Автоклавен клетъчен бетон
Автоклавен клетъчен бетон или само клетъчен бетон или разговорно газобетон е вид строителен материал, създаден за първи път от шведския архитект и изобретател Юан Аксел Ериксон [1][2]. Това е сравнително лек строителен материал, който съчетава здравина, изолация, огнеупорност и е неприветлива среда за развитието на плесени. Автоклавният клетъчен бетон се отлива под формата на тухли, панели, подови и покривни настилки.
Материалът от този тип е рафиниран се използва, както за външна конструкция, така и за вътрешни изолация и градеж. Освен изолационните качества, други преимущества на автоклавния клетъчен бетон са бързината и удобството на изграждане на елементи, тъй като материалът може да се реже и пробива относително лесно. Автоклавният клетъчен бетон е материал с употреба в индустрията за повече от 70 години.
[редактиране] История
Автоклавния клетъчен бетон е създаден през средата на 20-те години на 20 век от шведския архитект и изобретател Юан Аксел Ериксон в лабораториите на Кралския технологичен институт в Стокхолм [1][2]. За първи път започва да се произвежда във фабрика край Хелабротет през 1929 година. През 40-те години на 20 век е създадена и търговската марка „Итонг“ (Ytong), под която е известен почти по целия свят и превърнала се в нарицателно за този тип материал. В Швеция обаче материалът се нарича „син бетон“, благодарение на синия си отенък. Тази първоначална версия на автоклавен клетъчен бетон се произвежда от алуминиеви шисти, чието съдържание на въглерод прави производствения процес значително по-лесен. Конкурентната марка „Сипорекс“ (Siporex) използва други начални материали. Проблем при използването на алуминиеви шисти е наличието на следи от уран, който дава радиоактивни газове при разпад. Затова през 1972 година шведската агенция за радиокативна безопастност разгласява този факт и предприема стъпки за промяна на производствения процес. В този първоначален вариант автоклавния клетъчен бетон спира да се произвежда през 1975 година. Марката „Итонг“ след 1975 използва материали, които не водят до отделянето на радиоактивен радон.
