Агнес Сорел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Агнес Сорел
френска благородничка
Агнес Сорел 
Родена: ок. 1420
Фроманто, Франция
Починала: 9 февруари 1450
Льо Менил су Жюмиеж, Франция

Агнес Сорел (на фр. Agnès Sorel) е метреса на френския крал Шарл VII.

Родителите ѝ принадлежали към дребната френска аристокрация – баща ѝ, Жан Соро или Жан Сорел, е дребен френски благородник, както и майка ѝ Катрин дьо Менле, господарка на замъка Верньой-ан-Бурбоне. Агнес получава добро образование, тъй като от ранна възраст, благодарение на произхода ѝ, е подготвяна за престижната длъжност компаньонка от свитата на Изабела Лоренска, кралица на Сицилия и съпруга на краля на Неапол Рене I Сицилиански.

Младостта и красотата ѝ стават причина тя бързо да бъде забелязана от бъдещия крал на Франция Шарл VII, който по това време все още не е коронован и , тъй като на практика е обезнаследен от баща си, владее единствено Бурж (район в Централна Франция), поради което подигравателно е наричан „малкият крал на Бурж”. Шарл VII не се отличавал с красота или с особен ум, отгоре на всичко бил син на един луд крал, Шарл VI, а и не притежавал богатство.

"Девата с младенеца" от Жан Фуке-използвана за модел е Агнес Сорел

Много бързо Агнес се издига от ранга на почетна госпожица на Изабела Лоренска до поста първа дама в свитата на френската кралица Мари д`Анжу. Тя се ползва със статута на официална фаворитка на краля, което е новост – до този момент метресите на френските крале винаги са оставали в сянка. Впрочем Шарл VII е имал и други любовници, но никоя от тях не е оказала върху него същото влияние като Агнес Сорел. Нейният начин на живот и екстравагантностите ѝ са засенчвали кралицата. Тя първа налага модата на дълбоките деколтета, сложните ѝ прически наподобяват инстински пирамиди, роклите ѝ са с осемметрови шлейфове и са обшити със самурени кожи. През 1444 г. кралят ѝ подарява бижута на стойност 20 600 екю, сред които първия познат по това време обработен диамант.

Но освен красива жена, Агнес е изкустна интригантка. Тя успява да наложи своите приятели на краля, както и да си спечели симпатиите на неговите съветници, които виждат чрез нея начин да получат благоволението на краля. Благодарение на умелите ѝ ходове за няколко месеца Агнес получава от Шарл VII замъка Боте-сюр-Марн, Вернон, Исудюн, Роксезиер и Лош.

Най-големият син на Шарл обаче, престолонаследникът Луи XI, не понася връзката на Агнес Сорел с баща му, тъй като смята, че това унижава майка му, кралица Мари д`Анжу, и един ден в гнева си, подгонва Агнес с шпага в ръка из двореца, докато изплашената Агнес най-сетне успява да се скрие в леглото на краля. Разгневен, Шарл изпраща сина си далеч от двора да управлява областта Дофине.

След този случай следват дълги години, в които Агнес придружава неотлъчно краля из цяла Франция по време на военните му кампании и при ловните му излети. При едно такова нейно пътуване до Руан през зимата на 1450 г., бременна с четвъртото им дете, Агнес неочаквано получава болки в корема и за няколко часа умира (9 февруари 1450 г.). Детето, което се ражда, живее само шест месеца. Внезапната ѝ смърт поражда съмнения, че е отровена и подозренията се насочват към престолонаследника Луи.

През 2004-2005 г. екип от френски учени извършва продължителни изследвания на трупа на Агнес и анализите разкриват, че хранопроводът ѝ е бил заразен с тении и тя е пила живак като последно средство да се отърве от тях, като именно това е довело до бързата ѝ смърт. Въпреки това намереното количество живак при аутопсията е 100 хил. пъти над допустимата доза при лечение, затова е трудно да се повярва, че е станала лекарска грешка. Напълно възможно е Агнес да е била отровена като сред заподозрените фигурират също нейната братовчедка Антоанет дьо Менле, която заема мястото на Агнес в леглото на краля три месеца след нейната смърт, както и лекарят ѝ, Робер Поатвин, който получава част от наследството ѝ. Заключението на д-р Филип Шарлие, член на научния екип, дадено на 2 април 2005 г. в присъствието на френския министър на културата, е следното: „В онази епоха се е прилагало третиране с живак при вътрешни инфекции, причинени от паразити, каквито ние открихме при нашето изследване. Само че приложената доза е прекомерна. Не можем да твърдим със сигурност дали става въпрос за случайно или умишлено завишена доза.”

Гробницата на Агнес Сорел в Лош

Шарл VII поръчва изработката на две мраморни гробници за Агнес, едната от които се намира в Жюмиерж и съхранява сърцето ѝ, а другата е в Лош и в нея почиват тленните ѝ останки.

От връзката си с краля Агнес ражда четири деца:

  • Мари дьо Валоа, омъжена през 1458 г. за сир Оливие дьо Гьотиви;
  • Шарлота дьо Валоа, омъжена през 1462 г. за Жак дьо Брезе, убита от него няколко години по-късно заради изневяра;
  • Жана дьо Валоа, която Луи XI омъжва за Антоан дьо Бюиел, граф на Сансер;
  • Син, който умира на шест месеца.