Австралия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за държавата Австралия. За континента Австралия вижте Австралия (континент).
| Австралийски съюз | |||||
|
|||||
| Девиз: -няма | |||||
| Официален език | английски | ||||
| Столица | Канбера |
||||
| Най-голям град | Сидни | ||||
| кралица | Елизабет II | ||||
| министър-председател | Кевин Ръд | ||||
| Площ - oбщо |
на 6-то място 7 741 220 км2 |
||||
| Население - oбщо (2008) - гъстота |
на 52-ро място 21 200 000 2,6 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2007) - на човек |
на 16-то място $ 908 ,142 млрд $ 43 312 |
||||
| Валута | Австралийски долар (AUD) | ||||
| Часова зона | UTC+10 | ||||
| Независимост -Учредителен акт Уестминстърски статут Австралийски закон |
от Великобритания 1 януари 1901 11 декември 1931 3 март 1986 |
||||
| Национален химн | Advance Australia Fair | ||||
| Интернет домейн | .au | ||||
| Телефонен код | +61 |
||||
Австралийският съюз е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент — Австралия. Тя е най-голямата страна в Австралазия. Австралия включва остров Тасмания, който е австралийски щат. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор на север. Името 'Австралия' идва от латинската фраза terra australis incognita (тера аустралис инкогнита), което значи непозната южна земя.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите обитатели на Австралия били аборигените, които мигрирали там преди повече от 40 000 години от югоизточна Азия. Там може би е имало между половин и един милион аборигени по време на европейската колонизация; днес в Австралия живеят около 350 000. Холандски, португалски и испански кораби забелязали Австралия през 17-ти век. Холандските кораби акостирали в залива на Карпентерия през 1606 г. През 1616 г.земята получила името „Нова Холандия“.
През 1770 г. на брега на изгряващото слънце на Австралия пуска котва английският мореплавател Джеймс Кук. След като САЩ обявява независимостта си, Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си и затова решава да изпраща осъдените далеч в Тихия океан. Първият кораб с 1500 осъдени пристига в Австралия през 1788 г. Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Свободни заселници и бивши затворници основали шест колонии: Нов Южен Уелс през 1786 г., Тасмания през 1825 г., Западна Австралия през 1829 г., Южна Австралия през 1834 г., Виктория през 1851 г. и Куинсланд през 1859 г.
Откриването на злато през 1851 г. води до преселването на много хора на австралийския континент. Така започва бързото изграждане на градове като Сидни, Мелбърн и Хобарт. По време на Втората световна война Австралия престава да бъде изолирана и влиза във войната срещу Япония, заедно със съюзниците от Запада.
Много от заселниците били трескаво привлечени от златото. Ферми за овце и зърно скоро прерастнали във важни икономически предприятия. Шестте колонии станали щати и през 1901 г. се федерирали в република Австралия с конституция, която обединява Британските парламентарни и Американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задължително образование, защитаване на търговския юнионизъм с индустриално помирение и арбитраж, тайно гласуване, право на жените да гласуват, отпуски по майчинство, пенсиониране по болест и по старост.
Австралия воювала заедно с Великобритания през Първата световна война като част от Австралийския и новозеландски армейски корпус (ANZAC). Чрез участието на Австралия във Втората световна война тя се доближава повече към Америка. Парламентарната сила през втората половина на 20 век се сменя между три партии: Австралийската работническа, Либералната и Националната партии. Австралия омекотява закона за селективната имиграция през 1960 г. и 1970 г., което било в интерес на северните европейци. Оттогава насам около 40% от емигрантите идват от Азия, разнообразявайки населението, което било предимно от Англия и Ирландия.
[редактиране] Държавно устройство
Австралия е парламентарна монархия. До началото на 20 век Австралийският съюз е колония на Великобритания. Страната получава независимост през 1931 г.
През 1999 г.се провежда допитване (референдум) за държавното ѝ устройство и управлението. Австралийците избират да останат в състава на Общността на нациите(Британската общоност). Държавен глава е кралицата на Великобритания. Тя назначава избрания от парламента генерал-губернатор. По форма на вътрешно държавно устройство Австралийският съюз е федерална държава. Установена е демократична форма.
[редактиране] Административно деление
- Един окръг: окръг Канбера
Седем провинции: Виктория, Нов Южен Уелс, Тасмания, Южна Австралия, Западна Австралия, Северна Територия, Куинсланд.
[редактиране] География
Австралия е разположена изцяло в южното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан. Страната е разположена на целия континент Австралия. Пресечена е и от Южната тропична окръжност (Тропика на козирога).
На север Австралия се доближава до Азия чрез Малайския архипелаг. На север са разположени полуостров Йорк и заливът Карпентерия. Чрез Торесовия проток Австралия е отделена от остров Нова Гвинея. Арафурско и Тиморско море мият северните брегове на Австралия. На запад и на юг Индийският океан мие бреговете на Австралия. На юг са разположени Големият Австралииски залив и Басовият проток, който отделя Австралия от остров Тасмания. Източните брегове се мият от Коралово и Тасманово море, които са част от Тихия океан. Големият бариерен риф също се намира на изток.
Западната част на Австралия е платовидна, средната част e равнинна, а източната е планинска. Най-високият и връх е Косцюшко (2228 м.), разположен в Австралийските Алпи.
В Австралия има изключително много пустини - голямата пустиня Виктория, Голямата пясъчна пустиня, пустинята Гибсън, пустинята Танами, пустинята Симпсън. Всички пустини са разположени в западната и централна част на Австралия.
Единствената голяма река в Австралия е Мъри с притока си Дарлинг. Мъри извира от голямата вододелна планина и се влива в Индийския океан. Реката има голямо значение за хората, живеещи в тази област, затова я наричат Австралийския Нил. Другите реки са малки и пресъхващи, поради горещия и сух климат. В централна Австралия се намира езерото Еър, което е разположено в депресия, достигаща до 12 м. под морското равнище.
Климатът в северна Австралия е субекваториален, с дъждовен и сух сезон и високи температури през цялата година. В централната част климатът е пустинен. Субтропичният пояс е в Южна Австралия, а в южната част на остров Тасмания, поради охлаждащия ефект на Антарктическото течение, климатът е умерен.
| температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| минимална, °С | 20 | 20 | 18 | 15 | 13 | 10 | 9 | 10 | 12 | 14 | 16 | 18 |
| максимална,°С | 26 | 26 | 25 | 23 | 20 | 18 | 17 | 18 | 20 | 22 | 23 | 25 |
[редактиране] Градове
Петте най-големи града в Австралия са:
- Сидни - 4 366 374 души
- Мелбърн - 3 086 092 души
- Бризбейн - 1 876 594 души
- Пърт - 1 554 769 души
- Аделаида - 1 158 259 души
[редактиране] Улуру (скалата Ейърс)
Този гигантски блок червен пясъчник, който изниква от пустинята, е дълъг повече от 2,4 км. Преди време е бил известен като скалата Ейърс. Първоначалното му име Улуру, което означава „Велик камък“, му е дадено от аборигените, които го считат за свещен.
[редактиране] Голямата вододелна планина
Тя се състои от множество високи плата и ниски планини и се простира до източната част на Австралия. Защитава безводната централна част на страната от дъждоносните облаци, които се носят от Тихия океан. През зимата високите върхове се покриват със сняг и са удобни за ски.
Стопанство
Австралийската икономика е просперираща пазарна икономика по западен образец, с брутен вътрешен продукт на глава от населението малко по-висок от този на Великобритания, Франция и Германия.
Развита е промишлено-аграрната структура, като важно значение имат чуждестранните капитали (американски, английски, японски). Стопанството на Австралия се доминира от сектора на услугите (68% от БВП), но 65% от износа на страната се определя от минния сектор и селското стопанство (сумарно 8% от БВП).
Земеделието има многоотраслова структура в различните специализиращите райони. По обща стойност на изнесените земеделски култури страната отстъпва само на САЩ.
Тук животновъдството е водещо, като подотрасъла овцевъдство извежда Австралия на първо място по производство и износ на вълна в света. Значителен е броят на едрият рогат добитък, свинете, конете, камилите и птиците. Много добре е развит и риболовът.
От растениевъдството е развито най-добре отглеждането на пшеница – най-вече в предпланинските райони на Австралийските Алпи, югоизточните и югозападните части. Отглеждат се и банани, зеленчуци, цитрусови плодове, ябълки, праскови, грозде. Само 6% от земята е обработваема. Австралия е крупен износител на месо, млечни продукти, вълна и пшеница.
Най-големите търговски партньори на Австралия са САЩ, Япония, Англия. Страната развива както пасивен, така и активен туризъм с многобройните си природни и исторически забележителности.
[редактиране] Население
Аборигените — коренните жители на Австралия, са едва 1% от населението. Останалото население от европейски произход - потомци на британски заселници или на европейци, имигрирали в Австралия след 1945 г.
В последните години се отбелязва и приток на азиатци. Общото население на Австралия е 20 000 000, като 85% от хората живеят в градовете, а 15%-в селата. Всяка година в Австралия се заселват над 100 хил.д. През последните години държавата ограничава и регулира техния брой. Върху 1/5 от територията са съсредоточени над 2/3 от населението.
Най-гъсто населено е Източното крайбрежие. Населението на Австралия е формирано от различни етноси и човешки раси. Континентът е един от най-слабо населените на Земята. Разпределението на населението е неравномерно, една от главните причини са природните условия.
[редактиране] Промишленост
Благодарение на значителните запаси от енергийни и минерални суровини, важна роля в австралийската икономика играе добивната промишленост. Сред природните ресурси, които се добиват, са желязна, уранова и манганова руда, въглища, нефт, газ, боксити, живак, цирконий и др., заради които страната е сред водещите в света. Това е предпоставка за добре развити химична, електротехническа и металургична промишленост с местни суровини (Нови Южен Уелс и Куинслънд).
От първите в света е и по производство на олово и цинк на човек от населението. Злато се добива в западните части, а боксит – на полуостров Кейп Йорк. В машиностроенето водещи са автомобило- и корабостроенето, земеделските машини и радиоелектрониката.
Важни откроени центрове са Сидни, Мелбърн, Аделейд, Брисбейн. Нефтохимията, производството на минерални, химически торове, киселини и соди се развива в Пърт, Мелбърн, Брисбейн. Развити са и други икономически отрасли като електроника, текстилната и хранително-вкусовата промишленост и др., голяма част от които се изнасят.
[редактиране] Транспорт
Австралийският континент разполага с голяма територия и малко население. Отдалечеността на стопанските центрове налага развитието на транспорта, като с най-голямо значение за земеделието са тръбопроводният, морският и железопътният, а за превоз на пътници - автомобилният.
Транспортната мрежа е най-развита в югоизточната част на страната. Особено важен е и въздушният транспорт, но е голям замърсител.
[редактиране] Бит и култура на населението
При общуването хората използват различни езици и диалекти (около 250 ). През 1967 г. след промени в законите аборигените стават пълноправни граждани на Австралийския съюз. Въпреки това все още живеят по-бедно и средно с 15 години по-малко, отколкото останалите австралийци. Битът и културата на хората в Австралия представляват оригинално съчетание между традиции и съвременност.
[редактиране] Спорт
- Австралийски футбол - Един от австралийските национални зимни спортове е австралийският футбол. Създаден е в средата на XIX в. и е наследник на келтския футбол. Освен в Австралия, той се играе единствено в Папуа-Нова Гвинея.
[редактиране] Голямата вододелна планина
Тя се състои от множество високи плата и ниски планини и се простира до източната част на Австралия. Защитава безводната централна част на страната от дъждоносните облаци, които се носят от Тихия океан. През зимата високите върхове се покриват със сняг и са удобни за ски.
[редактиране] Други
- Външна политика на Австралия
- Жива природа на Австралия
- Комуникации в Австралия
- Транспорт в Австралия
- Армия на Австралия
[редактиране] Външни препратки
|
|||||
|
||||||||||||||||||||
|
|||||||
|
|||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||