Агнес Сорел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Агнес Сорел
френска благородничка
Агнес Сорел 
Родена: ок. 1420
Фроманто, Франция
Починала: 9 февруари 1450
Льо Менил су Жюмиеж, Франция

Агнес Сорел (на фр. Agnès Sorel, ок. 1422 — 9 февруари 1450) —  Дама дьо Боте(фр. Dame de Beauté — Дама на Красотата ) Тя е метреса на френския крал Шарл VII.

Биография[редактиране | edit source]

Родителите на Агнес̀ принадлежат към дребната френска аристокрация – баща ѝ, Жан Соро или Жан Сорел, е дребен френски благородник, както и майка ѝ Катрин дьо Менле, господарка на замъка Верньой-ан-Бурбон.

Агнес получава добро образование, тъй като от ранна възраст, благодарение на произхода ѝ, е подготвяна за престижната длъжност компаньонка от свитата на Изабела Лотарингска, кралица на Неапол и съпруга на Рене I (Анжу) - крал на Неапол, херцог на Анжу .

Младостта и красотата ѝ стават причина тя бързо да бъде забелязана от бъдещия крал на Франция Шарл VII, който по това време все още не е коронован и , тъй като е обезнаследен от баща си, владее единствено Бурж (район в Централна Франция), поради което подигравателно е наричан „малкият крал на Бурж”. Шарл VII не се отличава с красота или с особен ум, а като син на един лудия крал Шарл VI не притежава богатство.

"Девата с младенеца" от Жан Фуке-използвана за модел е Агнес Сорел

Много бързо Агнес се издига от ранга на почетна госпожица на Изабела Лотарингска до поста първа дама в свитата на френската кралица Мари д`Анжу. Агнес се ползва със статута на официална фаворитка на краля, което е новост. До този момент метресите на френските крале винаги са оставали в сянка. Впрочем Шарл VII е има и други любовници, но никоя от тях не оказва върху него такова влияние като Агнес Сорел. Нейният начин на живот и екстравагантностите ѝ са засенчвали кралицата. Тя първа налага модата на дълбоките деколтета, сложните ѝ прически наподобяват инстински пирамиди, роклите ѝ са с осемметрови шлейфове и са обшити със самурени кожи. През 1444 г. кралят ѝ подарява бижута на стойност 20 600 екю, сред които първия познат по това време обработен диамант.

Освен красива жена, Агнес е изкусна интригантка. Тя успява да наложи своите приятели на краля, както и да спечели симпатиите на неговите съветници, които виждат чрез нея начин да получат благоволението на краля. Благодарение на умелите ѝ ходове за няколко месеца Агнес получава от Шарл VII замъците Боте-сюр-Марн, Вернон, Исудюн, Роксезиер и Лош.

Отношения с дофина Луи[редактиране | edit source]

Най-големият син на Шарл , престолонаследникът Луи XI, не понася връзката на Агнес Сорел с баща му, тъй като смята, че това унижава майка му, кралица Мари д`Анжу, и един ден в гнева си, подгонва Агнес с шпага в ръка из двореца, докато изплашената Агнес най-сетне успява да се скрие в леглото на краля. Разгневен, Шарл изпраща сина си далеч от двора да управлява областта Дофине.

След този случай следват дълги години, в които Агнес придружава неотлъчно краля из цяла Франция по време на военните му кампании и при ловните му излети. При едно такова нейно пътуване до Руан през зимата на 1450 г., бременна с четвъртото им дете, Агнес неочаквано получава болки в корема и за няколко часа умира (9 февруари 1450 г.). Детето, което се ражда, живее само шест месеца. Внезапната ѝ смърт поражда съмнения, че е отровена и подозренията се насочват към престолонаследника Луи.

Шарл VII поръчва изработката на две мраморни гробници за Агнес, едната от които се намира в Жюмиерж и съхранява сърцето ѝ, а другата е в Лош и в нея почиват тленните ѝ останки.

Изследвания в ново време[редактиране | edit source]

През 2004-2005 г. екип от френски учени извършва продължителни изследвания на трупа на Агнес и анализите разкриват, че хранопроводът ѝ е заразен с тении, а тя е пила живак като последно средство да се отърве от тях, като именно това е довело до бързата ѝ смърт. Въпреки това намереното количество живак при аутопсията е 100 хил. пъти над допустимата доза при лечение, затова е трудно да се повярва, че е станала лекарска грешка.

Напълно възможно е Агнес да е била отровена като сред заподозрените фигурират също нейната братовчедка Антоанет дьо Менле, която заема мястото на Агнес в леглото на краля три месеца след нейната смърт, както и лекарят ѝ, Робер Поатвин, който получава част от наследството ѝ.

Заключението на д-р Филип Шарлие, член на научния екип, дадено на 2 април 2005 г. в присъствието на френския министър на културата, е следното: „В онази епоха се е прилагало третиране с живак при вътрешни инфекции, причинени от паразити, каквито ние открихме при нашето изследване. Само че приложената доза е прекомерна. Не можем да твърдим със сигурност дали става въпрос за случайно или умишлено завишена доза.”

Живак се е използвал по това време и в козметиката.

Гробницата на Агнес Сорел в Лош

Деца[редактиране | edit source]

От връзката си с крал Шарл VІІ, Агнес ражда четири деца:

  • Мари дьо Валоа, омъжена през 1458 г. за сир Оливие дьо Гьотиви;
  • Шарлота дьо Валоа, омъжена през 1462 г. за Жак дьо Брезе, убита от него няколко години по-късно заради изневяра;
  • Жана дьо Валоа, която Луи XI омъжва за Антоан дьо Бюиел, граф на Сансер;
  • Син, който умира на шест месеца.

Източници[редактиране | edit source]

  • Autheman, Marc. (2008). Agnès Sorel: l'inspiratriceISBN 978-2-84114-952-0
  • Desmondes, Tim. (2009). Agnes Sorel: The Breast And Crotch That Changed History. Austin: The Nazca Plains Corporation. ISBN 1-934625-71-X
  • Duquesne. (1909). Vie et Aventures galantes de la belle Sorel. Paris
  • Goldsmid, Edmund. (2010). A King's Mistress: Or, Charles Vii. & Agnes Sorel and Chivalry in the Xv. Century, Volumes 1–2. Charleston: Nabu Press. ISBN 1-146-95205-8