Автономни региони в КНР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Автономните региони (на мандарински китайски:自治区, пинин:zìzhìqū) са териториално-административни единици в КНР на ниво провинции. Делението на провинции и автономни региони е въведено от комунистическото ръководство на Китай в съответствие с принципите на националната политика, заимствани от СССР. В автономните региони, за разлика от провинциите, живеят значителен брой граждани от некитайска националност.

Към днешно време в Китай има 5 административни единици със статут на автономни региони:

Регион (кит.) Адм. центр (кит.)
Гуанси-джуански 广西 Наннин 南宁
Вътрешна Монголия 内蒙古 Хоххот 呼和浩特
Нинся-хуейски 宁夏 Инчуан 银川
Синдзян-уйгурски 新疆 Урумчи 乌鲁木齐
Тибетски 西藏 Лхаса 拉萨

Вътрешна Монголия е първият китайски автономен регион, образуван през 1947 г.

Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг