Адам Михник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адам Михник
полски общественик, дисидент и публицист
Адам Михник 
Роден: 17 октомври 1946
Варшава, Полша

Адам Михник (Adam Michnik) е полски общественик, дисидент и публицист, един от най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968-1989 г. Главен редактор на в-к „Газета Виборча“. Носител на много отличия, включително титлата Рицар на Легиона на честта.

Произход и образование[редактиране | edit source]

Роден е на 17 октомври 1946 г. във Варшава в семейството на евреина Ozjasz (Uzziah) Szechter, първи секретар на Комунистическата партия на Западна Украйна, и Helena Михник, автор на книги за деца. Брат е на Стефан Михник, който е съдия през 50-те, по времето на ожесточения сталинизъм. По-късно Стефан Михник емигрира в Швеция. Обвинен е в налагане на смъртна присъда над недоказани шпиони като майор Zefiryn Machalla.

Докато е ученик в основното училище, той става активен член на Walter’s Troop в Полската скаутска асоциация, ръководена от Jacek Kuroń. Когато Адам кара средното си образование, Walter’s Troop е забранен и той започва да ходи на събрания на Klub Krzywego Koła. След като клубът затваря през 1962 г., той получава подкрепата на Jan Józef Lipski и Adam Schaff да основе Клуба на ловците на противоречия.

През 1964 г. започва да изучава история във Варшавския университет. Година по-късно той е временно изключен, тъй като разпространява сред колегите си отворено писмо до членовете на управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). В него авторите му Яцек Курон и Карол Модзелевски призовават за ремонтиране на политическата система в страната. През 1966 г. организира дискусия с Лешек Колаковски, който е изгонен от ПОРП няколко седмици по-рано за критиката си на политическите лидери. В резултат Михник отново е под прицела на властите. През 1965 г. ПОРП забранява отпечатването на текстовете му и оттогава той пише под псевдоним в различни вестници, като напр. “Życie Gospodarcze”, Więzi”, “Literatura”.

През март 1968 г. е изгонен от университета, след като взема участие в политическите демонстрации, разразили се по повод забраната от страна на цензурата на постановката на Dziady (Задушница) на Адам Мицкевич в Народния театър. Арестуван е и е осъден на три години затвор за хулиганство. През 1969 г. е амнистиран и пуснат на свобода, но му е забранено да продължи своето формално образование. Едва в средата на 1970-те год. забраната е отменена и завършва история в университета „Адам Мицкевич“ в Познан.

Опозиционерство[редактиране | edit source]

След като излиза от затвора, Михник работи 2 год. като оксиженист в завод „Роза Люксембург“, а по-късно е назначен на работа като личен секретар на Антони Слонимски с препоръката на Яцек Курон. През 1976-77 г. живее в Париж. След като се връща в Полша, той се включва в прохождащия Комитет за защита на работниците, една от най-големите опозиционни организации през 1970-те год. Превръща се в един от най-дейните активисти на организацията и в поддръжник на Обществото за образователни курсове (Towarzystwo Kursów Naukowych).

В периода 1977-89 г. е член на редколегията на нелегални вестници като „Biuletyn Informacyjny”, „Zapis”, „Krytyka”. Освен това участва в управлението на един от най-големите нелегални издатели, NOWa. През 1980-89 г. е съветник на профсъюза „Солидарност“ в Мазовия, както и на Леярския работнически комитет „Солидарност“. Когато е обявено военно положение през декември 1981 г., той е отначало е интерниран, но след като отказва да напусне доброволно страната, е арестуван и обвинен в подривна дейност.

До 1984 г. е в затвора без присъда, тъй като прокуратурата умишлено протака процеса. Михник настоява случаят да бъде приключен или прекратен. Той иска статут на политически затворник и обявява гладна стачка в затвора. През 1984 г. е амнистиран и излиза от затвора. След това участва в опит за организиране на стачка в Гданската корабостроителница. В резултат на това отново е арестуван през 1985 г. и този път е осъден на три години затвор. Освободен е следващата година с амнистия.

Преход към либерална демокрация[редактиране | edit source]

През 1988 г. Михник става съветник на Лех Валенса в неформалния Координационен комитет, а по-късно става член на Гражданския комитет „Солидарност“. Взема дейно участие в планирането и предварителните преговори за Кръглата маса през февруари-април 1989 г., в която също участва. След това по молба на Валенса организира голям ежедневен вестник, който трябва да бъде печатен орган на ГК „Солидарност“ преди изборите през юни 1989 г. Този вестник е „Газета Виборча“ (букв. избор). Михник става негов главен редактор и кани бивши журналисти от Biuletyn Informacyjny да работят при него. На парламентарните избори, проведени на 4 юни 1989 г., Михник е избран за народен представител от ГК „Солидарност“ на Валенса.

Между 12 април и 27 юни 1990 г. Адам Михник, Богдан Крул (директор на централния архив Archiwum Akt Nowych) и историците Andrzej Ajnenkiel и Jerzy Holzer получават достъп до архивите на Министерството на вътрешните работи. Тази група става известна като Комисията „Михник“ и е създадена по идеята на историка Хенрик Самсонович. Резултатът от тримесечната им работа е кратък доклад, в който обявяват, че архивите не са пълни.

Като народен представител в Сейма и редактор на „Газета Виборча“ Михник активно подкрепя правителството на премиера Тадеуш Мазовецки и кандидатурата му за президент през 1990 г., за сметка на тази на Валенса. След разпадането на ГК „Солидарност“ и неуспеха на Мазовецки Михник слиза от политическата сцена и не се кандидатира на следващите парламентарни избори. Вместо това той насочва усилията си върху своята журналистическа и редакторска кариера. Под неговото ръководство Газета Виборча се превръща в един от най-четените и влиятелни ежедневници в Полша. На базата на този вестник е създадена медийната корпорация Agora SS.

На 22 юли 2002 г. Адам Михник записва как медийният продуцент Лев Ривин му предлага да уреди промяна в проектозакон, която да позволи на Agora SS да се сдобие с Polsat; в замяна Ривин иска подкуп в размер на 17,5 млн. долара. През декември 2002 г. Михник и Павел Смоленски правят тази т.нар. афера Ривин публично достояние и тя се превръща в обществен скандал, особено след като Ривин замесва имена на хора като Лешек Милер - тогавашния полски премиер.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adam Michnik“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.