Адам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Адам (Библия))
Вижте пояснителната страница за други значения на Адам.

Адам
אָדָם
Роден
няма
райска градина
Починал
неизв.
ПогребанПещерата на патриарсите, Хеброн, Държава Палестина
Канонизация
Почитан отюдаизъм
Католическа църква
Източнокатолическа църква
Православна църква
нехалкедонски църкви
ислям
Бахайство
Празник24 декември
Семейство
Бащаняма
Майканяма
СъпругаЕва[1]
Лилиту
ДецаКаин[2]
Авел[3]
Сит[4]

Уебсайт
Адам в Общомедия

Адам (на иврит: אָדָם‎, букв. човек, на гръцки: Ἀδάμ, на арабски: آدم‎) според библейското предание, повторено след това от свещените книги на други свързани религии, е първият човек, праотец на цялото човечество. Създаден е от Бога от земната пръст и му е вдъхнато „дихание на живот“, което го оживотворява. (Бит. 2:7)

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Адам (на иврит хакодешאָדָם) възлиза към древносемитския корен דם, от който се образуват думи със значение „земя“ (в смисъл на пръст, или глина), „кръв“, прилагателното „червен“ и т.н. – понятия, тясно свързани с произхода на човека, какъвто го представя библейският текст. В Библията се употребява като съществително, въпреки че поради граматичната форма, някои изследователи смятат, че „Адам“ всъщност не е съществително, а глагол в трето лице, мъжки род, перфектум. Тази хипотеза обаче остава в рамките на езикознанието и не засяга религиозното разбиране на библейския текст.

В свещени писания[редактиране | редактиране на кода]

Стар завет[редактиране | редактиране на кода]

В книга Битие е поместено сътворението на света в седем дни (глава първа и началото на втората глава) и създаването на човечеството (първа глава и по-подробно във втората). Съгласно първото повествование мъжът и жената са сътворени по образ и подобие Божи в шестия ден и поставени да господаруват над цялата земя.(Бит. 1:26 – 28) Във втора глава се отделя по голямо внимание на начина на сътворение на човека. Първо е направен мъжът (Адам) от земна пръст и му е вдъхнато „дихание за живот“.(Бит. 2:7) Бог насажда рай в Едем, на изток, и там поставя човека. Посред райското кътче Творецът прави да израстат много дървета, сред които дървото на живота и дървото за познаване добро и зло. След това Бог поставя човека в Райската градина, за да я обработва и да се грижи за нея. На Адам му е позволено от неговия Създател да яде от всяко дърво, освен от дървото за познаване добро и зло, защото „който вкуси от него, бездруго ще умре“.(Бит. 2:17)

Господ Бог вижда, че „не е добро за човека да бъде сам“ и му сътворява помощник „нему подобен“.(Бит. 2:23 – 24) След като Адам дава имена на всички полски животни и всички небесни птици, Творецът му праща сън дълбок сън и взима едното му ребро, от което създава жената и я завежда при човека.(Бит. 2:19 – 22) Когато Адам вижда новото творение той казва: „ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“.(Бит. 2:23 – 24)

„Падането и прогонването от рая“ от Микеланджело

Жената влиза в разговор със змията „най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде“.(Бит. 3:1) В разговорът змията казва на жената, че плодовете на дървото, що е посред рая, от които Бог е забранил да се ядат и да се докосват до тях, ще ги направят богове, ще им се отворят очите и ще знаят какво е добро и зло.(Бит. 3:1 – 5) Жената опитва от забранения плод, вижда че е „добро за ядене“ и дава на мъжа си. На двамата се отварят очите и виждат, че са голи. Съшиват си смокинени листа и припасници, за да прикрият голотата си.(Бит. 3:6 – 7) Когато чуват гласа на Бог, когато се разхожда из Райската градина, те се опитват да се скрият от лицето му. Господ Бог пита Адам „где си?“ Адам му отвръща, че го е дострашало, понеже е гол и се е скрил. Творецът го разпитва: кой му е казал, че е гол и да не би да е ял от дървото, което е забранил да яде. Човекът обвинява жената, че го е накарала да яде от дървото, а жената от своя страна хвърля вината върху змията.(Бит. 3:8 – 13) Бог проклина змията да се влачи по корема и да яде прах през всички дни на живота си, както и да е в постоянна вражда с хората. На жената е умножена скръбта ѝ, когато е бременна и с болки да ражда децата си, и мъжът и да господарува над нея. На Адам е отредено с мъка да изкарва прехраната от земята през всички дни на живота си.(Бит. 3:14 – 19)

Господ прави на Адам и жена му кожени дрехи, с които ги облича.(Бит. 3:21) След това Бог изпъжда Адам, за да обработва земята, то която самия той е взет. На изток при Едемската градина е поставен Харувим и пламенен меч, който се обръщаше за да пазят пътят към дървото на живота.(Бит. 3:23 – 24)

След грехопадението Адам познава (има сексуални взаимоотношения) с Ева и тя зачева. Раждат им се двама сина – първо Каин, а после Авел. Каин става земеделец, а Авел овчар.(Бит. 4:1 - 2) Поради завист – Бог приема дарът на Авел благосклонно за разлика от брат му – Каин напада и убива овчаря на полето. Убиецът е прогонен от „лицето на Бога“ и се заселва в земята Нод, на изток от Едем.(Бит. 4:3 – 16) Адама пак познава жена си и Ева дава име на новия си син Сит, понеже „Бог му даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби“. На Сит също му се ражда син и му дава името Енос.(Бит. 4:25 – 26) При раждането на Сит Адам е сто и трийсет (230) години, (Бит. 5:3) а след това живее осемстотин (700) години.(Бит. 5:4) Всички дни на Адам са деветстотин и трийсет.(Бит. 5:5) Раждат му се още синове и дъщери, които не са назовани.(Бит. 5:4)

Коран[редактиране | редактиране на кода]

„Адам и Ева“, персидска миниатюра, XVI век

Библията предлага систематичен разказ за живота на Адам, докато в Корана Адам се споменава в няколко отделни сури (глави) и стихове, разпръснати из текста.

Начинът на раждане на Адам в Корана е сравнен с пророка Иса (Иисус).[5][6] След като Аллах вдъхва живот на първия човек, го научава на имената на всички неща и го поставя за свой „наместник“ (халиф) на земята.[7] Веднъж ангелите, които говорили за потомците на Адам, попитали Аллах защо поставя на земята наставник, който ще сее „развала и ще лее кърви“. На това Аллах отговори: „Знам, каквото вие не знаете.”[8] Тогава Аллах показа на ангелите умствените си способности и се обръща към човека да каже имената на ангелите. След като Адам казва имената на ангелите, Аллах се обръща към ангелите и им казва: „знам какво е скрито на небето и на земята, и знам какво разкривате и какво криете?“[9][10]

Аллах заповяда на всички ангели да се поклонят пред човека и символично да признаят върховенството на човека и неговото величие пред всички творения на Аллах. Сред ангелите е и джин на име Иблис, който отказа да се подчини на заповедта на Аллах и „изгуби пътя си“[7][11]. Като наказание за неподчинението му, Аллах хвърли Иблис от небето на земята.[6]

Аллах постави Адам в рая (Дженнат). Един ден, когато Адам спял, Аллах създал от лявото му ребро жена Хавва (на арабски: حواء‎ - „източник на живот“‎). В Корана нейното име не се споменава, а е просто „съпругата“ на Адам.[12]

След като създава съпруга за Адам, Аллах заповядва на двамата да ядат „в доволство, откъдето пожелаете“, но да не се приближават до „онова дърво“, защото ще станат „угнетители“.[13] Иблис измамва Адам и Хавва, като им казва, че Господ им е забранил да ядат от дървото „за да не станете ангели или да не станете безсмъртни“.[14] Адам и Хавва ядат от забранените плодове, след което те виждат, че са голи и започват да закриват срамните си места с листа от рая.[10] След като Адам и съпругата му съгрешиха, Аллах им каза: „Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?“.[15] Двойката се разкая за постъпката си и отговори: „Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите“.[16] Като наказание за неподчинение на заповедта на Аллах, Адам и съпругата му са изхвърлени на земята, където те и техните потомци са обречени да живеят и работят.[17][18][19][20][21][22]

Аллах обеща Своето напътствие и милост върху Адам, който е изхвърлен на земята.[7] В сура Ал-Араф („Стената“), след споменаването на историята на Адам, рефренът „О, синове на Адам“ въвежда призив да вярвате в Аллах, да не се поддавате на машинациите на Шайтан, да не оправдаваме своите грехове и неверие от факта, че предците уж са се държали по този начин.[6]

Религиозни концепции за Адам[редактиране | редактиране на кода]

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

Юдейската традиция строго се придържа към Библията, но това не пречи образът на Адам да бъде тълкуван в по-голяма дълбочина. В кабалистичните традиции той е вече Адам Кадмон – първоначалният човек, или човекът по принцип, първообраз не само на човеците, а и на целия материален и нематериален свят (виж Дуализъм). Макар и късни, според някои изследователи в пряка връзка с идеите на платонизма и неоплатонизма, тези представи днес са утвърдени като съществена част от някои ортодоксални или алтернативни юдаистични системи.

Според талмудската книга „Берешит рабба“, небесния съвет на ангелите е раздвоен в мнението си по въпроса струва ли си въобще да бъда създаден човека. Според същия текст Адам и Ева са сътворени двадесетгодишни. В трактата „Хигига“ Адам е великан и тялото му стига от земята до небето, но след грехопадението той става по нисък на ръст („Берешит рабба“ 12 и др.)[23]

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Християнството приема дословно старозаветния разказ за Адам, смята го за праотец на човеците. В същото време в Новия завет се придава допълнителен смисъл: „Тъй е писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух“ (1 Кор. 15:45), т.е. името на Адам се използва като алегория в христологията още в ранните текстове. „И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот“ (Рим. 5:18). Адам, казва апостола, „е образ на бъдещия“. (1 Кор. 5:14), тоест имащият да дойде - Иисус Христос.[24]

Ислям[редактиране | редактиране на кода]

Ислямът също се придържа към библейската традиция. Но за последователите на Пророка, Адам (на арабски آدم) е не само първият човек, но и първият от великите пророци на исляма – предшественик на Ной, Авраам, Мойсей, Иисус и Мохамед, първият човек, изповядвал истинската религия.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Апокрифна литература[редактиране | редактиране на кода]

Адам е основен персонаж в множество и различни като произход и идеологическа ориентация апокрифни текстове – юдейски, християнски и гностически. При това тълкуването на неговия образ варира от простото излагане на „биографични“ версии, до задълбочена метафизична интерпретация. Някои от представите, заложени в апокрифите, са в хармония с преданието на утвърденото предание и намират отражение в различни сфери – като например иконографията (виж по-долу).

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

„Слизането на Христос в Ада“, руска икона от 16 век

Образът на Адам е многократно използван в литературата и изобразителното изкуство. В литературата той е предимно реален персонаж, докато в живописта се набляга повече на символиката, свързана с Адам. Основно живописните трактовки могат да се разделят на две групи:

  • Илюстративни, т.е. изображения, които визуално „преразказват“ библейския сюжет. Такива са сцените „Адам и Ева“, „Грехопадение“, „Изгонване от рая“, „Адам дава имена на животните“, които са застъпени широко както в западната живописна традиция, така и в източната иконопис.
  • Символични. В светската живопис често се дава тълкуване на един или друг аспект от живота на Адам. В източноправославната иконопис обаче съществува определена символика, свързана с Адам. Например в иконографския сюжет „Слизане на Христос в ада“ (един от символите на Христовото Възкресение), Спасителят слиза в ада за да изведе оттам душите на праведниците. С ръцете си Христос държи именно прародителите Адам и Ева. Друг символ е т. нар. „Череп на Адам“ – според преданието, което намира широко отражение и в апокрифите, праотецът на човеците е погребан на хълма Голгота, където по-късно е разпнат Христос. Затова и в иконографията много често в основата на кръста е изобразен череп – „черепът на Адам“ – символ на мъртвия стар човек, върху който, вследствие на Христовата жертва, израства новият човек.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

  • „Библия: В началото“ (The Bible: In The Beginning) (1966; Италия, САЩ). Режисьор: Джон Хюстън. В ролята на Адам е актьора Майкъл Паркс.

В науката[редактиране | редактиране на кода]

Професорът по лингвистика, специалист по библейски текстове и по древни семитски езици, Зайони Зевит от университета в Бел еър, САЩ, обявява, че Ева не е била създадена от реброто на Адам, а от неговата пенисна кост. Според професора тази кост с анатомично название „бакулум“ липсва при мъжете, защото именно е била дадена при направата на жената. При много бозайници, сред тях и човекоподобната маймуна, имат тази кост и са я запазили и до днес в половите си органи. Завит изказва предположение, че става въпрос в неправилен превод на текста от Битие. В първоизточника се има предвид бакулума, а не реброто.

Зевит е автор на книгата „Какво всъщност се е случило в райската градина?“ Наскоро теорията му е изложена в списанието „Байбликъл аркиълоджикъл ривю“. Много християни намират предположението за богохулно.[25]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Голгота (гръцки: Γολγόθα, Κρανίου Τοπος; иврит: גולגלתא‎, „лобно място“ от арамейското gûlgaltâ, букв. „череп“; латински: Calvaria) – според новозаветната традиция – мястото на разпятието на Исус Христос. Намира се извън стените на Йерусалим, при хълмовете на северозапад от града. Самата дума „Голгота“ е наименованието на хълм, кръгъл като череп.

Християнското богословие прави връзка между лобното място на Исус Христос (Голгота) и черепа на Адам, (който според вярването е погребан на същото място) – Стичайки се по хълма (респективно черепа на Адам), Христовата кръв трябва да измие телесно Адам и в негово лице символично – цялото човечество от греха. В християнската традиция, Голгота (хълмът) също така се разглежда като свещен център на света – „пъп“ на земята.

Този мотив може да бъде наблюдаван в иконостасите на православните храмове – в сцената на разпятието (централната част на иконостаса горе), – където в подножието на кръста обикновено е изобразен череп.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Битие.
  2. Битие. 4.
  3. Битие. 4.
  4. Битие. 4.
  5. Ал-Имран 3:59
  6. а б в Адам // С. М. Прозоров. „Ислам: энциклопедический словарь“. Москва, Наука, ГРВЛ, 1991. с. 13.
  7. а б в Адам // С. А. Токарев. „Мифы народов мира : Энцикл. в 2 т.“. Советская энциклопедия, 1987—1988.
  8. Ал-Бакара 2:30
  9. Ал-Бакара 2:33
  10. а б Али-заде, А. А. Адам и Хавва // „Исламский энциклопедический словарь“. Ансар, 2007. (на руски)
  11. Та Ха 20:119
  12. Ал-Араф 7:19
  13. Ал-Бакара 2:35
  14. Ал-Араф 7:20
  15. Ал-Араф 7:22
  16. Ал-Араф 7:23
  17. Ал-Араф 7:10—25
  18. Ал-Араф 7:30—38
  19. Ал-Хиджр 15:26—36
  20. Ал-Исра 17:61
  21. Ал-Кахф 18:50
  22. Та Ха 20:115—124
  23. Адам // Световните митологии. Енциклопедия в четири тома. Т. Том 1 А - Д. София, Абагар, 1999. ISBN 954-584-305-5. с. 48-53. (на български)
  24. Бажанов 1993, с. 28.
  25. „Наука vs. Библия: Бог създал Ева от любовния мускул на Адам“ // Марица, 20 август 2021. Посетен на 12 март 2023.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бажанов, арх. Никифор. Адам // Пълна православна библейска енциклопедия в три тома. Т. Том 1 (А - З). Велико Търново, Елпис, 1993. ISBN 954-557-033-10. с. 28-29. (на български)
  • С. М. Прозоров. „Ислам: энциклопедический словарь“. Москва, Наука, ГРВЛ, 1991. ISBN 5-02-016941-2. с. 315. (на руски)
  • С. А. Токарев. „Мифы народов мира : Энцикл. в 2 т.“. 2-е изд. Т. 2. Москва, Советская энциклопедия, 1987—1988. (на руски)
  • Али-заде, А. А. Адам и Хавва // „Исламский энциклопедический словарь“. Москва, Ансар, 2007. ISBN 978-5-98443-025-8. (на руски)