Аглутинация (медицина)
Тази статия е за медицинския термин. За термина в лингвистиката вижте Аглутинация.
Аглутинация - свързване в комплекс („слепване“) на сравнително едри антигенни частици, еритроцити, бактерии или други животински клетки под действието на специфични антитела (аглутинини). Те служат като мост между клетките и ги свързват в общ комплекс, който се утаява. Това е възможно благодарение на многовалентността на антителата. Описаната аглутинация се нарича пряка, поради наличието на антигени по повърхността на клетката. Пасаивната аглутинация се прилага за разтворими антигени, които предварително се адсорбират (натоварват) върху инертен носител - еритроцити, латексови частици и други. Механизмът на слепването на частиците е аналогичен.
Реакцията, при която се свързват червените кръвни телца се нарича хемаглутинация и се използва при определянето на кръвната група.
Феноменът на аглутинацията е установен от Мечников.
