нея снася от 6 до 18 яйца, най-често 9. Средното тегло на яйцето е между 4 и 5 грама. Обикновено гнездото се намира в близост до реки, поточета и езера в пясъчна или мека почва, изложена на пряка слънчева светлина. След като женската снесе тя заравя ямката с почва, а отгоре я маскира с малки камъчета. Полът на новоизлюпените зависи от поддържаната в гнездото температура. След излюпването си малките остават за известно време около гнездото. След това образуват малка колония от млади индивиди, която стои далеч от възрастните. Полова зрялост достигат на около пет години.

Опасности за вида[редактиране | edit source]

Австралийските водни дракони стават жертви на змии, котки, кучета и лисици. Новоизлюпените и млади дракони са застрашени и от малки хищни птици. Често стават жертва и на автомобилния трафик, тъй като използват нагретия асфалт за да регулират телесната температура.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Critters of Calamvale Creek: Eastern Water Dragon
  2. Australian Museum Online: Wildlife of Sydney
  3. Critters of Calamvale Creek: baby Eastern Water Dragon