Аделхайд от Суза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аделхайд от Суза
маркграфиня на Торино
Аделхайд от Суза 
Родена: 1016
Торино, италия
Починала: 19 декември 1091
Канискьо, Италия

Аделхайд от Суза или Аделаида (Adelheid, Adelais, Adeline, Adelaide на италиански: Adelaide di Susa, Adelaide di Torino, * 1014/1020; † 19 декември 1091) e маркграфиня на Торино от 1034 г. до нейната смърт. Тя измества столицата си от Торино в Суза. Тя е последната от род Ардуини.

Тя е дъщеря на Одалрих-Манфред II († 29 октомври 1034), маркграф на Торино и Берта, дъщеря на маркграф Оберто II (Отбертини). През 1034 г. умира нейният единствен брат. След смъртта на нейният баща маркграфството е разделено между нея и нейните сестри Ирмгард (Имилла) и Берта. Тя получава графствата Иврея, Ауриате, Аоста и Торино.

През 1036 г. император Конрад II организира нейната женитба за Херман IV херцог на Швабия от род Бабенберги и го поставя за маркграф. Сватдбата се състои през януари 1037 г., но Херман умира през юли 1038 г. в боевете за Неапол от чума.

През 1041 г. тя се омъжва за Хайнрих от Монферат, който умира през 1045 г.

Аделхайд се омъжва през 1046 г. за Ото I, († 1060) граф на Савоя) от Дом Савоя. Нейната заестра му носи обширни територии в Пиемонт и достъп до Средиземно море. Двамата имат на 21 септември 1051 г. дъщеря Берта Савойска, която сгодяват на 25 декември 1055 г. за император Хайнрих IV и е майка на крал Конрад II и император Хайнрих V.

След смъртта на Ото през 1060 г., Аделхайд поема регентството. Тя е голяма привърженичка на Гибелините. Тя е противничка на грегориянската реформа. Тя построява манастири.

Тя умира през 1091 г. и е погребана в църквата на малкото село Канискьо (Canischio, Canisculum) в Пиемонт, където е прекарала последните си години.

Деца[редактиране | edit source]

Аделхайд и Херман IV от Швабия имат три деца:

  • Гебхард I, граф на Сулцбах
  • Адалберт I, граф на Виндберг
  • Аделхайд, омъжена с Херман от Пойген

Аделхайд и Ото I от Савоя имат пет деца:

Източници[редактиране | edit source]

  • Marie José, Das Haus Sayoven, Stiftung Pro Castellione, 1994

Външни препратки[редактиране | edit source]