Агатокъл
Агатокъл (на старогръцки: Ἀγαθοκλῆς от ἀγαθός (добра) и κλέος (слава); на латински: Agathoklēs) (361 г. пр.н.е. — 289 г. пр.н.е.) — тиран на Сиракуза (317 — 289 пр.н.е.), след което и цар на Сицилия (304 —- 289 пр.н.е.)
Агатокъл е една невероятна и безспорно изключителна личност в историята и в частност в античната такава. Съвременник на Александър Велики и своеобразен продължител на неговото дело на запад - в Западното Средиземноморие.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
След успешната обсада на Тир, завоевателя на Азия отправя закана къмто пунически Картаген. По време на походите на изток, в Сицилия пристига експедицията на Тимолеон с 60 хил. нови гръцки заселници, които допринасят за икономическата стабилизация на региона. В Сиракуза се установява умерен демократичен режим, но в опозиция на Народното събрание е т.нар. Група на 600-те която се състои от представители на старите сиракузки фамилии и е настроена отрицателно срещу новите заселници и градския плебс. Начело на групата са влиятелните Хераклид и Созистрат. На техните стремежи към олигархия по примера на тази в съседния пунически Картаген се противопоставя Агатокъл.
Той е роден в град Терме в пуническата част на острова. Легендата разправя, че като бебе е изхвърлен от баща си който не можел да се грижи за него, обаче е спасен от майка си. По професия е гръничар. През 343 г. пр.н.е. става наемник и се издига до хиларх. Противопоставяйки са на групата жадуваща за олигария, той гони през 321 г. пр.н.е. омразните на народа Хераклид и Созистрат от Сиракуза, но през 319 г. пр.н.е. е възстановено старото положение. През 316 г. пр.н.е. отново се връща на власт, като е обявен от гражданството за вечен стратег-автократор. Предприема конфискация на имуществото на оялата се и окопала се в местната власт група на 600-те. Тъй като популярността на Агатокъл расте на острова, другите местни гръцки полиси в годините 316-310 г. пр.н.е. образуват т.нар. Антисиракузка коалиция с цел да го свалят от власт. През 312 г. пр.н.е. Агатокъл успява да извади от коалицията Месина, а другите два водещи града в нея - Агригент и Гела не съумяват да му се противопоставят и да постигнат синхрон помежду си с тази цел.
Виждайки развоя на събитията, Пунически Картаген изпраща войска в Сицилия. Срещу Агатокъл се изправя над 45 хил. войска командвана от Хамилкар Гизго. С изненада Агатокъл превзема Гела и я превръща в свой фортпост. В битка през юни 311 г. пр.н.е. е разбит от картагенците и е принуден да се оттегли към Сиракуза, следван от картагенски войски, които обсаждат града през 311-310 г. пр.н.е.
[редактиране] Африканска експедиция на Агатокъл
Африканската експедиция на Агатокъл представлява два последователни рейда на африканския бряг, които поради своята дързост въобще не са били предвиждани като възможен развой на военните действия от картагенците. В годините 310-308 г. пр.н.е. е първата вилазка, а втората - през 307/306 г. пр.н.е. През 306 г. пр.н.е. Картаген се вижда принуден да сключи мир с Агатокъл, запазвайки старата граница в Сицилия с цената на скромна контрибуция в жито и пари.
През 304 г. пр.н.е. по примера на диадохите Агатокъл приема царска титла, а през 300 г. пр.н.е. разбивайки македонския цар Касандър в морско сражение край острова, завзема и Корфу, който предава в зестра на Пир, заради това че се жени за дъщеря му Ланаса.
[редактиране] Значение на делата му
С Древен Рим Агатокъл подържа приятелски отношения. В световната историография западния аналог на Александър Велики е една от най-популярните исторически личности. Николо Макиавели го причислява във "Владетелят" към онези които придобиват властта със злодеяния. Въпреки това Агатокъл остава в историята като онзи заради който за първи път в историята всемогъщия Картаген се оказва в критично положение и пуните за да омилостивят закрилящите града пунически божества извършват жестоки жертвоприношения изгаряйки на огнените олтари на Молох 200 деца от знатни родители.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 541-542 - Елинистичен Египет, Сицилия при Агатокъл, Сицилийски войни. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.