Агнес фон Хоенщауфен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Агнес фон Хоенщауфен (на немски: Agnes von Staufen, * 1176, † 7 или 9 май 1204 в Щаде) от род Хоенщауфен е чрез женитба пфалцграфиня при Рейн от 1195 до 1204 г.

Тя e дъщеря и наследничка на пфалцграфа при Рейн Конрад Хоенщауфен († 1195) и втората му съпруга Ирмингард фон Хенеберг († 1197). Баща ѝ е по-малък полубрат на император Фридрих Барбароса.

През 1180 г. Агнес е сгодена за Хайнрих от род Велфи, най-голямият син на херцог Хайнрих Лъв и втората му съпруга Матилда от Англия, дъщеря на английския крал Хенри II и Елеонор Аквитанска. През 1193 г. нейният братовчед, синът на Барбароса, император Хайнрих VI иска да даде Агнес за жена на френския крал Филип II Август.

На 3 февруари 1194 г. Агнес се омъжва тайно в замък Щалек за Хайнрих (1174–1227). [1] Хайнрих VI иска от Конрад веднага да анулира брака, но не успява. През март 1194 г. император Хайнрих VI (Хоенщауфен) и Хайнрих Лъв (Велфи) се сдобряват в Пфалц Тиледа.

Италианският композитор Гаспаре Спонтини пише оператаАгнес фон Хоенщауфен“, която има премиера на 12 юни 1829 г. в кралската опера Берлин.

Деца[редактиране | edit source]

Агнес и Хайнрих V имат три деца:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ruth Gerstner: Die Geschichte der lothringischen und rheinischen Pfalzgrafschaft von ihren Anfängen bis zur Ausbildung des Kurterritoriums Pfalz = Rheinisches Archiv, vol. 40, Ludwig Röhrscheid, Bonn, 1941, p. 111 Online

Литература[редактиране | edit source]

  • Joachim Ehlers: Heinrich der Löwe. Biographie. Siedler, München 2008, ISBN 978-3-88680-787-1, S. 367, 384 (Rezension)
  • Paul Barz; Heinrich der Löwe und seine Zeit; Deutsche Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG; München; Originalausgabe Juni 2008; ISBN 978-3-423-24676-7, S. 231, 233 und 253
  • Friedemann Bedürftig: Taschenlexikon Staufer. Piper, München 2000, ISBN 3-492-23032-6, S. 11.
  • Anno Mungen: Musiktheater als Historienbild. Gaspare Spontinis „Agnes von Hohenstaufen“ als Beitrag zur deutschen Oper (= Mainzer Studien zur Musikwissenschaft 38), Tutzing 1997.

Външни препратки[редактиране | edit source]