Автономия (1898 – 1902)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Автономия (1898 - 1902))
Вижте пояснителната страница за други значения на Автономия.

„Автономия“
брой 1
Информация
Видседмичник
Начало10 май 1898 г.
Край30 март 1902 г.
Цена15 стотинки, годишен абонамент 10 лева
РедакторДимитър Чохаджиев
Езикбългарски
Свързани вестнициВардар

„Автономия“ е български вестник, излизал в София от 10 май 1898 до 23 октомври 1899 (48 броя) и от 7 декември 1901 до 30 март 1902 година (6 броя).[1]

Общо излизат 54 броя. Брой 1 – 5 носи подзаглавие Орган на политическите интереси на християнското население в Турция, брой 6-12 – Независим орган на македонските интереси, 20-24 – орган на политическите интереси на македонското население в Турция и после пак с първото подзаглавие.

Вестникът излиза в събота и първоначално е редактиран от Димитър Г. Чохаджиев, а по-късно от Ст. Иванов, А. С. Василев, Иван Стоименов, Иван Недев, Тодор Арсов и Александър К. Чакъров. Редактор е и Кочо Аврамов.[2] От брой 24 във вестника има и текстове на френски език, като и заглавието излиза и на френски. Печатан е първо в печатницата „Иван П. Даскалов“, а по-късно и в „Либерален клуб“, „Т. Пеев“, „Светлина“, „Иван К. Цуцев“, „Я. Петров“, „Ив. Г. Говедаров“, „Иван К. Божинов“, „Б. Зилбер“ и „Янко С. Ковачев“.

Вестникът публикува информации за положението на българите в Османската империя. Първоначално защитава политическите позиции на Върховния комитет, а по-късно се опитва да заеме центристка позиция между Комитета и Вътрешната организация.[3] Подкрепя Българското тайно революционно братство.[4] Във вестника излиза и поемата на Райко Жинзифов „Кървава кошуля“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 198.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 49.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 54.
  4. Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 53.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 12.