Адалхард (Каролинги)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адалхард
християнски светец
Роден: 752
?
Починал: 2 януари 826
?

Адалхард (Adalhard; saint Adalhard; * 752; † 2 януари 826) e син на Каролингера Бернхард, извънбрачен син на Карл Мартел и една франка.

Брат е на Ингелтруда и на Вала, който става също игумен.

Адалхард става през 772 г. монах, от 781 до 814 и от 821 игумен на Корби, от 822 г. също игумен на Корвей. През междинните години е монах в Ноармотие.

Възпитаван е заедно с братовчеда си Карл в двореца. Той е на 20 години, когато Карл изгонва първата си съпруга Герперга, дъщеря на лангобардския крал Дезидериус и Анса през 771 г. С втората му съпруга Хилдегард той не иска да е заедно и става монах в Корби. Отива заради честите посещения на роднините му в Монтекасино.

Карл го извиква обратно и той става игумен на Корби и участва заедно с другите големи активно в управлението. През 781 г. той води управлението сам, след като момчето Пипин става крал на Италия. След смъртта на Карл през 814 г., когато Лудвиг става кайзер, той е отхвърлен и му вземат цялата собственост. Отива обратно в манастира и заедно с брат си Вала възпитава пленници - младежи в християнската вяра.

Умира на 2 януари 826. През 1025 г. изваждат тържествено костите му и се случва чудо, което е описано от монах Герхард.

Адалхард е Светец на католическата църква от 1026 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • Brigitte Kasten: Adalhard von Corbie. Die Biographie eines karolingischen Politikers und Klostervorstehers. Droste, Düsseldorf 1986. ISBN 3-7700-0803-0
  • Philippe Depreux: Prosopographie de l’entourage de Louis le Pieux (781–840) (=Instrumenta 1). Thorbecke, Sigmaringen 1997. ISBN 978-3-7995-7265-1
  • Paul Lehmann: Adalbert. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1. Duncker & Humblot, Berlin 1953, S. 48 f.