Автожир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съвременен лек автожир VPM M-16 с открита кабина
Ротор, вал и двигател на автожира VPM M-16
Portal:Автожир
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация

Автожи́рът (на гръцки: αύτός - сам, γύρος - кръг) е летателен апарат, подемната сила при който се създава от свободно въртящ се носещ винт.

Спада към семейството на летателните апарати винтокрили, заедно с придобилия огромна популярност и разпространение хеликоптер. Той има повече историческо значение като летателен апарат, тъй като е основата за изучаването и създаването на този тип летателни машини и бъдещето развитие на хеликоптерите. [1]

Принцип на полета[редактиране | edit source]

Тягата за хоризонтален полет се създава чрез двигател и стандартен теглещ или тикащ въздушен винт, което налага при излитане и кацане летателния апарат да има кратък пробег. Това е приликата със самолета. Режимът на самовъртене или авторотация на носещия винт не се създава чрез двигател и от неговото директно задвижване, а от насрещния въздушен поток.

Подемната сила за осъществяване на полета се създава в резултат на аеродинамичните сили на носещия винт, който е поставен с лек наклон назад върху конзолата си срещу въздушния поток. Така този винт с профил на крило и с положителен ъгъл на атака срещу потока не само се саморазвърта, но създава носеща повърхност и подемна сила издигаща апарата във въздуха.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт" ТУ - София, Издателство КИНГ-2001, с. 5 ISBN 954-9518-17-5