Адата (Сярско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Адата (Серско))
Вижте пояснителната страница за други значения на Адата.

Адата
Αδά
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина15 m

Ада̀ чифлѝк (Ада чувлик) или често членувано Ада̀та (на гръцки: Αδά) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намирало се е югозападно от Сяр, в заблатената местност на север от Струма, североизточно от Долна Камила.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името е от турското ada çiflik, стопанство при остров.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Адата е малък чисто български чифлик, числящ се към Сярската кааза. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Адата (Adata) има 40 домакинства с 45 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Адата, на ЮИ от града 2 часа, близо до реката Та Яни. Околното поле блатисто, но твърде плодородно. Жителите се ползуват наполовина от житните произведения, 20 къщи, 100 жители българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Адата има 180 жители българи християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Адата (Adata) се състои от 184 жители българи патриаршисти гъркомани и 6 цигани.[6]

Селяните от Ада се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 68.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  7. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.